Търсене

неделя, 27 март 2016 г.

Свети Серафим Соболев обедини две православни църкви

От: Публикувано на: 27.3.16
Серафим Соболев
Сн. Уикипедия
Свети Серафим Соболев обедини две православни църкви 

   Тези дни станахме свидетели на нещо невиждано в православния свят - за първи път в историята и на Руската и Българската православни църкви, един светец беканонизиран едновременно и от двете патриаршииДомакин на събитието стана софийският катедрален храм „Св. Александър Невски“. Решението за канонизацията на архиепископ Серафим бе взето на Архиерейския събор на Руската православна църква, който се проведе на 2-ри и 3-ти февруари в Москва.

На заседание на 5-ти февруари пък Светият Синод на Българската православна църква реши тържественото прославление на новия светец да се състои на 26-ти февруари, денят на неговата кончина. Това ще е и дата, на която занапред в православния календар ще се отбелязва паметта на Свети Серафим – Софийски Чудотворец.

Името на архиепископ Серафим Соболев отдавна е познато на православните християни, както у нас, така и по света. Стотици са примерите, които свидетелстват, че след негови проповеди са ставали чудеса. А гробът му в София и до днес е място, на което намират изцеление за болките си десетки хора.

Роден с името Николай през 1881 г. в руския град Рязан бъдещият свещеник още от ранно детство е възпитаван да служи на християнството и да помага на хората.По време на следването си в Петербургската Духовна Академия се замонашва и приема името Серафим – в чест на прославения преподобен СерафимСаровски. През 1912 г. става инспектор на Костромското духовно училище, а година по-късно е избран за ректор на Воронешката Духовна Семинария и е въздигнат в сан архимандрит.

Жребии определя дали да напусне Русия

След края на Първата световна война и Великата октомврийска революция той се установява в столицата на Крим, Симферопол, но за кратко, тъй като в края на 1920 г. е принуден да напусне родината си завинаги. В тези преломни времена Серафим често се усамотява и търси душевен покой, молейки се пред Курско-Кореннатаикона на Дева Мария. За да разбере каква е волята Божия за бъдещото му, той решава да хвърля... жребий. На едно листче написва „да остане“, а на друго „да замине“ и изтегля второто. Така съдбата му е решена. Междувременно бъдещият светец се среща и със стареца Аарон, който му предрича, че му предстои

да се установи в "хубава малка страна”

След кратък престой в Константинопол, владиката е назначен от Вселенската патриаршия за преподавател по догматика във Висшата духовна школа на остров Халки, където чете лекции на гръцки език. Новото място обаче така и не го спечелва и не след дълго той открива нов житейски пристан в българската столица. Тук той ставацърковен настоятел на храма "Свети Николай" и руския манастир „Св. благоверен княз Александър Невски“ в Ямбол. Три месеца по-късно Серафим вече управлява всички руски църковни общини у нас. 

Месец преди атентата в църквата "Св. Неделя" той благославя цар Борис III и с това спасява както живота на монарха, така и страната ни от вътрешни размирици

Броени месеци след установяването си у нас, архиепископ Серафим разбира, че именно тази държава е онази „малка хубава страна“, в която му е отсъдено да извърви житейския си път. Така освободен от дилемите за бъдещето и оковите на битовизма, той се отдава изцяло на служене на Господ, пътувайки из цяла България и помагайки на хиляди вярващиНеопетнената му с нищо тленно вяра, искреността му, житейската мъдрост и молитвите му се посрещат с огромно внимание сред народа. Може би и заради това, той намира радушен прием в царското семейство, където бързо се сближава с българския монарх.
Съвременниците са категорични, че в столицата ни не е имало по-скромен монах от него – в продължение на десетилетия Серафим обитава малка квартира на столичната улица „Велико Търново“ № 30, в която няма дори елементарни удобства, а всичките си пари и дрехи е дарявал на бедните и болните.

През 20-те и особено през 30-те години той развива активна духовна дейност, изправяйки глас срещу икуменизма и изкривяването на Божествените догмати на вярата. На тържественото богослужение през 1925 г. по случай националния празник на България – 3 март, архиепископ Серафим прави нещо нечувано. Той се отделя от останалите духовници и лично благославя цар Борис ІІІ и министрите около него. Месец и половина по-късно родните държавници като по чудо оцеляват при бомбения атентат в църквата “Св. Неделя”...

Около година преди своята кончина светителят започва да говори за смъртта, а няколко дни преди да си отиде от тоя свят, известява деня на своето преселване във вечността. И то на какъв ден - в Неделята на светото Православие, на 26 февруари (13 февруари стар стил) 1950 г. По решение на българския синод е погребан в криптата под олтара на Руската църква. Въпреки страха от репресии близо три дни продължава поклонението пред блажено починалия владика.

Стотици са свидетелствата за чудеса, извършени посмъртно по молитвите на архиепископа. Представяме ви някои от тях:


Настаняване на работа


"Като свърши университета, синът ми дълго време не можеше да си намери работа. Обърнах се към владиката и помощта дойде на другия ден. Сега той е учител в училище „Николай Островски“ и преподава там до ден днешен. Лично на мен владика Серафим много ми е помагал и ме е спасявал от мрежите на лукавия".

Г. П. от София 


Спасение от уволнение


"През 1995 г. се очакваше съкращение на клиничното училище в Пловдив. Като разбраха за това, всички учители, които бях­ме православни, написахме писмо до владика Серафим с молба да запази училището. Само една колежка - евангелистка, отказа да го подпише. Не след дълго научихме, че на съвещанието в Министерството на просветата са взели решение да запазят целия щат. Уволниха само онази служителка, която не подписа писмото."

Разказ на Е. П. от Пловдив

Изцеление от саркома

"На дъщеря ми през 1996 г. поставиха диагноза саркома (злокачествен тумор). През същата година й направиха операция и химиотерапия, а през ноември получи масиран сепсис и се бори със смъртта почти месец. В безизходното си положение написах писмо на владика Серафим и Бог чу молбата ми. Неочаквано дъщеря ми се поправи. Не пренебрегвам грижите на лекарите за нея. Но стабилизирането на състоянието й започна внезапно от онзи момент, когато написах писмо на Владиката.

Благодаря ти, Господи." 
Л. Ц. от Русе

Даруване на дете

"Дълги години нямах дете. Една нощ сънувах, че в колата ми лежи бебе и плаче. Когато с недоумение попитах откъде е дош­ло то, получих отговор: „От бул. „Руски“ №3. На сутринта отидох да видя какво има на този адрес. Оказа се адрес на... църква. Влязох вътре и разказах за странния си сън на църковните служители, а те ме посъветваха да се помоля на гроба на архиепископ Серафим. Скоро след това се сдобих с детенце. Прославих Бога и Неговия угодник владика Серафим".
Разказ на шофьорка на такси

Помощ при житейски проблем

"Един път нямахме пари да си купим обувки и помолихме татко да ни даде, а той, като издевателстваше над нас, ни отвърна: - Нека Бог да ви даде обувки! После ние отидохме в храма да се помолим на архиепископ Серафим. И изведнъж една жена ни пресреща и ни дава два чифта лачени обувки. Това беше несъмнено помощта на о. Серафим."

8.12.2006 г., разказ на Г. П.

Популярно

Реклама