Тодор Бурмов е първият български министър-председател след Освобождението Източник: Уикипедия

    Изминават само четири дни след назначаване на първото българско правителство след Освобождението и обществеността е разтърсена от първия голям корупционен скандал. Причината е едно нищо незначещо чиновническо назначение в съдебната система, извършено на 9-ти юли 1879 г. от кабинета на Тодор Бурмов.

 Опозицията, която по традиция само чака повод за недоволство, веднага реагира и гръмко обявява министерския съвет за продължител на корупционните модели, завещани ни от петвековното османско иго. А дали това е наистина така, коментира известният стопански историк, доц. Пенчо Пенчев:

Корените на ранната българска корупция са заложени дълбоко в периода преди Освобождението. Корупцията е част от "естествения ред" в Османската империя. Ръкополагането на висши духовници става след като те плащат на централната власт и дори Софроний Врачански е ръкоположен за свещеник след като котленските чорбаджии са принудени от владиката да заплатят определена сума...

Стефан Стамболов

 Днес, близо 130 години по-късно историците са категорични, че корупцията така и не прекъсва след идването на свободата. Като доказателство за това се сочат многобройните примери за далавери, извършвани предимно с тогавашните "модерни" обществени поръчки - доставки за армията, за строителството на железниците и пътищата.

 Аналог на "куфарчетата с пари" пък има по времето на Стамболов, когато държавата щедро отпуска безлихвени заеми на предварително определени индустриалци, които е трябвало да развиват индустрията в страната.

Пределно безскрупулен в стремежа си за лично обогатяване е Ст. Стамболов. Граф Робер дьо Бурбулон си спомня, че като министър-председател Стамболов "насред улицата шамаросва предложили му подкуп хора". Мачовската поза на циничен и всевластен насилник е нещо, което почти всички харесват...

Търновската конституция Снимка: БНР

Всъщност, борбата срещу корупцията намира място дори в първата ни конституция - Търновската, от 1879 г. В чл. 155 е записано, че министрите подлежат на наказателна отговорност, ако нанесат вреда на държавата в лична полза. И въпреки това предупреждение от назначените 589 министри след 1879 г. всеки трети, или общо 197 души са лежали в затвора с подобно обвинение. 

Солаковият хан днес сн. БГНЕС

Солаковият хан на улица „Мошилор“ в централната част на Букурещ, където са се приютявали националните ни герои – Левски и Ботев – днес е развалина, съобщава БГНЕС.

 Великолепната някога постройка, приютявала Любен Каравелов, Васил Левски и Христо Ботев, сега е руина и с всяка изминала година става все по-опасна за преминаващите. 

 Изящните декоративни елементи по фасадата се къртят и падат на тротоара, а красивите в миналото прозорци сега са заковани с дървени плоскости и ламарини. В ханът, в който Левски е пял, сега се чува само лай на бездомни кучета и заплашително скърцащи греди. 

Плочата на Любен Каравелов пък е изрисувана с графити.

   Работници откриха останки от древни постройки в района на строежа под бившето кино "Сердика" в центъра на София. 

Към момента все още липсва информация от кое време датират находките, но съдейки по фотографиите, разпространени от "Булфото" може да се предполага, че са поне на няколко хиляди години. 

По-нататъшната работа по обекта ще се извършва под наблюдението на археолога Юниан Мешеков от Музея за история на София.

 Припомняме, че бившите кино и хотел "Сердика" бяха съборени миналата година, като на тяхно място ще се изгради хотел от световноизвестна верига. 

 Знаете ли, че в съвременния ни книжовен език едни от малкото "живи"  остатъци от някогашните македонски говори са деепричастията?

  Както знаем от учебниците и дебелите книги, новобългарският книжовен език се създава през втората половина на ХIХ в. Това, разбира се, не е "еднозначен" процес, който започва и свършва в рамките на няколко години, а е плод на една дълго продължила полемика между българските учени по това време - предимно литератори, фолклористи, историци, педагози. С течение на времето докато повечето граматически форми са еднакви или почти еднакви при различните диалекти, то при деепричастието това съвсем не е така.  

 В някои райони на Западна и Югозападна България например, те се различават значително от онези в Източна България. Доказано е, че съществуването на деепричастията -ейки и -айки ("пишейки", "казвайки", "мислейки" и т.н). е един вид реверанс на книжовния ни език към онези крайни западнобългарски говори в Тетовско, Гостиварско и Скопско, които присъстват днес крайно оскъдно в говора ни.

   Погледнато от друг ъгъл обаче, те са още едно доказателство за общото ни минало с населението във Вардарска Македония.