Търсене

Реклама

Място за Вашата реклама

събота, 15 април 2017 г.

Правоверни или православни са българите

От: Публикувано на: 15.4.17
Облекло на българска аристократка от Късното средновековие (XIII - XIV в.)
Сн. badamba.info
Знаете ли, че в продължение на почти 500 години българите сме били "правоверни" християни? Можете ли да предположите, че една езикова реформа от втората половина на XIV в. слага край на тази традиция и ние започваме да се "самонаричаме" "православни"?

Сн. OrthPhoto
 Всеизвестен факт е, че още от времето на учениците на Кирил и Методий нашата религия е била определяна като "правоверие", а народът ни - като "правоверен".

През втората половина на XIV в. обаче Патриарх Евтимий начева голяма правописна и езикова реформа, която като "месомелачка" "изправя" дотогавашния ни език, въвеждайки редица нови понятия и правила. Едно от тях е свързано и с обозначението на нашата религия. Така от "правоверни" българите ставаме "православни"!

Ето как в "Уикипедия" е определена езиковата реформа на Евтимий Търновски:
Партиарх Евтимий в Търново. Картина на Асен Василиев
Сн. am-bg.com
...Сведения за мотивите на Евтимий... да се заеме с реформа на писмения български език могат да бъдат открити в „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак и „Сказание за буквите“ от Константин Костенечки. Григорий разказва, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, тъй като е недоволен от по-старите преводи, правени често от недостатъчно подготвени хора. С натрупването си, техните грешки довеждат до сериозно изопачаване на свещените текстове, до погрешно тълкуване на смисъла им и появата на ереси. Писменият български език, който те налагат, е изкуствен и отдалечен от народния говор. Поради това оценките за значимостта на Евтимиевата реформа са противоречиви...

 Съществуват догадки, че в името на доближаването на езика ни до гръцкия някои от "реформаторите" не са се посвенили и дори са унищожили стари ръкописи. Дали е така обаче остава загадка.

Български светец нарича Мохамед чувствен дявол

От: Публикувано на: 15.4.17
 Българският светец Никита Серски нарича пророка Мохамед "измамник" и "чувствен дявол". 

Свети Никита произлиза от българско семейство в днешна Албания. Отначало той се подвизава в руския манастир "Св. Пантелеймон" в Атон, а по-късно се отдава на безмълвие в скита "Св. Анна", където прекарва в уединение няколко години. 

След като решава мъченически да умре за вярата, той напуска скита и се установява в метоха на Серския манастир "Св. Йоан Предтеча", където продължава усилено с пост и молитва да се подготвя за предстоящия подвиг. 

 На Велика сряда той отишъл в джамията "Св. София" (Ахмат паша), където живеел мохамеданският учител с учениците си. Никита срещнал един куц ученик и го посъветвал да приеме християнско кръщение, ако иска да се оправи от куцането. Той отишъл и предал това на своя учител, а учителят повикал при себе си преподобния и се започнал разговор. 

Св. Никита дръзновено изповядал Христа като извор на изцеление, телесно здраве и вечно спасение. Междувременно учителят тайно изпратил свой човек до управителя на града със съобщение да дойдат и да задържат под стража изповедника. И действително, той бил хвърлен в тъмница. На следния ден, Велики четвъртък, градският бей уредил диспут-спор между преподобни Никита и най-силния тяхен законоучител в присъствието на всички местни знатни и образовани ревнители на мохамеданството. Спорът продължил доста за посрамяване на мохамеданите, за които изходът от подобни затруднения всякога бил да бъде запитан подсъдимия за Мохамеда. Св. Никита откровено казал: 
"Аз считам Мохамеда за измамник и за чувствен дявол"!
 След това за съдиите било лесно да формулират обвинението си: похулил Мохамеда и проповядвал християнство на мохамеданите! Изповедникът пак бил хвърлен в затвора, гдето го подложили на страшни мъчения: тъмничният стражар дълго държал горяща свещ под ноздрите му, на главата му надявали нажежен железен венец, забивали игли под ноктите на пръстите му, окачвали го за нозете с главата надолу и горили тялото му. Вечерта на Великата събота – 4 април 1808 г. – той бил осъден на смърт и същия ден го обесили.

Източник:© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

четвъртък, 13 април 2017 г.

Първите козунаци в България били внос от Румъния

От: Публикувано на: 13.4.17
Сн. Bob the Chef
   Знаете ли, че допреди един век козунакът не е присъствал на българската трапеза? Според етнографската Донка Съботинова тестеният сладкиш е пренесен у нас за пръв път от Румъния по времето на Първата световна война. Смята се, че негови вносители са били търговци, въртяли алъш-вериш в нашата северна съседка.  

 Преди навлизането на козунаците за Великден обикновено са се замесвали обичайните обредни хлябове, наричани в различните региони колаци, краваи, кукулници или пармаци. 

 Повечето учени смятат, че родината на козунаците е Франция, но съществува и хипотеза, според която първомайстори на сладкото изкушение са поляци. На това становище е и споменатата вече доц. Съботинова, която в последната си книга "Отколешно време" отнася началото на тяхната направа в първите десетилетия на ХVII в.

сряда, 12 април 2017 г.

Иван Михайлов предлагал услугите си на ЦРУ

От: Публикувано на: 12.4.17
Можете ли да предположите, че легендарният ръководител на ВМРО (обичащ да се подписва в част от кореспонденцията си като "Член на последния ЦК на ВМРО") Иван Михайлов е предлагал услугите си на Централното разузнавателно управление (ЦРУ)? 

Първата информация за това намерение на един от безспорните лидери на националноосвободителната борба на македонските българи бе тиражирана преди няколко месеца от известния историк проф. Йордан Баев в бр. 6 за 2016 г. на авторитетното научно списание "Геополитика": 
...лидерът на ВМРО Иван Михайлов предлага услугите на своята организация за използване на техни съмишленици за нелегално прехвърляне в България...
Материалът му обаче тогава така и не бе пуснат изцяло, вероятно заради финансови съображения на издателите. Няколко месеца по-късно статията бе публикувана в пълния си вид под заглавие "Секретната операция на ЦРУ "BGCONVOY".

Ето какво пише в нея за Иван Михайлов и контактите му с ЦРУ:
...Паралелно със сътрудничеството с Българския национален комитет, в рамките на операция BGCONVOY се осъществяват контакти и с други антикомунистически емигрантски организации. През декември 1952, в писмо до номинирания за директор на ЦРУ при следващата републиканска администрация Алън Дълес, лидерът на ВМРО Иван Михайлов предлага услугите на своята организация за използване на техни съмишленици за нелегално прехвърляне в България.  
В ново писмо от януари 1953 Ванче Михайлов настоява за лична среща с Дълес. В интерес на операцията BGCONVOY е решено ръководещият оперативен офицер от секция SE/2 във Вашингтон и представителят на ЦРУ в Рим Джоузеф Лийб да се срещнат с Михайлов. В отчета за месец март 1953 се посочва:  
„Срещите разкриха, че … ако Михайлов реши да участва в бъдеще в тайни операции в България, поставените от него искания биха влезли в конфликт с целите на ЦРУ по същия начин, каквито са сегашните ни проблеми с д-р Димитров. Каналът за бъдещи преговори обаче ще остане открит.“...

Източник: geopolitica.eu

вторник, 11 април 2017 г.

Панагюрското златно съкровище

От: Публикувано на: 11.4.17
Панагюрско златно съкровище
Сн. Уикипедия
На 8-ми декември 1949 г. трима братя тухлари от Панагюрище - Павел, Михаил и Петко Дейкови, копаят ров за оттичане на вода край местната фабрика „Мерул“. Въпреки че земята е вече почти замръзнала те работят усилено, защото денят е намалял и нямат много време за почивка, ако искат да привършат по светло. На около 2 м. дълбочина, докато удрят твърдата глина с копачи, изненадващо лъсват няколко златни съда. "Чакайте бе, чакайте! Тука има нещо", извиква един от тях и обръща голяма буца пръст. И предметите се показват…

 „Бяха накуп. Таблата (фиалата) беше отдоле, каната с ръчките (амфората ритон) - в средата, пък другите предмети бяха отгоре. И като се сащисахме, ние рекохме: "Това е само за музея!",

 разказват един през друг откривателите на съкровището.

1949 г.:Панагюрище, на 2 километра от града
Сн. в-к "Марица"
 След това вземат предметите, измиват ги в близката река и ги слагат в няколко торби, които отнасят в Околийския народен съвет. "Вижте какво носим", казват на председателят на ОНС Стефан Калпаков и изсипват на масата му съдовете, „по които още имаше полепнала глина“, спомня си след години местният ръководител. Почти веднага той нарежда да се напишат уведомителни писма, които изпраща по пощата на музеите в Пловдив и София. А съкровището, за радост на откривателите и техните близки (и сигурно за ужас на днешните учени), излага "във витрината на Хавлиената фабрика, за да го види населението". 

 Два дни по-късно, на 11 декември, то е предадено в Пловдив, „за да го видят и пловдивчани“, наивно обяснява по-късно партийният ръководител. Наивно, защото след това изминават почти 65 години, преди оригиналите на съкровището отново да се завърнат в Панагюрище. 

 Наградата 
Тримата братя Дейкови - откриватели на съкровището
 По всеобщо мнение в Панагюрище тримата братя са били изключително честни хора. Може би и заради това, въпреки че първоначално им отреждат по 100 000 лв. тогавашни пари, по-късно решават да ги възмездят с още по 200 000 лв. Така тримата взимат общо 900 000 лв. Малцина знаят, но средства за откритието получават и хората, с които са работили заедно на обекта. Документите свидетелстват, че деветима работници вземат 10-15 000 лв. „на калпак“.

Съкровището


Деветте златни съда са били направени в края на IV и началото на III в. пр. Хр. Ритоните са осем: един с форма на амфора, от която може да пият двама души (предполага се, че е свързан с ритуала побратимяване), три са с форма на женски глави и четири с глави на животни (като единият от тях представлява козел с предната част на тялото му). Има и една фиала, украсена с негърски главички. Съкровището тежи общо 6,164 кг и е изработено от 23-каратово злато. 

 Фигуралните композиции пресъздават популярни сцени от древногръцката митология - сватбата на Дионис, Херакъл и Керинейската сърна, Тезей и маратонския бик, съда на Парис, както и гръцки божества: Аполон, Артемида, Хера, Нике. Амфората ритон е най-големият съд, а фиалата се отличава по цвят от другите - само тя няма червеникав оттенък. Предполага се, че съдовете са изработени в ателиетата на гр. Лампаск на малоазийския бряг на Дарданелите. Съществува и хипотеза, че те са дело на местни майстори, които са произвели и други предмети, намерени в Долината на царете. Едва ли някой може да твърди със сигурност кой е бил собственик на уникатите. 

Едно обаче е безспорно – най-вероятно той е бил достатъчно високопоставен и богат, за да може да си позволи да притежава подобни вещи. Директорът на Националния исторически музей, проф. Божидар Димитров, не изключва версията златните ритони да са били част от богатството на Александър Македонски. Според други то е изработено по поръчка на легендарния цар на одрисите Севт III. Трети пък твърдят, че техен собственик е бил Лизимах, наследник на Александър Велики в Тракия. Истинската загадка обаче е как, кога и защо то е било заровено. 

 Спорът 
Павел Цветанков и Стефка Ангелова
 Стефка Ангелова и брат й Павел Цветанков са двама от общо осемте живи наследници на братя Дейкови, но само те претендират за собственост върху Панагюрското златно съкровище. Двамата признават, че нямат нищо против то да бъде излагано където и да е, стига срещу това да получават определен процент от приходите. Ангелова и Цветанков привеждат в подкрепа на искането си това, че през 1949 г. дедите им са работили на терен, който е бил частна собственост на Георги Топалов.

През 2011 г. Златка Далева, която е най-голямата дъщеря на откривателя на Панагюрското съкровище Петко Дейков, и синът й Манчо не бяха чували, че сродникът им Павел Цветанков съди държавата за собствеността върху съкровището.
Сн. "24 часа"
Според действащия по това време Закон за старините, братя Дейкови се явяват съсобственици с него. Не на това мнение обаче е Върховният административен съд, който постановява, че към момента на откриване на съкровището – 08.12.1949 г., теренът принадлежи на национализираната керемидарна фабрика „Мерул“ и следователно претенциите им са неоснователни. 

 Знаете ли, че… 

1. Уникалните съдове са пренесени в Пловдив в обикновена раница и без охрана. 
2. 50 милиона евро е застрахователната стойност на Панагюрското златно съкровище. 
3. Над 4 милиона туристи от цял свят се възхищаваха на панагюрското злато в Лувъра. 
4. През 2012 г. в Панагюрище отваря врати уникалната зала трезор. В нея всяка година оригиналното съкровище гостува за 40 дни. Това е единственото място, в което всеки от 9-те съда е изложен в собствена витрина от бронирано стъкло и може да се види в детайли. 
5. През 2014 г. е доказано, че панагюрското злато е 100% истинско. Информацията е потвърдена от швейцарската фирма "Евротест контрол", която извършва цели 33 проби. Така окончателно рухна митът, че съкровището не е истинско, а е било заменено още преди години с дубликат.

понеделник, 10 април 2017 г.

Трагичната съдба на една българка от Македония

От: Публикувано на: 10.4.17

Роза Койзеклиева
Сред хилядите македонски българи, минали през затвора „Идризово“ край Скопие между 1945 – 1947 г., изпъква името на Роза Койзеклиева.
Родена в Щип през 1902 г. тя още от ранна детска възраст е възпитавана в родолюбие и безгранична вяра в българщината. Завършва основно образование в родния си град, а средно – в скопската сръбска гимназия. След това продължава следването си в скопския философски факултет по история.
Още като студентка се включва в тайното младежко движение, като участва в основаването на Тайната културно-просветна организация на македонските българи.
По време на Скопския студентски процес (1927 г.) тя остава неразкрита от сръбските власти. Те обаче явно отдавна са доловили неподатливоста й да служи на асимилаторските им цели, затова още след завършването й е изпратена в Ниш, където се надяват по-бързо да се претопи сред сръбското чиновничество. 
След разгрома на Югославия през 1941 г. Койзеклиева се прибира щастлива в Македония и бива назначена за учителка по история в една от скопските гимназии. Сега вече като историчка се отдава на усилена възпитателна дейност сред учащата се младеж, дотогава лишена от познания за героичната история на българския народ и специално на родна Македония.
Тъкмо затова новите поробители на българщината в Македония още в първите дни след заграбването на властта през 1944 г. я арестуват и я подлагат на жестоки изтезания. Ето какво пише по този повод известният български учен и общественик Коста Църнушанов:
...Роза се държи мъжки, защитава се невъзмутима срещу съчинените обвинения, брани българската кауза, възразява и бива бита по устата, за да млъкне. С подути кървави устни, цялата в синини по лицето, пребита от удари по цялото тяло, унижавана, тя също бива държана права цели денонощия. При това още в началото й дават солена храна, но я лишават от вода и и оставят да се мъчи от жажда права, без сън. През това време недалеч от нея мъчителите й се черпят с боза, възклицават от доволството при пиенето и се наслаждават на мъките й като префинени садисти. Когато пада примряла, те я оставят да се съвземе и отново я водят на разпит, но тя не е в състояние да говори поради надебелелия й от жажда език. Най-после е изведена пред съда в Скопие. За голямо удивление на съдиите, тя се държи юнашки: отхвърля обвинителния акт на прокурора като лишен от каквото и да е правно основание, тъй като дейността й като родолюбива българка не може да се счита като престъпление...
Роза Койзеклиева умира в нечовешки мъки в затвора най-вероятно в края на 1947 или началото на 1948 г. Гробът й и до ден-днешен е неизвестен.

Иманяри откриха уникална надгробна плоча

От: Публикувано на: 10.4.17
Сн. "24 часа"
   Внушителна надгробна каменна плоча с тегло около 1,2 кг. и размери 1,70 x 0,65 м. с изсечен върху нея надпис беше открита в района на античния град Хераклея Синтика, в местността "Рупите" край Петрич. 

По думите на доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН, монументът има уникална научна стойност.

Ценното в него е надписът - в стихотворна форма е описана криминална история, която започва с думите 
"Убит е Касандър..." 
Сн. БНТ

Според преподавателя в катедра „Класически филологии” на СУ „Св. Климент Охридски” и епиграф Николай Шаранков описанието представя цялата история около смъртта на човека, намерил вечен покой в този гроб. Въз основа на стилистичните особеност той датира артефакта около II в. след Хр.

Иманяри направили откритието

В началото на април т.г. директорът на НАИМ доц. Вагалински разкри, че плочата е била подготвена за нелегално изнасяне извън България. Благодарение на усилията на служители на Главна дирекция „Национална полиция“ уникалният артефакт е запазен за поколенията до мястото, на което е била открита. Оперативните действия започнали след сигнал и лична молба за съдействие от страна на учения. В процеса на предприетото разследване служителите от сектор „Престъпления, свързани с културно-исторически ценности“ в ГДНП стигнали до кръг от лица, които предлагали мраморната плоча с приблизителни размери 60/60/150 см с надпис на старогръцки език, открита в района на Рупите.

„Преди известно време, когато провеждахме своите разкопки на Хераклея Синтика до нас дойде сигнал от човек, чието име няма да съобщаваме, че иманяри са установили къде се намира ценната каменна плоча с древногръцкия надпис и се подготвят да я изнесат от района на Хераклея Синтика. Веднага сигнализирахме полицията и на 4 април те ни заведоха на мястото, където иманярите бяха покрили плочата с пръст. Уведомихме директора на Историческия музей и кмета на Петрич, после дадохме гласност за ценната археологическа находка. Кои са иманярите, откъде са и как са се добрали до плочата, както и как полицията е достигнала до разобличаването им – това вече не е от нашата компетенция“, разказа пред медиите доц. Вагалински. 

Популярно

Реклама

Реклама