Проф. Игор Калиганов

"Подобни определения могат да се използват само в географски смисъл. Да им се придава държавно-политически оттенък, чиято задача е да служи като доказателство за съществуването в древноста на македонска държавност, литература и език, различни от българските, а антиисторическо", 

"...Да погледнем към литературата в Източна България и Македония в периода от края на ІХ век. Това е била единна литература, която се развивала по еднакви закони и в една държава. – Първото българско царство. Литературата на Първото българско царство не бива да се разделя на литература на Източна България и литература на Македония. В края на ІХ – началото на Х век всичко литературно и писмено, което се създавало в Преслав, незабавно е ставало културно достояние на духовното огнище в Охрид. И обратно – създадените в тази част на България оригинални преводни литературни паметници на културата веднага се отправяли към Преслав и Източна България",

Проф. Вера Стойчевска-Антич Сн. Утрински весник

"Като обосновка за разделяне на единното старобългарско културно наследство някои съвременни македонски учени си служат с идеята за съществуването на македонската държава в края на Х-началота на ХІ век", посочва Калиганов. 

Той цитира труд на проф. Вера Стойчевска-Антич за древната македонска книжовност. В него се казва, че след смъртта на цар Петър І през 969 г., в Македония се създала благоприятна обстановка на вдигане на въстание "в резултат на което била освободена" по-голямата част от територията в югозападна Македония и били “положени основите на новата славянска държава в Македония, известна като Македонско Самуилово царство със столица Преспа”.

"Самуил, по думите на Стойчевска-Антич, станал първият македонски цар и съумял да включи в границите на държавата си цялата територия на Тесалия, Албания, Дукля, Травуния, Захумие, Рашка, Босна и по-голяма част от България”. Не става ясно срещу кого е било насочено въстанието – срещу византийците или българите", посочва Калиганов. "В този период България изживява трудни времена", обяснява той. В североизточните български земи през август 968 г. връхлетели войски на руския княз Светослав и завзели редица тамошни градове.

Територия на Самуиловото царство

"Около пет месеца по-късно починал българският цар Петър І, а синовете му Борис и Роман били изпратени в Константинопол като заложници за стабилността на военно-политическия съюз между България и Византия срещу руснаците. През 971 г. Преслав бил превзет от византийската армия, постепенно цяла Североизточна България станала византийска провинция. Синовете на българският комит Никола – Давид, Аарон, Мойсей и Самуил, бранели българската независимост", изтъква езиковедът.

Битолският надпис на Иван Владислав, първата половина на ХI в. В него той заявява, че е „самодържец български“ и „българин по род, внук на Никола и Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен...“.

"Именно отслабването на централната власт в Първото българско царство и насилственото прекъсване на българската царска династия позволили на младите комитопули да предприемат метежи с цел да узурпират власта в западната провинция на страната, а по късно и един от тях (Самуил) да се възкачи на престола и да се провъзгласи за български цар. Но нито този цар, нито неговото българско обкръжение, нито населяващият македонските земи народ не са смятали събитията като освобождение от някакъв български хомот", категоричен е руският учен. 

Древният “македонски език” – измислица

като се казва “македонски диалект” определението “македонски” има географско значение. То обаче не свидетелства, че Кирил и Методий са избрали един от древните диалекти на славянския народ, който днес обитава територията на Република Македония, 

дефиниции като “древен македонски език”, “древна македонска култура”, “древна македонска литература” преди всичко се употребяват от хора, които нямат специално филологическо образование.

Освен с невероятния си талант Христо Стоичков попада в обектива на медиите и с псувните си Сн. Спортал.бг

„А они опсоваше жену и матерь“ ("Те напсуваха жена му и майка му“) 

„Напсуваха жена му и майка му“