Христо Ботев, май 1875 г., Букурещ. Най-известната фотография на поета Сн. Национален музей "Христо Ботев"

През сравнително краткия си житейски път Христо Ботев се е снимал общо четири пъти. Или поне толкова негови фотографии са запазени до наши дни.

За пръв път поетът застава пред фотообектив през пролетта на 1865 г. в град Одеса. По това време той е ученик в местната Втора гимназия. Бъдещият български революционер е заснет в два кадъра - на първия с девет негови съученици, а на втория - с осем другари.

Христо Ботев, Никола Славков и Иван Драсов, септември 1875 г., Букурещ Сн. Национален музей "Христо Ботев"

 Третата запазена негова снимка е от септември 1875 г. На нея той е със своите приятели Иван Драсов и Никола Славков. Изследователите са категорични, че тя е правена във фотоателието на двамата братовчеди Тома Хитров и Петър Факиров в румънската столица Букурещ.

Христо Ботев и братята му Стефан, Кирил и Боян, април или май 1876 г. Сн. Национален музей "Христо Ботев"

 Последната му снимка датира от края на април 1876 г. На нея той е фотографиран с братята си Кирил, Стефан и Боян. Предполага се, че и тя е правена в ателието на Хитров и Факиров.

Някои изследователи на родното минало определят Българското възраждане като "епоха на българските викинги" Сн. lado.blog.bg

Преди десетилетия задружността и сговорът между хората са били изключително важни

„...Че посочената отрицателна нравственост не е проява на някаква българска кръв, а едно обикновено социално явление показва нравственото величие на Възраждането — епохата, която представлява не както обикновено се мисли "събуждането на една заспала нация, а процесът на нейното изграждане.

Тъкмо думите „българин“, „българска работа“, „българско производство“ изразяваха тогава националния подем, националната гордост и чест. И можеше ли да бъде другояче? Българският народ чрез своите търговии и еснафа беше завоювал стопански не само страната, която политически му бе отнета преди четири века, но бе излязъл вън от границите на грамадната турска империя. Копието и боздуганът се бяха преклонили пред иглата и аршина. 

Румънските селяни режеха дини с габровски ножчета, стружките моми белеха пирдопски платна, виенските буржоа носеха ботуши от тетевенски сахтян, цариградските ефендита закусваха с дряновски луканки, александрийските кадъни пиеха мляко от копривщенски биволици, а в цялата почти турска империя се носеха дрехи шити в Копривщица, Клисура, кроени от шаяци, тъкани в Троян и Рупча и гайтаносани с габровски, карловски или калоферски гайтан. 

По време на националния подем през ХIХ и първата половина на ХХ в. трудолюбието е било едно от най-големите ценности

И този българин пред когото лежаха пространствата на необятната турска империявсички пътища на която водеха към неговата кесия, който беше стоял в сянката на Пирамидите, който познаваше градовете от Цариград до Басра, както собствения си двор, който плюеше с известно високомерие във водите на Златния рог, който познаваше водите на тихия бял Дунав от бреговете на Виена и бе съзерцавал Черно море от планините на Крим - нима този българин, който мислеше с паралелите и меридианите, можеше да не се чувствува необходим, независим и горд със себе си. Нима можеше да се говори тогава за токсинации и тържество на посредствеността и полуинтелигенцията?

България бе тогава страна на неограничените възможности. Всяка кариера се правеше с лични качества и собствени сили. Богатствата се създаваха, не се наследяваха и всеки заемаше това обществено положение, което сам си създаваше. Това беше епоха на българските викинги - хора без предистория, които разчитаха само на себе си, на собствената си смелост, прозорливост и изобретателност.“

Иван Хаджийски - из „Оптимистична теория за нашия народ“. С., 1974, с. 32-33.