Търсене

събота, 29 юли 2017 г.

Откриха най-големия град на мъртвите в Източните Родопи

От: Публикувано на: 29.7.17
Предполага се, че в каменните саркофази са погребвани най-знатните жители на късносредновековен Перперикон
Сн. Новини.бг
Проф. Николай Овчаров с поредното си откритие
Археолози се натъкнаха на средновековния "Град на мъртвите" в Перперикон. До момента в района на най-голямата базилика в Родопите са разкрити повече от 100 гроба, повечето от които са оформени като саркофази, покрити с каменни плочи. Ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров е на мнение, че е разкрит най-големият град на мъртвите в Източните Родопи.

Припомняме, че още през миналата година учените разкриха в Южния квартал на Перперикон най-голямата раннохристиянска базилика в Родопите, където се появява и обширен некропол. Храмът е построен през втората половина на V век, а през IX век е превърнат в еднокорабна базилика. Ученият датира саркофазите между ХII-ХIV в. сл. Хр. и допълва, че те много наподобявали античните. При разкопаването им историците открили бронзови, сребърни и позлатени накити - наушници, обеци, гривни, апликации, отбелязва "Труд".

Архивна снимка от началото на
80-те години на миналия век
     Огромен каменен саркофаг изчезва от върха при мистериозни обстоятелства преди 35 години                                                                                                                                                                      Огромен каменен саркофаг изчезва при мистериозни обстоятелства от Перперикон в началото на 80-те години на миналия век. За липсата съобщи още преди десетина години самият проф. Николай Овчаров. 
По думите му погребалната камера е била с размери 3 на 1,80 метра и е тежала между 2 и 4 тона. Според местни хора през лятото на 1982 г. вертолет с червени надписи е изнасял огромни дървени сандъци, за които се предполага, че са били пълни с останките от находката. Но и досега това твърдение не е потвърдено от надлежните органи. 

Амбицията на археолозите, които копаят в района тази година е да разкрият целия некропол и след това да пристъпят към тяхното отваряне. Любопитното е, че гробовете има и такива на деца.

Част от плана на Перперикон
Сн. Фейсбук
По време на разкопките в района учените се натъкнали и на няколко представителни сгради,. Предположенията са, че именно в този район се е намирал централният площад на Перперикон от I-II в. сл. Хр., който е бил използван до падането на крепостта под османска власт през 1361 г.

 Това не е първото откритие на археолозите тази година. В края на месец юни проучвателите на крепостта се натъкнаха на монети на император Юстиниан Велики от VІ в. и на византийски владетели от ХІІІ-ХІV в. Сред откритията особено ценен е оловен печат от ХІ-ХІІ в., който е принадлежал на един от епископите на Перперикон.

Сн. БНТ
През последните години учените попадат на все по-интересни находки в района. Откакто разкопките са поети от проф. Николай Овчаров равносметката е повече от добра: Открити са повече от 1000 артефакта, десетки обществени и жилищни сгради, както и множество златни и сребърни монети. Само през лятото на 2015 г. учените попадат на фонтан на 1700 години и три римски религиозни храма. 

четвъртък, 27 юли 2017 г.

Николай Иванов: Очаквам да бъдат изяснени неточностите около общото ни минало с Македония

От: Публикувано на: 27.7.17
Страница от македонски учебник по история, в който български средновековен владетел е обявен за македонец
Сн. Facebook

Адмирирам подписването на Договора за приятелство и добросъседство с Република Македония и очаквам в най-кратки срокове да започне работата на съвместната българо-македонска комисия за изясняване на някои неточности от общото ни историческо минало. Това заяви днес историкът Николай Иванов в предаването "Денят с Веселин Дремджиев" по ТВ+. 

Николай Иванов
Сн. Youtube.com
По думите му двете братски и съседни държави са на прага на исторически прелом в техните взаимоотношения. "Този договор се чакаше в продължение на десетилетия от нашата общественост, от нашата историческа гилдия и въобще от нашето общество. И ето, че 26 години след обявяването на независимостта на РМакедония сме на прага да се похвалим с един документ, който поставя пред ново начало развитието на нашите връзки", посочи експертът. 

Според него след толкова продължителна антибългарска пропаганда в Македония е нормално да има недоволни в Скопие. "Всъщност, недоволните от този договор могат да се открият и на север от македонската столица. Доказателство за това е последното изявление на външния министър на Сърбия Ивица Дачич, който обяви, че молбата на македонските власти да бъдат допуснати до манастира "Свети Прохор Пчински" на 2-ри август, не е изпратена до правилния получател, визирайки СПЦ. "А както всички знаем, Сръбската православна църква има неприязнено отношение към МПЦ и в контекста на това подобно искане на Скопие няма как да бъде удовлетворено. Така че поведението на Дачич показва явното недоволство на управляващите в Белград от сключването на Договора за добросъседство между България и Македония", посочи историкът. 




вторник, 25 юли 2017 г.

Втори археологически парк отваря врати в София

От: Публикувано на: 25.7.17
Част от откритите съдове в района на тазгодишните разкопки в "Слатина"
Сн. Списание 8
Вторият археологически парк в София ще обхваща
 площ от няколко декара, обяви столичният 
градоначалник
Сн. БГНЕС
София ще се сдобие с втори археологически парк. Това обеща днес пред журналисти столичният градоначалник Йорданка Фандъкова. Обектът ще бъде разположен в праисторическото селище в ж.к. „Слатина" и ще се разпростира на площ от няколко десетки декара. От години проучванията в района се извършват от екип учени от Националния археологически институт с музей при БАН, ръководени от чл.-кор. Васил Николов. 

По думите на Фандъкова проектът ще бъде малко по-различен от Западната порта. 

„Този археологически парк освен експонирането на археологически останки и паркова част, ще има и посетителски център, така че да може групи и особено деца и ученици от София да идват тук и да се запознават с историята на своя град и на земите, на които той е построен", допълни кметът. 

Тя заяви, че около 300 000 лв. досега е инвестирала Столична община в археологическия обект през последните 5 години. 

„Ще продължаваме до тогава, докогато е необходимо, за да можем да разкрием цялото наследство, да го експонираме и да може да го виждат както софиянци, така и гостите на столицата", отбеляза градоначалникът на столицата. 

Фандъкова поясни, че туристите, които идват в столицата познават добре централните обекти, най-вече от Римския период. „Надявам се, че с научните постижения на проф. Николов и екипа му все повече хора в Европа, ще научават и за този период, който показва, че от нашите земи тръгва важна част от европейската цивилизация", коментира Фандъкова и допълни, че за нея е изключително важна темата за разкриването на културно-историческото наследство. 

През 1985 г. младият тогава археолог Васил Николов успява
 да спре временно за разкопки строителството на трамвай 
 №20 за ж.к. „Дружба“. Мястото днес се намира в непосредствена 
близост до бул. "Шипченски проход" в границите на комплекса
 на БАН
От своя страна проф. Николов припомни, че селището е открито през 1985 г., когато при изкопа за трамвай № 20 случайно разрушават част от него. По думите му тогава екипът му е започнал разкопките, които са спрели през 1997 г. заради липса на средства. Работата е подновена през 2012 г. с финансиране от Столична община.

„Селището принадлежи на късната праистория – времето между 6000 и 5500 г. пр. Хр. Това е време, което изисква много внимание, защото няма писменост и ние трябва от земята така да извадим информацията, че да можем да разкажем неговата историята. Това е времето на началните етапи на първата европейска цивилизация“, каза още археологът.

Сн. "Из София - вчера и днес"
"Тази година ние проучвахме останки от две постройки, две къщи", продължи професорът. Едната се оказа около 145 кв.м. – с пясък са маркирани дървените стълбове, с които е строена, стените са били измазвани с глина, покривната конструкция е била с вътрешни подпори. Тази архитектура е много различна от прародината на тези хора, които са дошли тук от предна Азия, но изведнъж преживяват нещо като иновативен шок и започват да строят по съвършено нов начин", смята проф. Николов. 

Другата постройка, за която са смятали, че е изцяло проучена, се оказва нещо уникално и непознато за земите в Източна Европа - тя е с площ от около 300 кв.м., с 6 или 7 помещения, което е истинска архитектурна находка. Този комплекс е бил опожарен, навярно преднамерено и в него се разкриват тайните на богата материална култура, обобщава изследователят. Във всяко помещение има пещ с купол, където се е готвило и се е печал хляба, а каменните мелници са до самите пещи, както и зърнохранилищата – в съседство.

неделя, 23 юли 2017 г.

Разкриха най-големия замък в Южна България

От: Публикувано на: 23.7.17
Дълго време учените само предполагаха за големината на замъка зад крепостните стени на Русокастро
Сн. Е-Бургас
Замъкът представлява сложна конфигурация от стаи 
за живеене – складове за оръжие, църква и т. н. 
Приемната зала е с площ 20 на 6 м, тоест 120 кв. м, 
което показва, че това е зала за царски приеми
Учените са категорични - крепостта "Русокастро" се оказа най-големият феодален замък на територията на днешна Южна България. Това съобщиха от Националния исторически музей.

Според историците средновековните останки край едноименното село, намиращо се на около 20 километра от Бургас, се разпростират на площ от близо 53 декара.

 При разкопките на хълма на челната стена на крепостта (единствената достъпна), се установи, че върху височината е построен най-големият феодален замък. Той обхваща площ от 2 500 кв. м и по-голям от него е само този в Царевец /Търново/, построен върху терен от 5 000 кв. м., уточняват от пресцентъра на музейната институция. Останалите замъци са под 1000 кв.м, включително и замъкът на Асеневци на хълм „Трапезица" във Велико Търново, разкопан от проф. Константин Тотев, който е върху площ от 660 кв. м.


Сн. Е-Бургас
Замъкът беше успешно датиран съвсем точно по уникален начин, отбелязват още от НИМ.

В хоросана на крепостната стена е открита сребърна монета на Иван Александър ( 1331-1371 г.). Построяването на феодалното имение и неговото значение се обяснява от няколко исторически обстоятелства от началото на царуването на Иван Александър, които показват сложните дипломатически и военни отношения по това време. Както е известно през 1330 г. черноморските градове и Южното Черноморие са обект на инвазия от византийския император Андроник III. Той нарушава договора си с България и превзема по Черноморието българските градове, заедно с прилежащите им територии. Останал да се съпротивлява само Анхиало. 

През 1331 г. цар Иван Александър, току-що превзел престола, с 6-хилядна армия предприема поход за освобождаване на българските територии. Но спира, като вижда многократно превъзхождащата армия на Андроник III. След като преценява, че не може да я победи, сключва договор с Андроник. Според това споразумение византийците отстъпват на България град Ямбол, който успяват да превземат, а българите предават Анхиало. Това е най-краткият просъществувал договор , който траел само една нощ. На разсъмване се притекли на площ още 6 хил. войници и с тази армия цар Иван Александър преценил, че вече има превъзходство на силите. Иван Александър тръгва срещу Византия. 

Сн. Фейсбук
При крепостта „Русокастро" се разиграва яростно сражение, при което българите напълно разбиват византийската армия. Андроник се затваря в Русокастро, но на третия ден се предава, защото свършват запасите от муниции, вода и храна, а палещото слънце било безмилостно (походът се състоял през юли). И така византийската армия била пленена. 

 На територията на днешна България сред 6 000 крепости досега са разкопани едва около 40 замъка, което отговаря на сведенията за подчинения брой крепости на един господар. Така например в средновековните хроники се казва, че само на Кракра Пернишки са били подчинени 35 крепости.

Популярно

Реклама