Търсене

петък, 9 юни 2017 г.

Известен спелеолог съобщи за уникална находка край Чирпан

От: Публикувано на: 9.6.17
Конска кост отпреди 1.5 милиона години, намерена в пещерата "Козарника". Резките по нея са смятани за първата "изява" на Homo sapiens-а на Стария континент

Eвгени Коев
Сн. Борба
Частица от динозавър, открита недалеч от град Чирпан, е единственото доказателство, че подобни животни са обитавали Балканския полуостров. Тя е намерена през 80-те години на миналия век, разказа пред журналисти във Велико Търново Евгени Коев, председател на Пещерен клуб „Дервент“ в старопрестолната столица. 

По думите му проучването на артефакта е продължило повече от 15 години, като в изследването са участвали наши и чуждестранни учени. Понастоящем коста се намира в Националния природонаучен музей в София.

„Наскоро се приказваше за зъб от маймуно-човек, който е открит в Южна България. Това е факт на 5-6 години, но доста дълго време международен екип работеше за доказване на откритието. Същото е и с новите биологични видове, открити преди 3-4 години в района на Велико Търново. Отне ни година, за да докажем, че такива не са изследвани преди“, обясни Коев. 
Дейността на пещерен клуб "Дервент" привлича много младежи
Сн. Радио Велико Търново
 Той допълни, че всяка пещерна система, в каквито са направени изброените открития, е отделна екологична система. В тях могат да се намерят биологични връзки, за които хората не са подозирали досега. 

„Когато говорим за опазването на пещери, то от една страна е добре за хората, но от друга е голям плюс и за науката, защото единственият, ако мога да кажа, неземен свят, който съществува на Земята, е в Мексиканските пещери, където има биологичен вид, който живее в некислородна среда. Там има бактерии, които живеят в сярна киселина“, съобщи Евгени Коев. 

Илюстративна снимка на гигантски човешки скелети
Сн. legna.blog.bg
Това не е първото откритие на клуб "Дервент". Сред по-известните находки на пещерняците е уникално изображение на Богородица, открито в една от арбанашките пещери, популярна като "Малката".

 През пролетта на 2012 г. по време на поредна спелеоложка експедиция до р. Дунав екип на "Дервент" изненадващо попада на древно светилище на хора-гиганти. Според Коев находката, която е на 12 метра под земната повърхност е на поне 2000 години.

сряда, 7 юни 2017 г.

В Троянския манастир откриха останки на герои от Априлското въстание

От: Публикувано на: 7.6.17
Откритите черепи на монаси от Троянската света обител
Сн. "Монитор"
Уникална находка от 1876 г. бе открита преди няколко седмици в Троянския манастир, съобщи игуменът на светата обител Величкият епископ Сионий. По време на разчистване на най-старата-западна част на манастира, братята попаднали на два черепа и надпис. На единия от тях било изписано"йеромонах х. Сава", а другият не бил надписан. 

"Два черепа на монаси-революционери, посечени в двора на манастира. 1876 г.". 

 Епископ Сионий предполага, че реликвите са спомен от разгрома на Априлското въстание, макар че досега историческата наука твърдеше, че Троянският манастир е бил "пощаден" от османските войски по време на бунтовния април през 1876  г.

Троянският манастир, 1876, в. "Vasárnapi Újság ["Неделен вестник"], Будапеща, обнародвано без автор - вероятно Феликс Каниц

Ако достоверността на находките бъде потвърдена това ще означава, че част от историята на светата обител, а и на самото Априлско въстание ще бъдат пренаписани отново, като този път в тях бъдат добавени имената и делата на тези мъченици за народната свобода. 

вторник, 6 юни 2017 г.

Почти всеки ден по една нова дума навлиза в българския език

От: Публикувано на: 6.6.17
През последните 25 години българският език се е обогатил с близо 5000 нови думи, показа репортаж на НоваТВ. 

Бумът на IT сектора, развитието на новите технологии и английският език вкарват в родния речник по около 215 думи на година. През последните години обаче факторите се променят и новите думи се раждат от стремежа ни да водим по-здравословен и качествен живот. Така се раждат думи като „веган”, „фруктурианец” и „бигорексик”.

Причините за новите думи в езика ни са няколко. Според езиковедите най-много думи влизат в речника заради развитието на компютърните и комуникационните технологии. Така в езика ни вече се използват акаунт, аватар, баркод, браузър, блог, интерфейс, кол-център, нетбук, праймтайм, токшоу, смартфон, кибер-пространство, таблет, даунлоудвам, сърфирам, саундтрак, онлайн.

 „Освен това има процеси на образуване на нови думи и разширяване значението на отдавна установени думи, напр. сателит, вирус, мрежа, червей"

обясни преди време пред „Монитор" доц. д-р Татяна Александрова.

Финансовите пазари пък наложиха франчайзинг, офшорен и шоурум. Освен това в езика ни са навлезли и нови словосъчетания, като зелена енергия, изтичане на мозъци гласова поща, мръсни пари и др.

неделя, 4 юни 2017 г.

Известни български революционери убили Ботев

От: Публикувано на: 4.6.17

Никола Войновски
Сн. 24 часа
Напоследък, когато стане дума за Христо Ботев, все по-често се говори за хипотезите за неговата смърт. До степен такава, че тези твърдения постепенно изместват фокуса от иначе великите му стихове и публицистика към това - кой е натиснал спусъка на револвера и е прострелял смъртоносно "вечния бунтар" в семейството на известния възрожденски учител Ботьо Петков. Случайно или не, но всичко тръгва от един от синовете на баба Тонка Обретенова - Никола Обретенов. На 10 октомври 1939 година, след дълга агония, бившият Ботев четник умира. Столичната мълва обаче веднага разпространява думите на един "уж" свидетел на последните му часове, според който запитан кой стой зад убийството на Ботев, Обретенов отговаря:

"За честта на българския народ ще отнеса истината на небето"

И наистина я отнася. Няма нито едно свидетелство на негов близък или роднина, който да говори, че синът на баба Тонка "случайно" се разприказва в последните си мигове. Но това не слага точка на слуховете, а напротив. Твърди се например, че доста преди изстрела на Околчицa между Никола Войновски, който е военен комендант на четата, и Ботев избухва конфликт.
Георги Апостолов
Сн. Уикипедия

Вариант А: Ботев е убит от Никола Войновски

 Още след дебаркирането в Козлодуй на кадровия офицер от руската армия Войновски става ясно, че въстанието е провалено. След сражението при Милин камък той е изнервен и започва да настоява четата да бяга в посока Панагюрище, към Средна гора. Ботев обаче упорства. Той е убеден, че Стоян Заимов е готов всеки момент да вдигне Враца на бунт и да го последва в Балкана. Това обаче така и не се случва. Останал излъган и разочарован, за поетът вече няма съмнение - той е предаден. И от свои, и от чужди. Всичко е въпрос единствено на време... Така сблъсъкът между двамата постепенно достига своята кулминационна точка.

Вариант Б: Перо Симеонов погубва поета

След боевете при Околчица, Купена и Камарата идва съдбоносното съвещание на ръководителите на четата, на което се разисква въпроса какво да се прави по-нататък и каква ще е бъдещата тактика. Лично Ботев задава главния въпрос: Какво мислите момчета, трябва ли да вървим напред, или да вземем пътя за Сърбия. На това тежкораненият Перо Симеонов ядосано отговаря: "Ако направиш такова нещо, да оставиш четата на произвола, ще изгубиш всичко, което си направил досега". Разговорът се изостря, но до конфликт между двамата така и не се стига. 

Никола Обретенов
Сн. Уикипедия
Вариант В: Заговор между Никола Обретенов и Георги Апостолов коства живота на Ботев

След като става ясно, че във Враца никой няма намерение да вдига бунт срещу властта, Ботев е изнервен и ядосан. Всички хули насочва към помощниците на Заимов от Трети революционен окръг - Георги Апостолов и Никола Обретенов, които до този момент са били неотлъчно до него. Напрежението между тях се засилва и заради съмнения за парични злоупотреби с парите за четата. След като обясненията им не вдъхват доверие у почти никого, те осъзнават, че ако се измъкнат живи, ще бъдат жестоко опозорени. Все пак срещу тях ще излезе Ботев! Така в пулсиращото им от напрежение и несигурност съзнание може би изниква идеята за убийството на войводата. Кога - това сигурно никой няма да разбере. Не е и толкова важно. Много по-важно е, че към тях вероятно се присъединява още един съзаклятник - недоволният Никола Войновски, Принудени от динамичния развой на събитията тримата действат мигновено. Първо Апостолов прострелва Ботев в гърдите, след което Войновски, като по-опитен, дотичва до агонизиращия войвода и с един куршум в челото слага край на мъките му. За Обретенов остава най-лекото. Той отива до трупа и го пребърква, вземайки часовника, бинокъла и окървавената карта. По-късно, през следващите десетилетия, те стават "сигурен знак", че Ботев умира от куршум в сърцето. 

И вероятно всичко щеше така и да си остане, ако не бяха няколкото комисии, които държавата  прави за разследване на смъртта на войводата. Защото именно в хода на разговорите с живи Ботеви четници става известно, че поетът е бил поразен и от куршум в челото. Ето какво казват някои от тях:

"Куршумът бе пронизал черепа му под дясната вежда и порой от кърви бяха го покрили", сочи Никола Кючуков.

"Той беше ударен в главата над дясното око", отбелязва Янко Боянов.
"Вражеският куршум бе улучил най-смъртоносното място - неговото високо чело, и пръснал черепа на части", спомня си Цанко Минков.
"На мръкване турците почнаха да се оттеглят - разказва Димитър Тодоров, - турска тръба даде някакъв сигнал. Аз бях на няколко крачки близо до Ботев. Ботев стана, вдигна бинокъла да види що значи тоя сигнал. Една пушка пукна и аз усетих, че удари Ботев. Той бе улучен в челото..."

Ген. Кирил Ботев
Защо ли по-късно Обретенов ще обяви всички тези свидетелства за фалшиви?

И все пак, тази версията има едно голямо "ако". А то е човешката съвест. Защото дори и да има моменти, когато тя може да бъде потулвана или игнорирана, все някога истината излиза наяве. Още повече, при един дългогодишен живот, какъвто има Обретенов. Но дори и да приемем, че той 63 години крие в себе си тази тайна, то какво сърце би имал този човек, за да другарува през цялото това време тъкмо с брата на Христо Ботев - ген. Кирил Ботев? Неслучайно в наши дни праплеменникът на великия поет Боян Ботйов, отхвърля категорично този вариант. 

"Тази теза изглежда неправдоподобна. Моят прадядо - ген. Кирил Ботйов, който е бил четник в четата на брат си, е поддържал чудесни отношения с един от най-близките до войводата четници - Никола Обретенов, и то чак до неговата смърт през 1939 г". 

Убит от свои или застрелян от османлии - това едва ли е най-важното, когато говорим за Ботев. Но за да избегнем тази тема вечно да виси над неговия лик, може би ще трябва трезво и обективно да сложим всички свидетелства на масата и веднъж завинаги да изясним този казус. 

Популярно

Реклама