Търсене

събота, 1 юли 2017 г.

Джон Гришам взе страна по въпроса за кирилицата

От: Публикувано на: 1.7.17
Джон Гришам
Сн. Фейсбук
Световноизвестният американски писател Джон Гришам без да иска се намеси в спора за произхода на кирилицата. Преди няколко той използва излизането на новата си книга „Островът Камино“ на български и разказа на своите фенове във фейсбук за България и нейния език. Изказването му обаче предизвика вълна от реакции в социалната мрежа. Ето какво написа един от най-продаваните писатели в света за нашата родина: 

„България граничи с Румъния на север, Гърция и Турция на юг, Сърбия и Македония на запад. Това е тяхната корица на CAMINO ISLAND. Мисля, че заглавието е най-отгоре на корицата и „остров“ означава „island“. Това е кирилицата, открита от двама монаси, Кирил и неговият брат Методий през IX век. Очевидно, Методий не е получил признание за заслугата си.“

Макар че обяснява твърде мъгляво и повърхностно за дейността на Кирил и Методий, думите му бързо предизвикаха вълна от негодувание, най-вече от някои жители на съседна Македония. Един от първите, които не се стърпя и възнегодува бе потребителят Владо Димовски, който на английски език обяви:

 Обичам книгите ви, но монасите са били македонци, не българи“. 

Твърдението му бързо бе оборено от десетки заклети почитатели на Гришам, сред които имаше много нашенци. Повечето от тях му напомнят, че по времето, когато се е създавала кирилицата в земите на днешна РМакедония не е функционирала "македонска държава". Напротив - огромна част от територията на т.нар. географска Македония тогава е била неизменна част от средновековната българска държава. 

В спора се включват и сърби. Един от тях - Далибор Делич, стараейки се да не взема страна по въпроса, посочва, че произходът на светите братя не бил докрай установен. Да, те наистина били родени в Солун, в днешна Гърция или Егейска Македония, но Методий става монах в малайзийската част на планината Олимп, в Северозападна Турция, отбелязва потребителят. 

Сн. Фейсбук
След стотици коментари ред в хаоса внася една българка - Доротея Стратева, която пояснява, че всъщност Кирил и Методий не са създали кирилицата, а на глаголицата. А самата кирилица е сътворена десетилетия по-късно от техни ученици в Преслав, тогавашната българска столица и е наречена така в чест на Кирил. 

Примерът с истерията от едно нищо незначещо изказване, макар и на такъв писател като Джон Гришам, ясно показва какво могат да сътворят на Балканите няколко изречения на някой голям световен лидер, какъвто безспорно е Владимир Путин. 

четвъртък, 29 юни 2017 г.

София в спомените на един столетник

От: Публикувано на: 29.6.17
На преден план казармите в някогашния Курубаглар (дн. "Лозенец"). Зад тях се е намирала прочутата вишнева градина на братя Прошек, за която разказва в спомените си Асен Костов
Сн. referati.org
През 2010 г. софийската редакция на "Дарик" публикува интервю със столетника Асен Костов. Колцина са спомените в нашата мемоаристика на 100-годишни хора, от които може да черпят информация журналисти, историци, етнографи, антрополози? Вероятно се броят на пръсти. Преди години Вера Мутафчиева упрекна българите, че не си описват живота, че не водят дневници. И може би е права, защото както знаем, казаното отлита, написаното остава. Днес обаче с удоволствие ще я опровергая...

София в спомените на столетника Асен Костов

Изглед към Римската стена в кв. "Курубаглар",
 дн. "Лозенец", около 1910 г. 

Сн. LostBulgaria
"...Като дойдох в София, градът имаше 150 000 жители. Живеех в "Лозенец", баща ми работеше в арсенала и аз съм изкарал детството си в "Лозенец". Там, където сега е големият хотел (хотел "Хемус" - бел. ред.), имаше вишнева градина и децата там играехме. Сега нищо не можеш да намериш от стара София. Тогава "Лозенец" се казваше "Курубаглар". Имаше земеделски стопанства. Градът беше малък, едно трамвайче се движеше от гарата до „Патриарх Евтимий". 

Как се забавлявахте тогава? 

- Игрите ни бяха топчета и ашици. Беше създаден спортният клуб „Левски" и негови емисари ходеха да привличат деца. Направихме някой и друг отбор, волейбол, малко футбол... Правехме някоя и друга пакост. 

- Каква пакост? 

- Ходехме да берем вишни и плодове от градината на Прошек. Той имаше фабрика (на ул. „Сан Стефано"), а в имението му имаше ябълки, круши, сливи и най-много вишни. Ходехме за вишни. Под телта се мушкахме. Когато беше там чичо Стоян, с него влизахме покрай конете, посрещахме го и го изплащахме. Растяхме свестни деца, нямаше кражби. И скромно живеехме. Вечер до късно правихме глъч в някой двор. Сега такива работи няма. Отвлече ни телевизията по мое му. Пък и се променя народът. Отвсякъде дойде много народ в София. 

- Спомняте ли си Втората световна война? 

 Да, спомням си. Аз не съм си бил вкъщи по това време. Най-напред по границата с Турция, докато още не беше бумнало, ние бяхме по границите, а като стана войната аз я изкарах главно в мобилизация. Имахме единадесет месеца в Солун. Отпратихме германците на Източния фронт, а ние останахме, нали цар Борис уреди тогава нашите хора да не отиват на фронта. Нас ни изплатиха охрана на превзетите (земи-б.а.). Приключения много..."

сряда, 28 юни 2017 г.

Русия и Сърбия стоят зад македонски националистически групи

От: Публикувано на: 28.6.17
Знамето на Руската федерация все по-често се вее на националистическите събирания в Македония
Сн. Фейсбук профил на потребител от град Велес
Русия иска да включи Македония в сръбско-гръцки съюз и да затвърди влиянието си в региона с енергийни проекти. Това пише в доклад на македонската Дирекция за сигурност и контраразузнаване, огласен в началото на месец юни 2017 г. от сръбския портал за разследвания „Крик” и македонската „ТВ Нова”. 

Сн. Фейсбук профил на потребител от град Велес
Конкретно за Скопие стратегията на Москва е да не допусне македонската държава да бъде включена в НАТО и Европейския съюз. За да се гарантира това, руските дипломати провеждат „общославянска политика”, при която непрекъснато се подчертават „традиционните исторически и религиозни връзки и общата култура на македонския и руския народ”. Руската резидентура използва ясно изразена панславянска риторика, чиято цел е създаването на „православен съюз между Гърция, Македония и Сърбия”. Всички тези действия се извършват с подкрепата и сътрудничеството на сръбските власти и разузнаване.

 Според анализ на македонското седмично списание „Фокус”, падането на Никола Груевски от власт нанесе сериозен удар на нейните интереси. Затова 

Русия ще започне още по-силно да насърчава антизападните, националистическите и проруските сили в Македония

Тя ще използва влиянието си в Гърция, за да увеличи конфронтационната риторика и да попречи на постигането на разумен компромис при спора за името, като по този начин предотврати македонското членство в НАТО.

Сн. Фейсбук профил на подръжничка на Владимир Путин 
„Москва няма никакво намерение да се откаже от своето политическо влияние в региона и иска да попречи на окончателно затваряне на южния фланг на Северноатлантически пакт. По този начин Русия ще иска да създаде сериозни проблеми на Брюксел и Вашингтон и те да бъдат принудени да изразходват допълнителни средства и ресурси. Всичко това е част от глобалната политика на руския президент Владимир Путин за стратегическа конфронтация със Запада във всички горещи точки по света – на Балканите, в Близкия изток, по границите на Европейския съюз”, посочват от „Фокус”.

Сн. Фейсбук профил на група
За да постигне тази си цел Москва възнамерява още тази есен да сформира нова „патриотична” политическа формация - „Единна Македония”. В нея ще участват бизнес структури, бивши членове на службите за сигурност, лица близки до партията на Никола Груевски ВМРО-ДПМНЕ и бивши членове на доскорошната опозиция - СДСМ. От „Фокус” припомнят заплахите на руския посланик в Скопие Александър Шчербак, който през април тази година, в разговор с Ненад Колев, македонски дипломат от министерството на външните работи в Скопие, заяви, че 

Руската федерация ще преживее и без Република Македония, но не и обратното”.

„Най-жестокият противник за намирането на решение и компромис в спора за името е гръцкият министър на отбраната Панос Каменос, лидер на партията „Независими гърци” и коалиционен партньор на Ципрас. Проруската му ориентация и връзките с Москва са публично известни. Той дори похвали руската инвазия в Украйна”, подчертават от „Фокус”. 

неделя, 25 юни 2017 г.

Канонизацията на „Сурдулишките мъченици" е гавра с българската памет

От: Публикувано на: 25.6.17
Поклонение пред костите на т.нар. "Сурдулишки мъченици" заснето през 1918 г. от Арчибалд Райс. Според патоанатоми фотографията обаче най-вероятно касае събитие, настъпило значително по-рано...
Сн. chitatel.net
Врански митрополит Пахомий
Сн. cins.rs
Канонизацията на „Сурдулишките мъченици е гавра с каноните, българската памет и безумие!” Около това становище се обединиха водещи български историци в предаването "Вяра и общество" по БНТ. 

Припомняме, че по инициатива на Вранския митрополит Пахомий СПЦ извърши канонизация на т.нар. "Сурдулишки мъченици". За незапознатите това са жертвите от района Поморавието, които през 1917 г. се вдигат на бунт срещу българската администрация. 

Гостите в студиото проф. дин Светлозар Елдъров, доц. д-р Веселин Методиев, гл.ас. д-р Ангел Джонев бяха единодушни, че това

 "мълчанието на БПЦ, българските историци и дипломация насърчават Сърбия да поругае националната ни памет". 

Иван Николов
Сн. КИЦ Босилеград
Според тях броят на избитите от българската войска бунтовници от района на Сурдулица е силно преувеличен, а в смъртта им няма нищо мъченическо от християнска гледна точка, защото в случая няма верско преследване. 

По време на предаването по телефона от Босилеград се включи и Иван Николов, председател на Българския културно-информационен център в града, на когото същият сръбски митрополит преди време категорично отказа да отслужи панихида за избитите и изгорени живи българи в района преди 100 години.”За тези, които не помнят, забравят или не отстояват историята си, тя се повтаря по ужасяващ начин.”

От своя страна бившият образователен министър в правителството на Иван Костов - доц. д-р Веселин Методиев, призова за „остра реакция срещу Сърбия от страна на БАН, министерството на образованието и науката и БПЦ.”

През май същата 1917 г. водачът на бунтовниците Коста Пекянец извършва въоръжено нападение над Босилеград, при което са избити няколко десетки местни българи
Коста Милованович - Пекянец
Решението за вдигане на въстанието срещу българската администрация в Поморавието е взето в с. Конювци на 09.02. - 11.02. 1917 г. При организирането на бунта се прилагат следните похвати: 1. Дезинформира се населението, че българската власт иска да събира младежите във войската, всъщност администрацията е искала да организира поморавските младежи между 18 - 20 години, за ремонтни работи по пътищата и прибиране на реколтата от полята, а не да ги призозава за военна служба; 2. Разпространява се слух, че Антантата е достигнала до Скопие и Куманово, поради което населението следва да се вдигне на бунт в тила на българската армия; 3. Прилага се масов терор на местното поморавско население от сръбските чети, за да ги принуди да вдигне оръжние срещу българите. Например в рамките на една седмица в с. Тулари четите на кап. Миленко Влахович и поп Мита Димитриевич убиват 80 (осемдесет) души мъже. През втората семица още 40 (четиридесет) души, пак мъже. Общо 120 лица. Практиката е поголовна - четниците на Пекянец убиват свещеник от с. Дубаци, подпоручик Джоко от Вучитрън и др. Имената на тези четници са братята Сима и Глиша Бинович, Драголюб Тимотеевич - Лазович, Теодосий Павлович и Войо Банович. Тези данни са посочени в самата кореспонденция между воеводите К. Пекянец, Мита Димитриевич и Аца Пипер, част от която попада в български ръце при залавянето на последните двама. По време на сръбския бунт около водачите се събират между 500 - 600 души, които превземат Прокупле (окръжен център), Куршумлия и с. Лебане. Посочените населени места са се охранявали от местно опълчение и администрация. За кратко време властта е била възстановена от две пехотни дружини, като бунтовниците се оттеглят в планината и цялото лято на 1917 г. се крият там. Любопитна подробност е, че срещу черногорско-сръбските четници действат контрачети на сърби в услуга на българската армия. Такава е четата на Коста Вукович. Същият, с помощта на българската войска, на 15 - 16.10. 1917 г. разбива четата на Коста Войнович, като са убити 36 души, но остават живи четирима души заедно с войводата. В сражението е убита обаче любовницата на Войнович - Даница. По това време става практика сръбските войводи да водят в четите си и своите любовници. Така например Душан Касапчето се предава на българските власти заедно с интимната си приятелка Савка.  

Популярно

Реклама