Търсене

събота, 10 февруари 2018 г.

Дядото на Стефан Данаилов участвал в голяма афера на ВМОРО

От: Публикувано на: 10.2.18
Стефан Данаилов и неговият дядо Васил Данаилов
Част от задържаните при Пашмаклийската афера
сред които и Васил Данаилов

Сн. Уикипедия
Малцина знаят, че дядото на Стефан Данаилов е участвал в една от най-големите афери в историята на ВМОРО. През юни 1901 г. цяло Смолянско пропищява от поредните турски зулуми, дошли в отговор на т.нар. "Пашмаклийска афера".

Всичко започва с едно неуспешно нападение над местния велможа Салих паша Сиврия, извършено навръх 24 май от четата на Марин Чолаков. При оттеглянето си над Смилян комитите са забелязани от шпиони, които бързо донасят тяхното местоположение на властта. Следват зрелищни арести на революционни дейци из целия регион, а конакът в Смолян се оказва тесен, за да побере всички арестувани и част от тях са прехвърляни дори в Одрин.

Васил Данаилов
Сред задържаните при аферата е и младият по това време учител Васил Данаилов. При проведеното разследване е установено, че той е не само участник в местната революционна организация, но и нейн ръководител. Така синът на кмета на Райково попада 15 години зад решетките, от които реално излежава около три, след като през март 1904 г. е освободен при обявената всеобща амнистия.

В спомените на съвремениците си Васил Данаилов е описван като пъргав, непокорен, ловък и смел човек, за когото борбата за свобода е била висше благо, от което полза щели да имат всички етноси и религии в района. 

сряда, 7 февруари 2018 г.

Български разузнавач открива за световното кино Жерар Депардийо

От: Публикувано на: 7.2.18
Жерар Депардийо нямал представа за шпионските игри на Дино Динев
Сн. Facebook
Дино Динев
Български шпионин отваря вратите на световното кино за Жерар Депардийо. Това става ясно от наскоро публикуваната книга "Нетаен агент" на Дино Динев (Джими) - един от многото наши разузнавачи, действащи на територията на Франция.

През 1966 г. той заминава да следва кинорежисура в Париж и почти веднага попада в полезрението на нашите и на френските специални служби. Няколко години по-късно той вече "снася" информация и на съветското разузнаване.

Жерар Депардийо във филма "Танго" на режисьора 
Жан Кершброн
Сн. php88.free.fr
В края на лятото на 1968 г., докато светът все още говори за неслучилата се революция в Чехословакия, 28-годишният нашенец става стажант на Жан-Пиер Спиро във Френската служба за радио и телевизия.

Двамата бързо намират общ език и през октомври същата година решават да направят телевизионна адаптация на пиесата "Танго" на световноизвестния полски драматург Славомир Мрожек.

Динев е натоварен със задачата да открие сред младите студенти в Театралната школа актьор, който да изиграе ролята на хулигана, настанил се в буржоазно семейство. 

Когато отвориха вратата на класната стая, забелязах мъж на около 25 години с дълги коси до раменете и смачкан нос. Фигурата му бе доста внушителна, по-добър хулиган нямаше да намеря. Предложих му да дойде в студиото на "Бют Шомон" за пробни снимки. Следващата седмица той се яви и Жан-Пиер Спиро реши, че по-добър хулиган от него няма. Нашият начеващ актьор се казваше Жерар Депардийо,

спомня си българинът. 

Преди време той разказа още един любопитен  момент от познанството му с именития актьор. През 1972 или 1973 г. Динев завежда Депардийо на кинофестивала в Москва.

По това време  французинът вече тъкмо е завършил "Валсиращите" и изживява първите си мигове на световна слава. Малко преди да минат по червения килим, нашият човек го предупреждава:


После, в ресторанта, много внимавай - руснаците са професионалисти и ще те напият за отрицателно време". Жерар ми възрази: "Те на мен? Аз съм толкова силен!". Още първата вечер падна под масата. Само за 30 минути след началото на вечерята,

разказва Динев и допълва, че за него Депардийо си остава и до ден-днешен един от най-големите актьори, които е срещал в живота си.

вторник, 6 февруари 2018 г.

С уникална изложба започва мандатът на новия директор на НИМ

От: Публикувано на: 6.2.18
Доц. Бони Петрунова
С уникална изложба за мястото и ролята на сакралното пространство в българските земи през ХV-XIX в. започва мандата си новият директор на Националния исторически музей  (НИМ) доц. Бони Петрунова. Това обяви самата тя пред журналисти по-рано днес.

От ноември миналата година доц. Петрунова бе временно изпълняваща длъжността директор на музейната институция. Тя наследи на поста изкаралия няколко мандата начело проф. Божидар Димитров, който в края на октомври 2017 г. изненадващо обяви, че излиза в пенсия. Припомняме, че в надпреварата за директор на НИМ се включиха освен доц. Петрунова, още и проф. Вера Бонева, както и председателят на политическо движение "Възраждане" и директор на музея в Добрич д-р Костадин Костадинов. Последен в конкурса кандидатства историкът д-р Симеон Хинковски. Последните двама обаче така и не бяха допуснати до финалното препитване, а на самото изслушване, което се проведе в понеделник - 5 февруари, доц. Петрунова получи 800 точки, докато проф. Бонева - 462 точки. 

Доцент Бони Петрунова е един от най-популярните български археолози през последните 20 години. Професионалната й кариера започва като екскурзовод в Източна България, след което става преподавател в Нов български университет (НБУ), а успоредно с това работи и в Археологическия институт с музей при БАН. Била е научен ръководител на разкопките на крепостите Лютица и Хоталич, Балък дере, Цепина и много други. Има повече от 200 научни публикации. Като зам.-министър на културата по времето на Вежди Рашидов ресорът й бе културното наследство, а един от фокусите в политиката й бяха оспорваните промени в Закона за културното наследство.

понеделник, 5 февруари 2018 г.

В Скопие отвори врати българско училище

От: Публикувано на: 5.2.18


За пръв път след близо 75-годишна пауза в Скопие отвори врати българско училище. Това съобщи на уебсайта си Агенцията за българите в чужбина (ДАБЧ), допълвайки, че откриването е станало на 25 януари т.г. 
Сградата на ОУ "Димитър Миладинов" в Скопие
Сн. Уикипедия

За ръководител на просветната институция е определена Илияна Атанасова, а занятията ще се провеждат в събота и неделя в сградата на ОУ "Димитър Миладинов" в македонската столица.

По думите на директора основна роля за създаването на школото имат десетки семейства от цяла Македония, които многократно са заявявали необходимостта от съществуване на подобно просветно огнище на територията на нашата югозападна съседка.

В същото време от Министерството на външните работи определят събитието като  сформиране на "курсове за обучение по български език за деца между 6 и 17-годишна възраст". Ето какво пише на тяхната страница:

Най-малко 36 деца между 6- и 17-годишна възраст се записаха на курсовете по съвременен книжовен български език, чиито старт бе даден на 25 януари. Те се провеждат от дружеството за интелектуални услуги, изучаване на български език и преводачески услуги „Здравей” ДООЕЛ. Курсовете ще се провеждат в основното скопско училище „Димитър Миладинов”, където се състоя и откриването на курса. Специална подготовка в курсовете ще се обръща на кандидат-студенти, желаещи да учат в България.

Въпросът дали наистина става дума за първо българско училище в македонската столица след толкова дълго време пауза или говорим за поредните курсове по български език, които се провеждат всяка една година, тепърва ще се изяснява. Но събитието само по себе си още веднъж потвърждава тенденция от последните няколко месеца за ускорено развитие на двустранните ни отношения.

Популярно

Реклама