Плоча с кирилски надпис Сн. http://prarodinata.blog.bg

Проф. д-р Казимир Попконстантинов Сн. Борба

До момента в днешните български земи са открити близо 1300 надписа с кирилско писмо, които датират между IX-XI в. сл. Хр. А в югозападните български земи - разбирайте Македония, част от Албания, част от Гърция, надписите с кирилско писмо са около десетина. Това обяви в интервю за в. "Стандарт" известният български археолог, историк и епиграф проф. д-р Казимир Попконстантинов. Изчислено в процентно отношение това показва, че в днешна България кирилските надписи са 130 пъти повече от онези в Македония - констатация, която безапелационно затвърждава становището, че кирилицата се разпространява и тръгва своя поход по света именно от земите на днешна България.

"Няма как кирилицата да бъде приета от Македония, защото тя не е изолирана част от Първото българско царство. Само ще припомня, че братът на св. Цар Борис Първи, Черноризец Докс, отивайки при Йоан в манастира му задава въпроса: "Каква ви е работата на вас, поповете, освен да пишете и превеждате". А за да пише Йоан и за да превежда, следва логичният въпрос - каква графична система и каква азбука ползва при писането и най-вече при превеждането и какво той превежда. Редом с богословската литература, те превеждат и светска. Явно е, че са правени опити за адаптиране на гръцката графична система, или гръцката азбука към българския език. И тези опити за адаптиране са правени много преди идването на учениците на Кирил и Методий", продължава със своите доводи проф. Попконстантинов. 

Проф. дин Христо Матанов

Сходна е и констатацията в протокола от срещата между българската и съветската академии на науките от 1985 г. В него е записано, че кирилицата е създадена в български книжовни средища, а "езикът на Кирило-Методиевските паметници е изиграл огромна роля в културния живот на другите славянски народи и във формирането на техните литературни езици".

30 години по-късно този извод продължава да се приема без резерви от страна на учените. Пред БНТ проф. дин Христо Матанов припомня, че

Днес малцина са чували за народопсихолога Тодор Панов. А той е може би първият наш "душевед", който надниква в най-интимните мисли на българина. Но не само на онзи нашенец, който имаше 5-6-7 деца, който работеше ден и нощ и който 34 години след Освобождението си бе спечелил уважението на Европа със своята работливост и честност. Панов обръща внимание и на онези образовани представители на нашия народ - интелектуалци, градски чиновници, финансисти, новобогаташи, които увлечени в своя индивидуализъм, себичност и алчност лека-полека напускат патриархалното българско семейство и се устремяват към "универсалните" ценности. Към властващата тогава епоха на Belle Epoque, след която вече "нищо не е същото". 

Нека за минутка повдигнем завесата на миналото и погледнем към...  предците си. Има какво да научим.

"...Гдето има двама българи, там непременно има три партии. И рядко може да срещнете в обществото, в салоните, в публичните места свободен разговор за наука, белетристика, изкуство, музика и т.н. Обикновените теми за разговор за партиите, партизанството, политиката; те са единствените, при които българинът се оживява, въодушевява се и искрено взема участие в разговора с вълнение, жестикулации и висок глас.

Българинът, особено българинът от града, е партизанин до мозъка на костите си, понякога страстен, фанатичен партизанин, който съвсем съзнателно е готов да принесе в жертва на партията си и своята чест, и истината, и интересите на народа, и родината си даже.

Що се касае до болшинството от българската интелигенция, особено патентованата сган, за нея дадената дума нищо не значи; тя обещава само за да може по-лесно да излъже. Българинът не се самоунижава пред никого; той винаги се държи просто, но с пълно съзнание за собственото си достойнство. При това никакви “салонни” маниери няма у него. Обноските му са груби, примитивни, а понякога даже и шокиращи по своята форма. Но още по-важно е обстоятелството, че българските интелигенти, даже и ония, които са бивали зад граница, не се отличават с особено изящество в маниерите. Понякога дами и господа, облечени по “последната мода”, са способни на такива постъпки, които не могат да не шокират възпитания човек...

Българинът селянин рядко дава категорична дума и обещание, тъй като е твърде много мнителен и твърде много трябва да мисли, докато си изясни всичките изгоди и неизгоди, които могат да последват от това; веднъж обещае ли, обаче, непременно изпълнява дадената дума..."

Тодор Панов е един от основоположниците на социологията в България. Той ярко рисува характера на нашия народ, манталитета и душевността му. Автор е на първата в българската психологическа наука книга "Психология на българския народ" (1914).

Сн. "Монитор"

В своя профил във Фейсбук археоложката сподели, че е подавала многократно сигнали до община "Север" на областния град, както и до още много инстанции, в това число и Министерство на културата. Оказва се, че фирмата, която строи, има строително разрешение за работа без археолог, въпреки че мястото на могилата е известно. То е издадено от бившия главен архитект на Пловдив Румен Русев, който почина, след като бе обвинен за събарянето на тютюневия склад на ул. "Одрин" № 8, напомня БГНЕС. Единствено Инспекторатът на Министерството на културата е назначило проверка на случая. От кметството на район "Северен" обаче твърдят, че не са получавали сигнали за строителни дейности.

По време на строежа на ул. „Брезовско шосе” № 165 са открити фрагменти от опалени мазилки, както и керамика, твърди пред "Монитор" археоложката Сн. БНТ2

"Нито знаем има ли реална археологична стойност този обект, но въпреки всичко съм наредил да го спрат. Доколкото разбрах от доклада, който вчера направиха моите колеги, става дума за частен имот, където ще се строи офис сграда на "Брезовско шосе" в промишлената зона", посочи кметът Ральо Ралев. 

Росица Миткова Сн. БНТ2

Пред журналисти Миткова посочи, че Плоската могила е едно от автентичните доказателствата за истинската възраст на Пловдив.

"На практика това е единственото място, където може да се докаже колко стар е Пловдив. Изривайки по този брутален начин най-ранните културно-исторически пластове, ние нямаме възможност да докажем, че Пловдив е един от най-старите градове... Има напластявания на жилища и резултати от човешка дейност в продължение не на столетия, а и на хилядолетия. На 100 метра от селищната могила, от този обект, който беше разрушен част от културния пласт на могилата, ние през 2015 г. направихме спасителни разкопки във връзка с друг строеж”, разказва Миткова.

Росица Миткова с една от находките, открити преди две години в района Сн. БНТ2

Тогава тя и колегите й попаднали в периферията на селищната могила, където открили археологически структури. В проучваното преди две години място били застъпени периоди от ранния халколит, от ранната бронзова епоха, желязната епоха, античност.

„Най-ранния период е новокаменна епоха – имаме регистрирани фрагменти от антропоморфен бутилковиден съд, който е от новокаменна епоха. Така че, там е имало живот и през новокаменната епоха – по-рано от халколита. Затова с основание можем да говорим, че в края на 6-тото хилядолетие преди Новата ера там е имало уседнал начин на живот. Това са най-ранните селища на Балканския полуостров и в цяла Югоизточна Европа”, обяснява пред "Монитор" археоложката.

Тя определя унищожаването на неолитните и халколитни пластове като "престъпление срещу човечеството", защото вероятни находки в могилата имат значение за праисторията на цяла Югоизточна Европа. Проверка по случая на инспектората на Министерството на културата трябваше да приключи вчера.