Търсене

събота, 17 февруари 2018 г.

Тайната на въртяното кафе в Златоград

От: Публикувано на: 17.2.18
Табела на кафене в Златоград, в което се предлага прословутото "въртяно кафе"
Сн. Балкан гуру
Въртяното кафе е една от най-големите 
атракции в Златоград
Всяка година по средата на лятото Златоград става столица на кафето. В края на юни хиляди българи се устремяват към прохладния родопски градец, за да се насладят на вкусното и ароматно кафе - такова, каквото вероятно са го пили нашите предци преди 100 и повече години. Безспорно обаче най-голямата атракция за туристите е т.нар. "въртяно" кафе. 

Въпреки че традицията е жива и днес, все по-малко хора знаят тайната на това специфично приготвяне. И това е нормално, не само защото и в този български край демографската криза е налице, но и защото това е по-скоро табиет, навик, а не някакъв начин за изкарване на бързи и лесни пари. Всъщност, думите "бързо" и "лесно" може би са най-рядко използвани именно в Родопите...

Един от младите хора, които продължават традицията да приготвят "въртяно" кафе е Светльо. Той работи повече от 10 години в едно от най-популярните кафенета в стария град и много често демонстрира как прави сместа в джезве, а след това я заравя в пясъка и чака, докато заври поне три пъти. Преди това обаче е най-вълнуващата част – когато кафеджията нарежда чашките на табла и направи няколко завъртания с пълните догоре чаши пред очарованите, но и стреснати погледи на гостите, защото всички очакват, че точно в този миг кафето ще се разлее...

Константин Перьов е друг запален кафеджия. По професия геолог, той често показва историята на тази напитка у нас. Започва обясненията си още от зараждането на сортовете Колумбия, Сантос, Коста Рика и Етиопия. После разказва как някога непечено кафе се е слагало в уреди, наречени долапчета, където се изпичало докато добие светлокафяв цвят.


Има различни начини да се смели и да се приготви, за да стане готово за варене, но най-старият познат в Златоград начин е в стар камък, издълбан с кръгъл отвор с дълбочина 40-50 сантиметра, със заоблено дъно. 

 „В него се сипва печеното кафе. С чукало започва да се чука, докато стане много ситно. Навремето е имало платнено сито, през което се пресява и най-финото кафе се е варяло, а по-едрото се е връщало обратно в камъка, да се чука наново, за да няма загуба. Кафето се вари на пясък и туй не е измислица, а технология, приета от златоградчани много отдавна - преди повече от 100 години. Преди пясъка са ползвали пепел и въглени. В тях се е заравяло самото кафениче. Целта е равномерно да се сгрее течността от вода и кафе. Слага се малко ръж за пяна и малко захар в кафето. Загръща се с пясък или с пепел и въглени. Равномерно и бавно се вари. Когато се надигне, се отдръпва от огъня. След това пак се връща - до три пъти трябва да кипне, за да се получи най-ароматното кафе“, разказва Перьов. 



В края на ХIХ в. кафето в Златоград пристигало на
 камилски впрягове от пристанище Порто Лагос
По думите му истинското кафе идва в Златоград от Беломорието. Пътят на кафето, обяснява той, започва от Етиопия, след което напитката "тръгва" на север. Стига до Османската империя, където масово са го ползвали, когато мюсюлманите постили през месеца Рамазан, тъй като трябвало да стоят до късно през нощта, за да заговеят. И са пиели кафета, за да бъдат свежи през нощта. От там то навлиза в България и Европа. Смята се, че кафето се е снабдявало с камили от Беломорието и по-точно от пристанището Порто Лагос.

Съхранен е снимков материал, който може да се види от туристите. Тук пазят и първата мелница за кафе от ръчно кован метал. По неин образец са правени и следващите машинки.
Златоградчани ревниво пазят тайната
на приготвяното от тях кафе

При нея има ръчка, която се върти, за да смели кафето и то пада в чекмедже. Недостатъкът на по-късните мелнички, според Перьов е, че те мачкат кафето и се променя вкуса му, а тази с камъка не го мели, а го счуква и така то най- добре запазва аромата си. 

 Светльо Башев от години прави кафе на пясък по стара златоградска технология. Той смесва четири вида кафе с малко ръж и захар на вкус. Има си специално огнище. Отгоре водата леко се загрява, но тя не трябва да е гореща, защото ще се пресече и няма да стане каймак. Ако пък е студена, отнема много време и пак не става хубаво кафе.

 Той сипва леко затоплена вода в кафеничето и го заравя в горещия пясък, под който е монтирана нагревателна плоча. Чака търпеливо да кипне – веднъж, два, три пъти. Тогава помолва за малко пространство и прави няколко пълни кръга, хванал като на закачалка подноса с кафето. Кои четири вида кафе смесва обаче си остана неговата тайна за ароматно златоградско кафе.

 „С чисто кафе не може да стане каймак. Ръжта споява кафетата, за да стане хомогенна смес“, споделя майсторът. 

Ваня Печева
Голяма атракция за туристите в Златоград е да се види как кафеджийката Ваня Печева върти таблата 200-годишната табла на Кардашлъка с кафета. Тя може да върти до 9 чаши кафе, но е доста тежко, затова гледа да не слага повече от 4 чаши. Ваня приготвя кафе на пясък по рецептата на Кардашлъка. Кафеджийката обяснява, че в състава на кафето се използва домашна ръж от село Старцево, която родопчани сеят специално за кафенето. Кафето се мели във валяци и се начуква, слага се ръж и леблебия, за да стане каймаклия. „Това кафе не е силно, можеш да пиеш по 5-6 на ден. Пиеш докрай, все едно има сметана”, обясняват ми местните хора.

четвъртък, 15 февруари 2018 г.

Жилищна сграда на 1500 години бе открита в Пловдив

От: Публикувано на: 15.2.18
На снимката ясно личат прагов под на къща, както и вдлъбнатини от панти за врата
Сн. Plovdiv24
Мая Мартинова
Древни жилищни останки на повече от 1500 години бяха открити при ремонта на емблематичната пловдивска улица "Отец Паисий". Това съобщи днес в Града под тепетата ръководителят на екипа археолози Мая Мартинова от Регионалния исторически музей.

По думите й находката представлява помещение от късноантична сграда, в центъра на която е открита яма за отпадъци от османския период (ХV-XIX в. сл. Хр). Интересното е, че по време на проучването в нея е намерена сравнително добре запазена керамика, в това число и над 10 бронзови монети.

Междувременно по-късно днес стана известно, че на обекта учените продължават да откриват керамични съдове.

"Извършваме архитектурно и геодезично фотодокументиране, след което идва комисия, експертна, от Министерство на културата и ще освободим терена. Очаква се разкопките да приключат до края на седмицата", 

увери пред медиите Мартинова.

събота, 10 февруари 2018 г.

Дядото на Стефан Данаилов участвал в голяма афера на ВМОРО

От: Публикувано на: 10.2.18
Стефан Данаилов и неговият дядо Васил Данаилов
Част от задържаните при Пашмаклийската афера,
сред които е и Васил Данаилов

Сн. Уикипедия
Малцина знаят, че дядото на Стефан Данаилов е участвал в една от най-големите афери в историята на ВМОРО. През юни 1901 г. цяло Смолянско пропищява от поредните турски зулуми, дошли в отговор на т.нар. "Пашмаклийска афера".

Всичко започва с едно неуспешно нападение над местния велможа Салих паша Сиврия, извършено навръх 24 май от четата на Марин Чолаков. При оттеглянето си над Смилян комитите са забелязани от шпиони, които бързо донасят тяхното местоположение на властта. Следват зрелищни арести на революционни дейци из целия регион, а конакът в Смолян се оказва тесен, за да побере всички арестувани и част от тях са прехвърляни дори в Одрин.

Васил Данаилов
Сред задържаните при аферата е и младият по това време учител Васил Данаилов. При проведеното разследване е установено, че той е не само участник в местната революционна организация, но и нейн ръководител. Така синът на кмета на Райково попада 15 години зад решетките, от които реално излежава около три, след като през март 1904 г. е освободен при обявената всеобща амнистия.

В спомените на съвремениците си Васил Данаилов е описван като пъргав, непокорен, ловък и смел човек, за когото борбата за свобода е била висше благо, от което полза щели да имат всички етноси и религии в района. 

сряда, 7 февруари 2018 г.

Български разузнавач открива за световното кино Жерар Депардийо

От: Публикувано на: 7.2.18
Жерар Депардийо нямал представа за шпионските игри на Дино Динев
Сн. Facebook
Дино Динев
Български шпионин отваря вратите на световното кино за Жерар Депардийо. Това става ясно от наскоро публикуваната книга "Нетаен агент" на Дино Динев (Джими) - един от многото наши разузнавачи, действащи на територията на Франция.

През 1966 г. той заминава да следва кинорежисура в Париж и почти веднага попада в полезрението на нашите и на френските специални служби. Няколко години по-късно той вече "снася" информация и на съветското разузнаване.

Жерар Депардийо във филма "Танго" на режисьора 
Жан Кершброн
Сн. php88.free.fr
В края на лятото на 1968 г., докато светът все още говори за неслучилата се революция в Чехословакия, 28-годишният нашенец става стажант на Жан-Пиер Спиро във Френската служба за радио и телевизия.

Двамата бързо намират общ език и през октомври същата година решават да направят телевизионна адаптация на пиесата "Танго" на световноизвестния полски драматург Славомир Мрожек.

Динев е натоварен със задачата да открие сред младите студенти в Театралната школа актьор, който да изиграе ролята на хулигана, настанил се в буржоазно семейство. 

Когато отвориха вратата на класната стая, забелязах мъж на около 25 години с дълги коси до раменете и смачкан нос. Фигурата му бе доста внушителна, по-добър хулиган нямаше да намеря. Предложих му да дойде в студиото на "Бют Шомон" за пробни снимки. Следващата седмица той се яви и Жан-Пиер Спиро реши, че по-добър хулиган от него няма. Нашият начеващ актьор се казваше Жерар Депардийо,

спомня си българинът. 

Преди време той разказа още един любопитен  момент от познанството му с именития актьор. През 1972 или 1973 г. Динев завежда Депардийо на кинофестивала в Москва.

По това време  французинът вече тъкмо е завършил "Валсиращите" и изживява първите си мигове на световна слава. Малко преди да минат по червения килим, нашият човек го предупреждава:


После, в ресторанта, много внимавай - руснаците са професионалисти и ще те напият за отрицателно време". Жерар ми възрази: "Те на мен? Аз съм толкова силен!". Още първата вечер падна под масата. Само за 30 минути след началото на вечерята,

разказва Динев и допълва, че за него Депардийо си остава и до ден-днешен един от най-големите актьори, които е срещал в живота си.

вторник, 6 февруари 2018 г.

С уникална изложба започва мандатът на новия директор на НИМ

От: Публикувано на: 6.2.18
Доц. Бони Петрунова
С уникална изложба за мястото и ролята на сакралното пространство в българските земи през ХV-XIX в. започва мандата си новият директор на Националния исторически музей  (НИМ) доц. Бони Петрунова. Това обяви самата тя пред журналисти по-рано днес.

От ноември миналата година доц. Петрунова бе временно изпълняваща длъжността директор на музейната институция. Тя наследи на поста изкаралия няколко мандата начело проф. Божидар Димитров, който в края на октомври 2017 г. изненадващо обяви, че излиза в пенсия. Припомняме, че в надпреварата за директор на НИМ се включиха освен доц. Петрунова, още и проф. Вера Бонева, както и председателят на политическо движение "Възраждане" и директор на музея в Добрич д-р Костадин Костадинов. Последен в конкурса кандидатства историкът д-р Симеон Хинковски. Последните двама обаче така и не бяха допуснати до финалното препитване, а на самото изслушване, което се проведе в понеделник - 5 февруари, доц. Петрунова получи 800 точки, докато проф. Бонева - 462 точки. 

Доцент Бони Петрунова е един от най-популярните български археолози през последните 20 години. Професионалната й кариера започва като екскурзовод в Източна България, след което става преподавател в Нов български университет (НБУ), а успоредно с това работи и в Археологическия институт с музей при БАН. Била е научен ръководител на разкопките на крепостите Лютица и Хоталич, Балък дере, Цепина и много други. Има повече от 200 научни публикации. Като зам.-министър на културата по времето на Вежди Рашидов ресорът й бе културното наследство, а един от фокусите в политиката й бяха оспорваните промени в Закона за културното наследство.

понеделник, 5 февруари 2018 г.

В Скопие отвори врати българско училище

От: Публикувано на: 5.2.18


За пръв път след близо 75-годишна пауза в Скопие отвори врати българско училище. Това съобщи на уебсайта си Агенцията за българите в чужбина (ДАБЧ), допълвайки, че откриването е станало на 25 януари т.г. 
Сградата на ОУ "Димитър Миладинов" в Скопие
Сн. Уикипедия

За ръководител на просветната институция е определена Илияна Атанасова, а занятията ще се провеждат в събота и неделя в сградата на ОУ "Димитър Миладинов" в македонската столица.

По думите на директора основна роля за създаването на школото имат десетки семейства от цяла Македония, които многократно са заявявали необходимостта от съществуване на подобно просветно огнище на територията на нашата югозападна съседка.

В същото време от Министерството на външните работи определят събитието като  сформиране на "курсове за обучение по български език за деца между 6 и 17-годишна възраст". Ето какво пише на тяхната страница:

Най-малко 36 деца между 6- и 17-годишна възраст се записаха на курсовете по съвременен книжовен български език, чиито старт бе даден на 25 януари. Те се провеждат от дружеството за интелектуални услуги, изучаване на български език и преводачески услуги „Здравей” ДООЕЛ. Курсовете ще се провеждат в основното скопско училище „Димитър Миладинов”, където се състоя и откриването на курса. Специална подготовка в курсовете ще се обръща на кандидат-студенти, желаещи да учат в България.

Въпросът дали наистина става дума за първо българско училище в македонската столица след толкова дълго време пауза или говорим за поредните курсове по български език, които се провеждат всяка една година, тепърва ще се изяснява. Но събитието само по себе си още веднъж потвърждава тенденция от последните няколко месеца за ускорено развитие на двустранните ни отношения.

Популярно

Реклама