Търсене

понеделник, 5 март 2018 г.

Топколекционер показва бижута за милиони в НИМ

От: Публикувано на: 5.3.18
Изящните артефакти свидетелстват по неповторим начин за високите художествени постижения на българските златари през вековете
Сн.НИМ

Антонио Василев е един от най-значимите съвременни
български колекционери.
Създател е на фондация
"Българи" и
 е собственик на галерия "Българи"
Сн. "Фондация "Българи"
Повече от 500 златни бижута от сбирката на един от най-големите съвременни български колекционери - Антонио Василев, ще бъдат показани тези дни в Националния исторически музей. Това съобщиха от пресцентъра на музейната институция. Уникалните предмети са събирани в продължение на повече от 20 години.

Сред тях има обици, накити за глава, пръстени, кръстове, амулети, някои от които са на повече от 400 години. Изложбата „Златарството по българските земи XVI-XX в.“ ще бъде открита днес, 5 март, от 16 ч. 

В експозиционното пространство са представени образци, проследяващи българското златарско изкуство в периода XVI-XX в.

Т.нар. "арпалии"  са вид обици, чийто зърна, наредени около филигранно изработения кръг в средата, имат формата на ечемик


Нагръдна кутийка - амулет с изображение на светци
Сред експонатите са включени пафти с гравирани християнски изображения върху седеф, накити за глава, сред които много редките надушни украшения с формата на нокът, носени като амулет, предпазващ от лош поглед и урочасване, прословутите арпалии - вид обици, чието име идва от турската дума „арпа“.

Авторите на изложбата са акцентирали и върху различни позлати, част от които са с изобразени апотропейни (предпазващи) символи, които защитават жената от негативна енергия и болести. Прави впечатление и броят на представените амулети – магични предмети, предпазващи хората от зловредни сили. 

неделя, 4 март 2018 г.

Почитаме Освобождението си с 244 паметници

От: Публикувано на: 4.3.18
Един от първите паметници, издигнати в чест на загиналите руски воини е този на хълма Бунарджика в Пловдив през 1881 г. 
Сн. visitplovdiv.com
За 145 години свобода в България са изградени 244 паметника в знак на признателност към героизма на воините, отдали живота си за свободата на Отечеството ни. Предлагаме ви списък с местата, където се намират:

1. Свищов, Паметник в чест на посрещането на руските войски в града. Намира се в Парка на освободителите.


2. Свищов. Мястото на дебаркирането на руските войски на българския бряг на р. Дунав.


3. Свищов, Братска могила и седем обелиска в Парка на освободителите.


4. Горна Студена, Братска могила в м. „Руските гробища".


5. Горна Студена, Детайл от оградата на Военно-историческия парк-музей.


6. Горна Студена, Бюст на княз Владимир Александрович във Военно-историческия


парк-музей.


7. Горна Студена, Военно-историческия парк-музей.


8. Горна Студена, Паметник на полковник Донота Бек.


9. Горна Студена, Паметник на капитан Василий Дзюба.


10. Горна Студена, Паметник на милосърдната сестра Мягкова.


12. Горна Студена, Паметник на военния хирург Валентин Кипарский.


13. Велико Търново, Паметник-костница на загина лите в Руско-турската война


1877-1878 г. и във войните през 1912-1913, 1915-1918 г.


14. Велико Търново, Детайл от паметника-костница.


15. Велико Търново. Паметник-братска могила на загиналите руски войни в м.


.,Света гора".


16. Бяла черква. Камбанария, построена през 1886 г.в памет на загиналите руски


войни.


21. Севлиево, Паметник на свободата.


25. с. Елина, Старозагорско, Паметник на загинали руски войни в м. „Керемидната".


26. с. Енина, Паметник на д-р Василий Зверинский.


27. Казанлък, Паметник на Венедикт Липский.


28. Казанлък, Паметник на Александър Караваев.


29. Казанлък, Паметник на Рафаил Тимофеев.


30. Казанлък, Паметник на загиналите от 33-ти Елецки полк.


31. Казанлък, Паметник на Николай Рогозински.


32. Казанлък, Надгробна плоча в памет на Иван Грузевич-Нечай.


33. Стара Загора, Паметник-братска могила на полк. Калитин, на руски войни и


опълченци.


35. Стара Загора, Паметник на загиналите за освобождението на града в Градската


градина.


36. Стара Загора, Паметник на гроба на поручик Николай Алексеевич.


37. Стара Загора, Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора".


38. Стара Загора, Детайл от мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора",


39. с. Калитиново, Паметник на загиналите руски войни,


40. с. Дълбоки, Паметник-братска могила на загиналите руски войни от отряда на


ген. Гурко.


41. Русе, Паметник на Свободата.


42. Бяла, Къша-музей „Освободителна война".


43. Бяла, Паметник на милосърдните сестри Мария Неелова и Юлия Врсвская.


46. Бяла, Паметник на Юлия Вревская.


54. Елена, Паметник на загиналите 485 руски воини в сраженията за града.


55. Елена, Детайл от паметника.


56. Разград, Мавзолей в чест на победителите.


57. с. Горско Абланово, Паметник на загиналите руски войни.


58. с. Водица, Братска могила на загиналите руски войни от 126-и пехотен Рилски


полк,


59. с. Зараево, Паметник на щабсротмистьр Павел Богданович.


60. с. Посабина, Паметник-братска могила на загиналите руски войни от 125-ти


Курски пехотен полк.


61. с. Светлей, Паметник на руския писател Всеволод Гаршин.


62. гр. Омуртаг, Къща-музей на ген. Ернрот.


63. гр. Добрич, Паметник на освободителите на града.


64. Варна, Бюст-паметник на Граф Игнатиев.


65. Варна, Паметник на загиналите руски войни от 14-ти армейскси корпус.


66. Варна, кв. „Владислав Варненчик". Паметник на руските войни от 14-ти армейски


корпус.


67. Варна, Скулптурна композиция „Посрещане на освободителите", бивш „Музей


на Възраждането", на ул. „27 юли".


68. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа". Паметникът на Свободата.


71-72. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа'". Композиции, оформящи подхода


към Паметника на Свободата,


73. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа". Големият руски паметник.


74. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа". Паметна плоча, поставена от


частите на Трети украински фронт.


76. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа". Голямата батарея.


77. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа". Малката батарея.


78. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа''. Орлово гнездо.


79. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа". Стоманената батарея.


80. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа"'. Паметник в голямото руско гробище.


82. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа".Централната батарея.


83. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа". Паметник-братска могила на


загиналите от 9-та артилерийска батарея.


85. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа". Паметник на загиналите от 5-та


опълченска дружина,


86. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа". Братска могила на загиналите от 17-


та артилерийска бригада (без анотация).


87. Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа". 11а-паметник на подпоручик Коко.


88. Габрово, Паметник-братска могила на защитниците на връх Шипка.


89. Габрово, Паметник на капитан Андреев и прапорщик Кобмлянски.


90. Габрово, Мемориална плоча на гроба на подпоручик Всеволод Кобрилянски.


91-92. Габрово, Гробовете на капитан Кливитов и подполковник Бенецки.


93. Габрово, Гроб на корнет А. В. Гаркер.


94. Габрово, Гробове на майор А. Молоствов и поручик Зенкович.


95. Габрово, Надгробен камък на щабскапитаните Чижевски и Михау.


96. Габрово, Паметник на прапоршиците Краховецки и Николаев.


97-98. Габрово, кв. „Етьра"'. Скулптурна композиция в чест на Освобождението.


99. Дряново, кв. „Гилей". Братска могила на загинали руски войни.


101. Ловеч, м. „Стратеш". Паметник в чест на Освобождението на града.


102. Ловеч, м. „Стратеш". Братска могила на загиналите от 64-ти пехотен Казански


полк - „Черния паметник"' (от метал).


103. Ловеч, Гробът на полковник Александър Кусов.


104. Летница, Руското гробище.


105. Летница, Паметен знак, посветен на руската военна болница.


106. Плевен, Мавзолей на загиналите руски и румънски войни в сраженията за


Плевен.


107. Плевен. Мавзолей на загиналите руски и румънски войни в сраженията за


Плевен


108. Плевен, Мавзолей на загиналите руски и румънски войни в сраженията за


Плевен


109. Плевен, Изглед от Скобелевия парк-музей.


110. Плевен. Братска могила-косппща в Скобелевия парк-музей.


111. Плевен, Скобелевия парк-музей Паметна плоча на редута „Исса ага".


112. Плевен. Скобелев парк-музей - бюст-паметник на генерал М.Д. Скобелев.


113-114. Плевен, Скобелев парк-музей. Паметник-братска могила на загиналите от


6-ти пехотен Либав-ски полк и от 5-ти пехотен Калужки полк,


115-118. Плевен. Скобелев парк-музей. Паметници братски могили.


119-120. Плевен, Скобелев парк-музей. Братски могили на загиналите от 16-та


пехотна дивизия.


121. Плевен, Скобелев парк-музей. Паметник-костница на Стоян и Владимир


Заимови.


122. Плевен, Скобелев парк-музей. Къща-музей „Стоян и Владимир Заимови".


123. Плевен, Скобелев парк-музей. Паметната плоча на къщата-музей „Стоян и.


Владимир Заимови".


124. Плевен, Музей „Освобождението на Плевен 1877 г."


125. Плевен, Музей „Освобождението на Плевен 1877 г." Бюст-паметник на


император Александър II.


126. Плевен, Музей „Освобождението на Плевен 1877 г." Бюст-паметник на Николай


Николаевич.


127. Плевен, Музей „Освобождението на Плевен 1877 г." Бюст-паметник на генерал


Гурко.


128. Плевен, Музей „Освобождението на Плевен 1877 г." Бюст-паметник на генерал


Скобелев.


129. Плевен, Музей „Освобождението на Плевен 1877 г." Бюст-паметник на генерал


Тотлебен.


130. Плевен, Музей „Освобождението на Плевен 1877 г." Бюст-паметник на


румънския генерал Кристофър Черкез,


131. Плевен. Музей „Освобождението на Плевен 1877 г." Бюст-паметник на капитан


Николае Мъръчиняну.


132. Плевен, Музей „Освобождението на Плевен 1877 г." Скулптурна композиция


„Признателна България".


133. Плевен, Паметник на Свободата.


134. Плевен, Парк „Кайлъка". Паметник на генерал Тотлебен (1962).


135. Плевен, Парк „Кайлъка". Мемориална плоча, поставена на мястото на


Тотлебеновия вал.


136. Плевен, м. „Стража". Братска могила на загиналите от 117-ти пехотен


Ярославски полк.


137. Плевен, Паметен знак на мястото на последното сражение за Плевен, край р.


138. Плевен, м. „Бели бряг". Паметник на Победата.


141. Плевен, Панорама „Плевенска епопея-1877" (построена 1975 г.)


142. Плевен, „Паметник на столетието"' (построен 1978 г.)


143. Плевен, „Паметник на победата" (построен 1977 г.)


144. Плевен, Паметник „Скобелев отряд" (1977 г.)


145. Плевен, Паметник „Скобелев отряд" - детайл.


146. Плевен, Паметник , Донски казаци" (1977 г.)


147. с. Гривица, Румънският мавзолей (1897 г.)


148. с. Гривица, Румънският мавзолей - гробницата.


149. с. Гривица, Румънският мавзолей - гробницата. Изображение на Карол I.


150. с. Гривица. Румънският мавзолей - гробницата - иконостасът на параклиса.


151. с. Гривица, Парк на дружбата. Паметник на загиналите румънски войни.


152. с. Гривица, м. „Детковица". Паметник-брятска могила на загиналите руски


войни от 18-ти пехотен полк.


153. с. Гривица, Парк на дружбата. Паметник-братска могила на загиналите руски


войни от 19 -ти пехотен полк.


154. с. Гривица. Братска могила на загинали руски и румънски войни.


155. с. Гривица, м. „Детковица''. Братска могила на загиналите от 121 -ви пехотен


полк.


156. с. Пордим, Музей „Главна квартира на. Руската армия- 1877-1878 г."


157. с. Пордим. Музей „Румънски войни 1877-1878 г.''


158. с. Пордим, Парк-музей „Румънски пойни 1877-1878 г." Бюст-паметник на майор


Георге Шонцу.


159. с. Пордим, Паметник-костница в чест на освободителите (1978 г).


160. с. Горни Дъбник, Централната част на парк-музея ..Генерал В. П. Лавров".


162. с. Горни Дъбник. Парк-музей „Генерал В.Н.Лавров". Сградата с музейната


експозиция.


163. с. Горни Дъбник, Парк-музей „Генерал В.Н. Лавров". Паметник-братска могила


на загиналите рус ки офицери от лейб-гвардейския Московски полк.


164. с. Горни Дъбник, Парк-музей „Генерал В.Н. Лавров". Скулптурна композиция.


165. с. Горни Дъбник, Парк-музей „Генерал В.Н. Лавров". Паметник-братска могила


на загиналите руски войни от лейб-гвардейския Московски полк.


166. с. Горни Дъбник, Парк-музей „Генерал В.Н. Лавров". Паметник-братска могила


на загиналите от лейб-гвардейския Фински полк.


167. с. Горни Дъбник, Парк-музей „Генерал В.Н. Лавров". Братска могила на


загиналите от лейб-гвардейския Павловски полк.


168. с. Горни Дъбник, Парк-музей „Генерал В.Н.Лавров". Братска могила на


загиналите от лейб-гвардейския Измайдовски полк.


169. с. Горни Дъбник, Парк-музей „Генерал В.Н.Лавров". Братска могила на


загиналите от лейб-гвардейския Гренадерски полк.


170. с. Горни Дъбник, Парк-музей „Генерал В.Н.Лавров". Братска могила на


загиналите от лейб-гвардейския Гренадерски полк. Паметната плоча.


1.71. с. Горни Дъбник, Парк-музей „Генерал В.Н, Лавров". Барелеф на Василий


Николаевич Лавров.


172. с. Горни Дъбник. Парк-музей „Генерал В.Н. Лавров". Братска могила на


загиналите от лейб-гвардейския Гренадерски полк.


173. с. Горни Дъбник, Парк-музей „Генерал В.Н. Лавров". Братска могила на


загиналите от лейб-гвардейския Гренадерски полк. Мемориална плоча.


174. с. Горни Дъбник, Парк-музей „Генерал В.Н. Лавров". Братска могила на


загиналите от Първа лейб-гвардейска артилерийска бригада.


175. с. Горни Дъбник, Парк-музей „Генерал В.Н.Лавров". Турски редут, обозначен


със знак.


176. с. Горни Дъбник, Изглед от могилата с двата паметника на загиналите от


Павловския полк.


177. с. Горни Дъбник, Паметник на прапорщик Веселаро.


178. с. Горни Дъбник, Паметник-братска могила на загиналите от 3-ти стрелкови


Фински батальон.


179. с. Крушовица, Паметник на полковник Алексей Доброволский.


180. с. Крушовица, Паметник на поручик ЛеонВагнер.


181. с Долни Дъбник. Паметник-братска могила на


загиналите от 2-ра Гренадерска дивизия.


182. гр. Оряхово, Паметник на загиналите румънскивойни.


183. Проходът Арабаконак. Паметник на руски войни, загинали в сражението при


преминаване през прохода.


186-186. Ботевград, Гробове на загинали руски офицери в двора на църквата


„Св.Възнесение".


187. с. Врачеш, Паметник на загинали руски воиниоколо Арабаконашкия проход , в


м."Кривия дол".


188. с. Негушево. Паметник на загинали руски войниот Преображенския полк.


193. с. Петрич, Паметник на загинали руски войни от Петербурскня полк.


194. с. Петрич, м. „Горна мурта". Паметник на загинали руски войни от


Петербурския греиадерски полк.


195. гр. Средногорие, кв. „Пирдоп". Паметник на загинали руски войни и български


опълченци в двора научилище „Тодор Влайков".


196. гр. Средногорие, кв. „Пирдоп". Паметник на капитан Михил Баторский.


197. с. Саранци, Паметник на загиналите от Волинския полк.


198. София, Храм-паметник „Св. Александър Невски".


199. София, Паметник на цар-Освободител - император Александър II.


200. София, Паметник на цар Освободител. Детайл.


201. София, Руският паметник.


202. София, Паметник на загинали руски генерали, на бул. „Цариградско шосе".


203. София, Паметник, на медицинските чинове, загинали в Освободителната


война (Докторския паметник).


204. гр. Троян, Сградата на турския конак, главнаквартира на щаба на ген.Карцов.


206. гр. Троян, Бюст-паметник на генерал Парел Карцов.


207. гр. Враца, Паметник на вестителя на свободата (1961 г)


208. гр. Карнобат, 'Паметник на българо-руската дружба


210. Бургас, Паметник в Морската градина на загинали руски войни.


211. Бургас, Паметник на признателността към руските войни-освободители, На


кръстовището на ул.„П.Р. Славейков'' и ул. „Есперанто".


212. Бургас, Къща-клуб на руските войници.


213. Бургас, Къщата на Пиперов, в която отседнал ген, Лермонтов по време на


Освободителната война.


21.4. с. Шипка, Храм-паметник „Рождество Христово".


215. с. Шипка, Храм-паметник „Рождество Христово". Детайл от интериора.


216. с. Шипка, Паметник-братска могила на загинали от Елецкия и Орловския


полкове,


217. с. Шейново, Паметник-братска могила на загинали от 16-та пехотна дивизия.


Намира се при машиностроителния завод.


218. с, Шейново, Паметник на загиналите от 16-тапехотна дивизия, на селското


гробище.


219. с. Шейново, Паметник на победата (1968 г.)


220. 221. Пловдив, Хълм на освободителите, паметник на победата.


222. Пловдив, Бюст-паметник. на капитан Бураго(1970 г.)


223. Пловдив, Надгробна плоча на подпоручик Ячиновский в двора на църквата


„Успение Богородично".


224. Пловдив, Надгробна плоча на подпоручик Бургмейстер в двора на църквата


„Успение Богородично".


225. Пловдив, Къщата на д-р Рашко Петров, канцелария на княз Доядуков-Корсаков


в 1878 г.


226. Пловдив, Къщата на д-р Рашко Петров. Паметната плоча.


227. Пловдив, Камбанарията на църквата „УспениеБогородично" (1880 г.)


228. Пловдив, Възспоменателеи паметник на лобното място на Олга Скобелева.


229. Пловдив. Старият паметник на лобното мястона Олга Скобелева,


230. Пловдив, Скулптурна композиция на лобното място на Олга Скобелева -


детайл.


231. Пловдив, Скулптурна композиция от Паметника


на свободата - „Защитниците на Орлово гнездо".Скулптор Ат. Далчев, 1974 г.


232. с. Цалапица, Руските паметници върху тракийската могила.


233. с. Цалапица, Паметник-братска могила на загиналите от Преображенския полк.


234. с. Цалапница, Паметник на падналите от 1-ва артилерийска бригада.


235. с. Цалапица, Паметник-братска могила на загиналите от Семьоновския полк.


236. Без илюстрация.


237. с. Крумово, Паметник на подпоручик Орловский.


238. с. Крумово, Паметник на подпоручик Кригер.


239. Асеновград, Бюст-паметник на генерал Виктор Дандевил.


240. Асеновград, Паметник на признателността вдвора на църквата „Св. Димитър".


241. гр. Харманли, Паметник в чест на освобождението на града.


242. гр. Смолян, кв. „Устово", .Казашката къща.


243. с. Хвойна, Смолянско. Паметник на загинал куриер в м. „Сините ханчета".


244. гр. Разлог, м. „Бельов баир". Място на посрещането на руските войски.

петък, 2 март 2018 г.

Какво ни казва целувката?

От: Публикувано на: 2.3.18
Началото на целувките е поставено през Средните векове
С течение на годините употребата на думата "целувка"
придобива много по-широко значение

 от първоначалния замисъл
Произходът на думата „целувам“ в българския език идва от старинната дума „цял“. В миналото хората, когато се срещнели, често си пожелавали да останат здрави и "цели" до следващия път, когато се видят. Т.е., те са се „поЗДРАВявали и се ЦЕЛували", твърдят езиковедите. 

Причината за тази очарователна интимност се крие в реалностите през Средновековието. Преди столетия човешкият живот е бил неособено високо ценен "продукт". И затова често се случвало човек да загуби я крак, я ухо или някоя друга част от тялото си. Затова в края на всяка една среща хората си пожелавали да "останат" цели до следващото им виждане. 

Впрочем, днес ритуалът по размяна на подобни любезности е останал почти цели" е заменено с целувката, която от своя страна приема названието си от думата "цял".
непроменен - може би само с тази разлика, че пожеланието да останат "

Смята се, че думата „целувам“ възниква в края на ранното Средновековие, вероятно още преди славянските народи да се разделят един от друг. При някои от тях днес тя е заменена с друга дума, но коренът "цял" продължава да битува в по-старите текстове.

Например през XVIII век хърватският поет Андрия Качич-Миошич посвещава дълга песен на българския цар Самуил, който се сдобива със зет си княз Йоан Владимир по един доста романтичен начин: първо го пленил, ала след като дъщеря му се влюбва в него, той го взема за зет. Този момент е описан така: 

"Da je komu pogledati bilo Samuela, kralja bulgarskoga, kako svoga zeta celivaše, celivaše i blagoslivljaše... Т. е. „да можеше някой да види САМУИЛ, КРАЛЯ БЪЛГАРСКИ, как целуваше своя зет, целуваше и благославяше...“

Както се вижда от текста, и тук е използван глагол, който е съвсем близък и звуково до днешната българска дума „целувам“: "Целиваше".  

събота, 24 февруари 2018 г.

Къде в България се намира единственият запазен римски обелиск?

От: Публикувано на: 24.2.18
Обелискът е сглобен от петнадесет добре оформени каменни блока
Сн.fenor.blog.bg
Рисунка на двата обелиска от Феликс Каниц, 
1871 г. Според археологът д-р Иван Църов, 
вторият (по-нисък обелиск) е съборен през 1937 г.
Всеизвестно е, че в околностите на старопрестолната българска столица Велико Търново има много забележителности, но една от тях буди особен интерес. Става дума за единствения запазен у нас римски обелиск. Каменното съоръжение е високо цели 13,8 м. (почти колкото 5-етажен блок) и се намира недалеч от древния Никополис ад Иструм, най-големият град в някогашната римска провинция Долна Мизия. Днес той попада в землището на село Лесичери.

След близо 1500-годишно мълчание, едва през ХIХ в. за обелиска пръв съобщава Петко Р. Славейков. Находката му бързо предизвиква интереса на руски и австрийски учени и през 1871 г. един от тях - Феликс Каниц, посещава района.

Австрийският пътешественик отделя няколко дни в проучване на паметника и открива недалеч от него останките на втори, вече почти изцяло разрушен стълб. Непосредствено до тях попада и на фрагменти от мраморни релефи, както и на част от голяма монументална сграда.
Карта на района, където се намира обелискът. Каменното съоръжение се издига насред полето между селата Михалци и Лесичери

През 90-те години на ХIХ в. братя Шкорпил 
правят първата снимка на обекта, определяйки
 го като "храм, или по-скоро гробница"
Във втория том на пътеписа си "Дунавска България и Балканът" Каниц описва подробно всичко онова, което вижда. По думите му местните наричали паметника "Стълбо", а турците - "Дикилиташ". Проучвателят прави и графична рисунка и така оставя първото нагледно свидетелство за състоянието му. Изследвайки находката, пътешественикът обаче погрешно заключава, че става дума за част от римски аквадукт.

Близо 30 години по-късно мястото попада в полезрението на неуморимите изследователи на български старини, чешките братя Шкорпил. Те правят щателен оглед и измервания на обекта и правят негова първа снимка. Видяното на място, както и познанията им за римският монументален стил дават възможност да датират паметника към времето на римското владичество в днешните български земи. Хипотетично те го определят като част от триумфална колонада, издигната в чест на победата на император Траян над даките.

Любопитна подробност е, че в описанието на паметника те съобщават, че местните наричали мястото "Марков камък", за което имало и легенда. Ето какво гласи тя:

„Двама юнаци, от които единият Дели Марко, се били влюбили в една мома, която живеела в стария град (Nicopolis). Момата обаче обичала повече другия юнак. Като не могла да откаже явно на Марко, тя предложила двамата да се състезават в строителство и който пръв свърши отредената му работата, на него ще стане жена. Марко имал да построи двата стълба, а втория юнак – водопроводът за града, тръгващ от с. Мусина и една воденица. Почнали работа двамата юнаци, но Марко се оказал по-чевръст. Той дялал камъните и започнал да ги качва един върху друг, като ги връзвал с един косъм изскубнат от главата му и ги издърпвал нагоре като с въже. Когато бил вече готов, вторият юнак имал да извърши още много работа. Така момата разбрала че любимецът й няма да сполучи и прибягнала към измама. Тя отишла при Марко и му казала: - Виждам, че вече си победил, защото имаш още малко нещо да свършиш, а на притивника ти му остава още много работа. Ела при мен, та си почини. Умореният Марко полегнал в скута и, и заспал. В това време противникът му довършил работата си и когато пуснал водата през водопровода към воденицата, тя тръгнала. Тогава от звука на кречеталото Марко се събудил. Като видял, че е измамен и победен, той в яда си събул един от ботушите си и го заметнал силно. И въпреки, че ударил и съборил един от стълбовете, ботушът отскочил и се озовал чак във Влашко."

Д-р Иван Църов е категоричен, че други 
подобни запазени обелиски на Балканите няма
Последното щателно проучване на терена около стълба провежда през 90-те години на миналия век археологът от Великотърновския музей д-р Иван Църов.

При разкопките той открива множество късове художествено обработен мрамор, някои от които съдържат надписи.

След като ги сглобява, той разчита отделни фрагменти. Така стига до извода, че останките от монолитната сграда, както и двата стълба са част от мемориален комплекс - вероятно семеен музей, собственост на римския аристократ Квинт Юлий.

"Квинт Юлий, булевт и жрец на Рим, който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си" – гласи част от надписа. 

Смята се, че римлянинът е живял по тези места през ІІ в. сл. Хр. Според оскъдните исторически извори най-вероятно е бил върховен жрец на официалната римска религия в близкият град Никополис ад Иструм. С течение на годините мавзолеят се превръща в хероон - място за поклонение пред боговете.


Изследователите смятат, че съоръжението на Квинт Юлий е просъществувало до около IV в. Предположенията са, че то е било унищожено вследствие на верската нетърпимост към езическите светини. Днес, близо 1700 години след изграждането му, имянярски набези поставят под въпрос неговото оцеляване. Според очевидци, част от основите му са вече подкопани, а отделни парчета от монументалния каменен паметник липсват... 

сряда, 21 февруари 2018 г.

Български археолози откриха плочка с най-старата писменост в света

От: Публикувано на: 21.2.18
Плочката с размери 10х3,5 см най-вероятно носи календарна или обредна информация
Сн. Монитор
Доц. Красимир Ников
Сн. НАИМ
Керамична плочка с най-старата писменост в света беше открита край Нова Загора. Експерти изчисляват възрастта й приблизително на 8000 години. Това съобщиха от Регионалния исторически музей в Сливен.

На ценната находка се натъкнал екип специалисти от Националния археологически институт с музей - БАН, ръководени от доц. Красимир  Ников. През октомври миналата 2017 г. те извършват рутинно обхождане на терена на праисторическото селище в района на бившия хлебозавод в Нова Загора и откриват общо 36 движими паметници на културата.

"Сред тях има накити, тежести за тъкачен стан, за рибарска мрежа, култова пластика, керамични фигури и други", 

Д-р Татяна Кънчева-
Русева
информира праисторикът д-р Татяна Кънчева-Русева и допълва, че керамичната плочка, изработена от непочистена глина, най-вероятно е образец на т.нар. "Дунавска протописменост", отделни елементи от която са откривани на територията на България, Сърбия и Румъния.

"Други плочки с подобни надписи имаме от Караново, от Градешница, но те са от каменно-медната епоха, т.е. няколко хиляди години по-късно", 

посочва пред БНТ директорът на Регионалния исторически музей д-р Николай Сираков.

На свой ред д-р Кънчева-Русева уточнява, че плочката е покрита от всички страни с орнаменти, изпълнени чрез врязване и запълнени с бяло вещество. Върху гладката й повърхност са врязвани знаци и мотиви, известни още от ранния неолит.

„Това не е декорация, а понятна за съвременниците информация“, убедена е д-р Кънчева-Русева. "В това няма никакво съмнение", смята и колегата ѝ д-р Веселин Игнатов, тъй като има определена повторяемост на знаците, които пък са разпределени по определен начин.

"Те се различават от пиктограмите и са носители на невербална информация, достъпна за хората, живеещи в онова време. Те носят носи информация за календарни и обредни събития. Изработвани са на ръка върху мокра глина, като знаците са нанасяни с остър предмет",

Д-р Веселин Игнатов
отбелязва той.

По думите му на същото място са били открити общо 6 плочки с аналогични "клинописни" знаци.

Част от тях са фрагментирани, което предполага, че мястото е свързано с почитане на древен култ.

Според мнозина археолози, тази част на Източна България е сред най-богатите райони у нас на артефакти от новокаментата епоха.

Подобни предмети най-вероятно са били съхранявани в жилищата на хората от новокаменната епоха и са представлявали голяма ценност за тях
Сн. baraban.bg
Припомняме, че досега най-ранната знакова система, призната за писменост - Шумерската - е от епохата на бронза - IV-III хилядолетие пр. Хр., докато откритието край Нова Загора се датира около VI хилядолетие пр. Хр.

Предвижда се керамичната плочка да бъде изложена в Сливенския исторически музей, където любителите на древността ще могат да видят и атрактивната златна маска на тракийски цар от IV в. пр. Хр., открита през 2007 г. при разкопки край село Тополчане. 

събота, 17 февруари 2018 г.

Тайната на въртяното кафе в Златоград

От: Публикувано на: 17.2.18
Табела на кафене в Златоград, в което се предлага прословутото "въртяно кафе"
Сн. Балкан гуру
Въртяното кафе е една от най-големите 
атракции в Златоград
Всяка година по средата на лятото Златоград става столица на кафето. В края на юни хиляди българи се устремяват към прохладния родопски градец, за да се насладят на вкусното и ароматно кафе - такова, каквото вероятно са го пили нашите предци преди 100 и повече години. Безспорно обаче най-голямата атракция за туристите е т.нар. "въртяно" кафе. 

Въпреки че традицията е жива и днес, все по-малко хора знаят тайната на това специфично приготвяне. И това е нормално, не само защото и в този български край демографската криза е налице, но и защото това е по-скоро табиет, навик, а не някакъв начин за изкарване на бързи и лесни пари. Всъщност, думите "бързо" и "лесно" може би са най-рядко използвани именно в Родопите...

Един от младите хора, които продължават традицията да приготвят "въртяно" кафе е Светльо. Той работи повече от 10 години в едно от най-популярните кафенета в стария град и много често демонстрира как прави сместа в джезве, а след това я заравя в пясъка и чака, докато заври поне три пъти. Преди това обаче е най-вълнуващата част – когато кафеджията нарежда чашките на табла и направи няколко завъртания с пълните догоре чаши пред очарованите, но и стреснати погледи на гостите, защото всички очакват, че точно в този миг кафето ще се разлее...

Константин Перьов е друг запален кафеджия. По професия геолог, той често показва историята на тази напитка у нас. Започва обясненията си още от зараждането на сортовете Колумбия, Сантос, Коста Рика и Етиопия. После разказва как някога непечено кафе се е слагало в уреди, наречени долапчета, където се изпичало докато добие светлокафяв цвят.


Има различни начини да се смели и да се приготви, за да стане готово за варене, но най-старият познат в Златоград начин е в стар камък, издълбан с кръгъл отвор с дълбочина 40-50 сантиметра, със заоблено дъно. 

 „В него се сипва печеното кафе. С чукало започва да се чука, докато стане много ситно. Навремето е имало платнено сито, през което се пресява и най-финото кафе се е варяло, а по-едрото се е връщало обратно в камъка, да се чука наново, за да няма загуба. Кафето се вари на пясък и туй не е измислица, а технология, приета от златоградчани много отдавна - преди повече от 100 години. Преди пясъка са ползвали пепел и въглени. В тях се е заравяло самото кафениче. Целта е равномерно да се сгрее течността от вода и кафе. Слага се малко ръж за пяна и малко захар в кафето. Загръща се с пясък или с пепел и въглени. Равномерно и бавно се вари. Когато се надигне, се отдръпва от огъня. След това пак се връща - до три пъти трябва да кипне, за да се получи най-ароматното кафе“, разказва Перьов. 



В края на ХIХ в. кафето в Златоград пристигало на
 камилски впрягове от пристанище Порто Лагос
По думите му истинското кафе идва в Златоград от Беломорието. Пътят на кафето, обяснява той, започва от Етиопия, след което напитката "тръгва" на север. Стига до Османската империя, където масово са го ползвали, когато мюсюлманите постили през месеца Рамазан, тъй като трябвало да стоят до късно през нощта, за да заговеят. И са пиели кафета, за да бъдат свежи през нощта. От там то навлиза в България и Европа. Смята се, че кафето се е снабдявало с камили от Беломорието и по-точно от пристанището Порто Лагос.

Съхранен е снимков материал, който може да се види от туристите. Тук пазят и първата мелница за кафе от ръчно кован метал. По неин образец са правени и следващите машинки.
Златоградчани ревниво пазят тайната
на приготвяното от тях кафе

При нея има ръчка, която се върти, за да смели кафето и то пада в чекмедже. Недостатъкът на по-късните мелнички, според Перьов е, че те мачкат кафето и се променя вкуса му, а тази с камъка не го мели, а го счуква и така то най- добре запазва аромата си. 

 Светльо Башев от години прави кафе на пясък по стара златоградска технология. Той смесва четири вида кафе с малко ръж и захар на вкус. Има си специално огнище. Отгоре водата леко се загрява, но тя не трябва да е гореща, защото ще се пресече и няма да стане каймак. Ако пък е студена, отнема много време и пак не става хубаво кафе.

 Той сипва леко затоплена вода в кафеничето и го заравя в горещия пясък, под който е монтирана нагревателна плоча. Чака търпеливо да кипне – веднъж, два, три пъти. Тогава помолва за малко пространство и прави няколко пълни кръга, хванал като на закачалка подноса с кафето. Кои четири вида кафе смесва обаче си остана неговата тайна за ароматно златоградско кафе.

 „С чисто кафе не може да стане каймак. Ръжта споява кафетата, за да стане хомогенна смес“, споделя майсторът. 

Ваня Печева
Голяма атракция за туристите в Златоград е да се види как кафеджийката Ваня Печева върти таблата 200-годишната табла на Кардашлъка с кафета. Тя може да върти до 9 чаши кафе, но е доста тежко, затова гледа да не слага повече от 4 чаши. Ваня приготвя кафе на пясък по рецептата на Кардашлъка. Кафеджийката обяснява, че в състава на кафето се използва домашна ръж от село Старцево, която родопчани сеят специално за кафенето. Кафето се мели във валяци и се начуква, слага се ръж и леблебия, за да стане каймаклия. „Това кафе не е силно, можеш да пиеш по 5-6 на ден. Пиеш докрай, все едно има сметана”, обясняват ми местните хора.

четвъртък, 15 февруари 2018 г.

Жилищна сграда на 1500 години бе открита в Пловдив

От: Публикувано на: 15.2.18
На снимката ясно личат прагов под на къща, както и вдлъбнатини от панти за врата
Сн. Plovdiv24
Мая Мартинова
Древни жилищни останки на повече от 1500 години бяха открити при ремонта на емблематичната пловдивска улица "Отец Паисий". Това съобщи днес в Града под тепетата ръководителят на екипа археолози Мая Мартинова от Регионалния исторически музей.

По думите й находката представлява помещение от късноантична сграда, в центъра на която е открита яма за отпадъци от османския период (ХV-XIX в. сл. Хр). Интересното е, че по време на проучването в нея е намерена сравнително добре запазена керамика, в това число и над 10 бронзови монети.

Междувременно по-късно днес стана известно, че на обекта учените продължават да откриват керамични съдове.

"Извършваме архитектурно и геодезично фотодокументиране, след което идва комисия, експертна, от Министерство на културата и ще освободим терена. Очаква се разкопките да приключат до края на седмицата", 

увери пред медиите Мартинова.

събота, 10 февруари 2018 г.

Дядото на Стефан Данаилов участвал в голяма афера на ВМОРО

От: Публикувано на: 10.2.18
Стефан Данаилов и неговият дядо Васил Данаилов
Част от задържаните при Пашмаклийската афера
сред които и Васил Данаилов

Сн. Уикипедия
Малцина знаят, че дядото на Стефан Данаилов е участвал в една от най-големите афери в историята на ВМОРО. През юни 1901 г. цяло Смолянско пропищява от поредните турски зулуми, дошли в отговор на т.нар. "Пашмаклийска афера".

Всичко започва с едно неуспешно нападение над местния велможа Салих паша Сиврия, извършено навръх 24 май от четата на Марин Чолаков. При оттеглянето си над Смилян комитите са забелязани от шпиони, които бързо донасят тяхното местоположение на властта. Следват зрелищни арести на революционни дейци из целия регион, а конакът в Смолян се оказва тесен, за да побере всички арестувани и част от тях са прехвърляни дори в Одрин.

Васил Данаилов
Сред задържаните при аферата е и младият по това време учител Васил Данаилов. При проведеното разследване е установено, че той е не само участник в местната революционна организация, но и нейн ръководител. Така синът на кмета на Райково попада 15 години зад решетките, от които реално излежава около три, след като през март 1904 г. е освободен при обявената всеобща амнистия.

В спомените на съвремениците си Васил Данаилов е описван като пъргав, непокорен, ловък и смел човек, за когото борбата за свобода е била висше благо, от което полза щели да имат всички етноси и религии в района. 

сряда, 7 февруари 2018 г.

Български разузнавач открива за световното кино Жерар Депардийо

От: Публикувано на: 7.2.18
Жерар Депардийо нямал представа за шпионските игри на Дино Динев
Сн. Facebook
Дино Динев
Български шпионин отваря вратите на световното кино за Жерар Депардийо. Това става ясно от наскоро публикуваната книга "Нетаен агент" на Дино Динев (Джими) - един от многото наши разузнавачи, действащи на територията на Франция.

През 1966 г. той заминава да следва кинорежисура в Париж и почти веднага попада в полезрението на нашите и на френските специални служби. Няколко години по-късно той вече "снася" информация и на съветското разузнаване.

Жерар Депардийо във филма "Танго" на режисьора 
Жан Кершброн
Сн. php88.free.fr
В края на лятото на 1968 г., докато светът все още говори за неслучилата се революция в Чехословакия, 28-годишният нашенец става стажант на Жан-Пиер Спиро във Френската служба за радио и телевизия.

Двамата бързо намират общ език и през октомври същата година решават да направят телевизионна адаптация на пиесата "Танго" на световноизвестния полски драматург Славомир Мрожек.

Динев е натоварен със задачата да открие сред младите студенти в Театралната школа актьор, който да изиграе ролята на хулигана, настанил се в буржоазно семейство. 

Когато отвориха вратата на класната стая, забелязах мъж на около 25 години с дълги коси до раменете и смачкан нос. Фигурата му бе доста внушителна, по-добър хулиган нямаше да намеря. Предложих му да дойде в студиото на "Бют Шомон" за пробни снимки. Следващата седмица той се яви и Жан-Пиер Спиро реши, че по-добър хулиган от него няма. Нашият начеващ актьор се казваше Жерар Депардийо,

спомня си българинът. 

Преди време той разказа още един любопитен  момент от познанството му с именития актьор. През 1972 или 1973 г. Динев завежда Депардийо на кинофестивала в Москва.

По това време  французинът вече тъкмо е завършил "Валсиращите" и изживява първите си мигове на световна слава. Малко преди да минат по червения килим, нашият човек го предупреждава:


После, в ресторанта, много внимавай - руснаците са професионалисти и ще те напият за отрицателно време". Жерар ми възрази: "Те на мен? Аз съм толкова силен!". Още първата вечер падна под масата. Само за 30 минути след началото на вечерята,

разказва Динев и допълва, че за него Депардийо си остава и до ден-днешен един от най-големите актьори, които е срещал в живота си.

вторник, 6 февруари 2018 г.

С уникална изложба започва мандатът на новия директор на НИМ

От: Публикувано на: 6.2.18
Доц. Бони Петрунова
С уникална изложба за мястото и ролята на сакралното пространство в българските земи през ХV-XIX в. започва мандата си новият директор на Националния исторически музей  (НИМ) доц. Бони Петрунова. Това обяви самата тя пред журналисти по-рано днес.

От ноември миналата година доц. Петрунова бе временно изпълняваща длъжността директор на музейната институция. Тя наследи на поста изкаралия няколко мандата начело проф. Божидар Димитров, който в края на октомври 2017 г. изненадващо обяви, че излиза в пенсия. Припомняме, че в надпреварата за директор на НИМ се включиха освен доц. Петрунова, още и проф. Вера Бонева, както и председателят на политическо движение "Възраждане" и директор на музея в Добрич д-р Костадин Костадинов. Последен в конкурса кандидатства историкът д-р Симеон Хинковски. Последните двама обаче така и не бяха допуснати до финалното препитване, а на самото изслушване, което се проведе в понеделник - 5 февруари, доц. Петрунова получи 800 точки, докато проф. Бонева - 462 точки. 

Доцент Бони Петрунова е един от най-популярните български археолози през последните 20 години. Професионалната й кариера започва като екскурзовод в Източна България, след което става преподавател в Нов български университет (НБУ), а успоредно с това работи и в Археологическия институт с музей при БАН. Била е научен ръководител на разкопките на крепостите Лютица и Хоталич, Балък дере, Цепина и много други. Има повече от 200 научни публикации. Като зам.-министър на културата по времето на Вежди Рашидов ресорът й бе културното наследство, а един от фокусите в политиката й бяха оспорваните промени в Закона за културното наследство.

понеделник, 5 февруари 2018 г.

В Скопие отвори врати българско училище

От: Публикувано на: 5.2.18


За пръв път след близо 75-годишна пауза в Скопие отвори врати българско училище. Това съобщи на уебсайта си Агенцията за българите в чужбина (ДАБЧ), допълвайки, че откриването е станало на 25 януари т.г. 
Сградата на ОУ "Димитър Миладинов" в Скопие
Сн. Уикипедия

За ръководител на просветната институция е определена Илияна Атанасова, а занятията ще се провеждат в събота и неделя в сградата на ОУ "Димитър Миладинов" в македонската столица.

По думите на директора основна роля за създаването на школото имат десетки семейства от цяла Македония, които многократно са заявявали необходимостта от съществуване на подобно просветно огнище на територията на нашата югозападна съседка.

В същото време от Министерството на външните работи определят събитието като  сформиране на "курсове за обучение по български език за деца между 6 и 17-годишна възраст". Ето какво пише на тяхната страница:

Най-малко 36 деца между 6- и 17-годишна възраст се записаха на курсовете по съвременен книжовен български език, чиито старт бе даден на 25 януари. Те се провеждат от дружеството за интелектуални услуги, изучаване на български език и преводачески услуги „Здравей” ДООЕЛ. Курсовете ще се провеждат в основното скопско училище „Димитър Миладинов”, където се състоя и откриването на курса. Специална подготовка в курсовете ще се обръща на кандидат-студенти, желаещи да учат в България.

Въпросът дали наистина става дума за първо българско училище в македонската столица след толкова дълго време пауза или говорим за поредните курсове по български език, които се провеждат всяка една година, тепърва ще се изяснява. Но събитието само по себе си още веднъж потвърждава тенденция от последните няколко месеца за ускорено развитие на двустранните ни отношения.

Популярно

Реклама