Търсене

събота, 24 февруари 2018 г.

Къде в България се намира единственият запазен римски обелиск?

От: Публикувано на: 24.2.18
Обелискът е сглобен от петнадесет добре оформени каменни блока
Сн.fenor.blog.bg
Рисунка на двата обелиска от Феликс Каниц, 
1871 г. Според археологът д-р Иван Църов, 
вторият (по-нисък обелиск) е съборен през 1937 г.
Всеизвестно е, че в околностите на старопрестолната българска столица Велико Търново има много забележителности, но една от тях буди особен интерес. Става дума за единствения запазен у нас римски обелиск. Каменното съоръжение е високо цели 13,8 м. (почти колкото 5-етажен блок) и се намира недалеч от древния Никополис ад Иструм, най-големият град в някогашната римска провинция Долна Мизия. Днес той попада в землището на село Лесичери.

След близо 1500-годишно мълчание, едва през ХIХ в. за обелиска пръв съобщава Петко Р. Славейков. Находката му бързо предизвиква интереса на руски и австрийски учени и през 1871 г. един от тях - Феликс Каниц, посещава района.

Австрийският пътешественик отделя няколко дни в проучване на паметника и открива недалеч от него останките на втори, вече почти изцяло разрушен стълб. Непосредствено до тях попада и на фрагменти от мраморни релефи, както и на част от голяма монументална сграда.
Карта на района, където се намира обелискът. Каменното съоръжение се издига насред полето между селата Михалци и Лесичери

През 90-те години на ХIХ в. братя Шкорпил 
правят първата снимка на обекта, определяйки
 го като "храм, или по-скоро гробница"
Във втория том на пътеписа си "Дунавска България и Балканът" Каниц описва подробно всичко онова, което вижда. По думите му местните наричали паметника "Стълбо", а турците - "Дикилиташ". Проучвателят прави и графична рисунка и така оставя първото нагледно свидетелство за състоянието му. Изследвайки находката, пътешественикът обаче погрешно заключава, че става дума за част от римски аквадукт.

Близо 30 години по-късно мястото попада в полезрението на неуморимите изследователи на български старини, чешките братя Шкорпил. Те правят щателен оглед и измервания на обекта и правят негова първа снимка. Видяното на място, както и познанията им за римският монументален стил дават възможност да датират паметника към времето на римското владичество в днешните български земи. Хипотетично те го определят като част от триумфална колонада, издигната в чест на победата на император Траян над даките.

Любопитна подробност е, че в описанието на паметника те съобщават, че местните наричали мястото "Марков камък", за което имало и легенда. Ето какво гласи тя:

„Двама юнаци, от които единият Дели Марко, се били влюбили в една мома, която живеела в стария град (Nicopolis). Момата обаче обичала повече другия юнак. Като не могла да откаже явно на Марко, тя предложила двамата да се състезават в строителство и който пръв свърши отредената му работата, на него ще стане жена. Марко имал да построи двата стълба, а втория юнак – водопроводът за града, тръгващ от с. Мусина и една воденица. Почнали работа двамата юнаци, но Марко се оказал по-чевръст. Той дялал камъните и започнал да ги качва един върху друг, като ги връзвал с един косъм изскубнат от главата му и ги издърпвал нагоре като с въже. Когато бил вече готов, вторият юнак имал да извърши още много работа. Така момата разбрала че любимецът й няма да сполучи и прибягнала към измама. Тя отишла при Марко и му казала: - Виждам, че вече си победил, защото имаш още малко нещо да свършиш, а на притивника ти му остава още много работа. Ела при мен, та си почини. Умореният Марко полегнал в скута и, и заспал. В това време противникът му довършил работата си и когато пуснал водата през водопровода към воденицата, тя тръгнала. Тогава от звука на кречеталото Марко се събудил. Като видял, че е измамен и победен, той в яда си събул един от ботушите си и го заметнал силно. И въпреки, че ударил и съборил един от стълбовете, ботушът отскочил и се озовал чак във Влашко."

Д-р Иван Църов е категоричен, че други 
подобни запазени обелиски на Балканите няма
Последното щателно проучване на терена около стълба провежда през 90-те години на миналия век археологът от Великотърновския музей д-р Иван Църов.

При разкопките той открива множество късове художествено обработен мрамор, някои от които съдържат надписи.

След като ги сглобява, той разчита отделни фрагменти. Така стига до извода, че останките от монолитната сграда, както и двата стълба са част от мемориален комплекс - вероятно семеен музей, собственост на римския аристократ Квинт Юлий.

"Квинт Юлий, булевт и жрец на Рим, който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си" – гласи част от надписа. 

Смята се, че римлянинът е живял по тези места през ІІ в. сл. Хр. Според оскъдните исторически извори най-вероятно е бил върховен жрец на официалната римска религия в близкият град Никополис ад Иструм. С течение на годините мавзолеят се превръща в хероон - място за поклонение пред боговете.


Изследователите смятат, че съоръжението на Квинт Юлий е просъществувало до около IV в. Предположенията са, че то е било унищожено вследствие на верската нетърпимост към езическите светини. Днес, близо 1700 години след изграждането му, имянярски набези поставят под въпрос неговото оцеляване. Според очевидци, част от основите му са вече подкопани, а отделни парчета от монументалния каменен паметник липсват... 

сряда, 21 февруари 2018 г.

Български археолози откриха плочка с най-старата писменост в света

От: Публикувано на: 21.2.18
Плочката с размери 10х3,5 см най-вероятно носи календарна или обредна информация
Сн. Монитор
Доц. Красимир Ников
Сн. НАИМ
Керамична плочка с най-старата писменост в света беше открита край Нова Загора. Експерти изчисляват възрастта й приблизително на 8000 години. Това съобщиха от Регионалния исторически музей в Сливен.

На ценната находка се натъкнал екип специалисти от Националния археологически институт с музей - БАН, ръководени от доц. Красимир  Ников. През октомври миналата 2017 г. те извършват рутинно обхождане на терена на праисторическото селище в района на бившия хлебозавод в Нова Загора и откриват общо 36 движими паметници на културата.

"Сред тях има накити, тежести за тъкачен стан, за рибарска мрежа, култова пластика, керамични фигури и други", 

Д-р Татяна Кънчева-
Русева
информира праисторикът д-р Татяна Кънчева-Русева и допълва, че керамичната плочка, изработена от непочистена глина, най-вероятно е образец на т.нар. "Дунавска протописменост", отделни елементи от която са откривани на територията на България, Сърбия и Румъния.

"Други плочки с подобни надписи имаме от Караново, от Градешница, но те са от каменно-медната епоха, т.е. няколко хиляди години по-късно", 

посочва пред БНТ директорът на Регионалния исторически музей д-р Николай Сираков.

На свой ред д-р Кънчева-Русева уточнява, че плочката е покрита от всички страни с орнаменти, изпълнени чрез врязване и запълнени с бяло вещество. Върху гладката й повърхност са врязвани знаци и мотиви, известни още от ранния неолит.

„Това не е декорация, а понятна за съвременниците информация“, убедена е д-р Кънчева-Русева. "В това няма никакво съмнение", смята и колегата ѝ д-р Веселин Игнатов, тъй като има определена повторяемост на знаците, които пък са разпределени по определен начин.

"Те се различават от пиктограмите и са носители на невербална информация, достъпна за хората, живеещи в онова време. Те носят носи информация за календарни и обредни събития. Изработвани са на ръка върху мокра глина, като знаците са нанасяни с остър предмет",

Д-р Веселин Игнатов
отбелязва той.

По думите му на същото място са били открити общо 6 плочки с аналогични "клинописни" знаци.

Част от тях са фрагментирани, което предполага, че мястото е свързано с почитане на древен култ.

Според мнозина археолози, тази част на Източна България е сред най-богатите райони у нас на артефакти от новокаментата епоха.

Подобни предмети най-вероятно са били съхранявани в жилищата на хората от новокаменната епоха и са представлявали голяма ценност за тях
Сн. baraban.bg
Припомняме, че досега най-ранната знакова система, призната за писменост - Шумерската - е от епохата на бронза - IV-III хилядолетие пр. Хр., докато откритието край Нова Загора се датира около VI хилядолетие пр. Хр.

Предвижда се керамичната плочка да бъде изложена в Сливенския исторически музей, където любителите на древността ще могат да видят и атрактивната златна маска на тракийски цар от IV в. пр. Хр., открита през 2007 г. при разкопки край село Тополчане. 

Популярно

Реклама