Търсене

Реклама

Място за Вашата реклама

събота, 23 септември 2017 г.

5 тълкувания на Деня на независимостта в учебниците по история

От: Публикувано на: 23.9.17
Момент от тържествената церемония по обявяването на независимостта в старопрестолната столица Търново
Сн. Центравен държавен архив
Във връзка с готвените поредни промени в учебното съдържание по история, решихме да проучим как един и същ факт от родното минало е тълкуван в учебниците ни за последните 100 години. Проучихме тълкуването на Деня на независимостта, от една страна като една от най-значимите дати в нашата история след Освобождението, а от друга - в чест на 109-годишнината от тази бележита дата, която отбелязахме само преди ден.

*** 

Независимостта на България е обявена тържествено
на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“
 във Велико Търново
 1. 1914 г.: Свободните българи се приготовляват за освобождението на своите братя от Македония и Тракия

 „...Фердинанд. С идването на днешния ни държавен глава България започнала да се успокоява и развива във всяко отношение. Тогава се появи у нас Македонският въпрос, т.е. стремлението на българите да присъединят към държавата си и ония български области, които останали под турска власт. Несносният живот, който прекарваха българите в Турция, застави мнозина от тях да образуват революционни комитети и да вдигат често доста големи въстания, за да предизвикат намесата както на свободна България, така също и на Европа, та да се сдобият поне с автономно управление. Но въпреки големите усилия и много жертви, българското революционно дело не успя; защото турците, подпомогнати от гръцки и сръбски чети, прогонваха и изтребваха българското население. А за да разкъсат единството и силата на българите в Македония, турците помагаха на гърци и сърби да принудят една част от населението да се погърчи, а друга – да се посърби. Най-после, когато видяха, че европейците ще ги накарат насила да дадат някои правдини за самоуправление на подчинените им християни, турците направиха (през юли 1908 г.) преврат и обявиха държавата си за конституционна, с пълни и равни права на всички поданици на Отоманската империя. Това, обаче, не измами свободните българи. Те продължиха да се приготовляват за освобождаване на своите заробени братя и, за да им бъдат ръцете развързани, обявиха на 22 септември 1908 г. свободна България за независимо царство. Тъй се създаде днешното трето българско царство...“ 

 (Учебник по българска история за ІІІ клас, автор – Йордан Георгиев, четвърто издание, книжарница на Е.П. Христов, Търново 1914)

 *** 

 
Манифест на цар Фердинанд I за обявяване 
на независимостта
Сн. Уикипедия
2. 1948 г.: Всичко и всички срещу Фердинанд

 „...Начало на завоевателна политика. Съгласно Берлинския договор, България била васално (подчинено) княжество на султана. Българското правителство и Фердинанд решили да направят България напълно независима от Турция. На 3 октомври 1908 година Фердинанд обявил в гр. Търново независимостта на България. Това станало със съгласието на Австро-Унгария. В същия момент тя заграбила от Турция чисто славянските земи Босна и Херцеговина. Тогава за народа станало ясно, че Фердинанд действува в споразумение с Австро-Унгария и Германия...“ 

 („Отечествена история за четвърто отделение“, автори – Г. Диковски и Л. Близнев, издателство Народна просвета, София, 1948

 *** 

3. 1968 г.: С помощта на Русия българската буржоазия извършила акт от голямо историческо значение

 „...Към лятото на 1908 г. настъпила промяна в политиката на империалистическите сили към Турция. Курсът за запазване на съществуващото положение на Балканите се заменил с курс за разделяне на Турция. Буржоазията на Балканите счела, че вече е настъпил моментът за решително действие срещу Турция. По това време, за да парират курса „разделяй Турция“, т.н. младотурци извършили военен преврат в Турция. Възстановена била конституцията от 1876 г. Довчерашният приятел на Турция Австро-Унгария решила да се възползва от положението в Турция, за да анексира славянските области Босна и Херцеговина. За да не наруши първа Берлинския конгрес, тя счела за удобно да използва Фердинанд и българската буржоазия, които отдавна се стремели към отхвърляне на Берлинския договор относно зависимостта на България от Турция. Създаденото положение благоприятствало за обявяване независимостта на България. Турция се намирала във вътрешна криза, Австро-Унгария пристъпвала към нарушаване на Берлинския договор. Фердинанд се договорил с Франц Йосиф и на 9 септември 1908 г. българското правителство иззело Източните железници на българска територия, а на 22 септември 1908 г. провъзгласило независимостта на България. [...]С помощта на Русия българската буржоазия, макар и подтиквана от теснокласови интереси, извършила обективно един акт от голямо историческо значение..." 

 („История на България“ за ІІ курс на техникумите, автори – Страшимир Лишев, Невена Попова, Цветана Тодорова, Народна просвета, 1968

*** 

Документи по обявяване на независимостта на 
България 1908 година.
Из тайния кабинет на княз Фердинанд
4. 1980 г.: Бузлуджа е по-важна от независимостта на България 

 В учебника „История на България за Втори курс на техникумите и средните професионално-технически училища“ с автори – Д. Косев, Хр. Христов и Д. Ангелов, издадено от Народна просвета, 1980 г., няма глава, нито дори изречение, посветени на Независимостта на България. След главата за Освобождението започва частта, посветена на „Великото начало - Бузлуджа“ – предпоставки за разпространението на социалистическите идеи и за възникването на организирано социалистическо движение в България. 

***
5. 1996 г.: Независимостта на България е резултат от сполучливо съчетание между вътрешнополитическите проблеми на Османската империя, австро-унгарските интереси на Балканите и умелата българска външна политика 

 През лятото на 1908 г. Османската империя е разтърсена от Младотурската революция, която има за свой център Македония. Издигането на лозунга за демократизация на обществото и равенство на националностите твърде скоро остават без реално покритие. Обстановката се усложнява и това активизира българската дипломация. Наскоро победената във войната с Япония Русия и желаещите спокойствие на Балканите Англия, Франция и Германия не насърчават българските проекти за независимост. Те обаче съвпадат с намеренията на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина при изтичане на 30-годишния й срок за управление на тези провинции. [...] 

 На 22 септември 1908 г. сред развалините на Царевец е обявена независимостта на Царство България. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Първоначално Великите сили отказват да признаят нарушението на Берлинския договор от страна на България, но постепенно разбират решимостта на княза и правителството да не отстъпват. Освен това става ясно, че пътят към спокойствие на Балканите в този момент минава през приемане на Търновския акт. 

 („История на България за ХІ клас“ на СОУ и ІІ курс на СПТУ и техникуми, автор – Боби Бобев, Стойчо Грънчаров, Булвест, София, само за учебната 1995 – 1996

*** 
 Изводът от примерите показва, че за последния един век няколко поколения българи са изучавали историята по най-различни начини. Безспорно, някои от промените са били продиктувани от чисто политически подбуди, но има и такива, като например учебникът от 1980 г., където необяснимо защо липсва каквато и да е информация за такъв важен държавен акт, какъвто е обявяването на независимостта.

четвъртък, 21 септември 2017 г.

Чудодеен извор край София разпознава грешниците

От: Публикувано на: 21.9.17

Змей и бик пазят чудодейния извор

Карта на района
Сн. Природен парк "Витоша"
Чудодеен извор край пернишкото село Боснек разпознава дали човек е праведен или грешен.

Допреди няколко години славата на "Белите дробове на Перник", както е известно витошкото село, се дължеше на най-дългата пещера в България - "Духлата". Забраната в нея да се влиза обаче отклони любителите на природата към друга местна забележителност - природният феномен "Живата вода".

От дълги години на извора се преписват лековити сили и свръхестествени способности. И макар чудеса до момента да не са документирани, туристическият поток не секва.

Хората идват на това място по различни причини - някои от чисто любопитство, но други търсят изцеление на болките и разрешаване на проблемите си.

Твърди се, че в Европа друг подобен 
природен феномен има само във
 френските Алпи
Сн. Пейка.бг
Част от посетителите успяват да се наплискат с живата вода и да си налеят от нея, но други, колкото и да чакат, си тръгват разочаровани, защото не са уцелили мига на тласъка на живата вода.

Загадката на чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, остава неразгадана и до днес. За пръв път мястото се споменава в пътеписа на османския пътешественик от XII в. Евлия Челеби. Той нарекъл извора "Чешмата на щастието".

Днес до местността се стига по черен път, подходящ само за високопроходими превозни средства. Пеша разстоянието от селото до феномена се извървява за около час-час и половина. За туристите в района е направен заслон. Самият извор е каптиран и водата тече от каменна скулптура, наподобяваща глава на крокодил.

Каменната глава на дракон е направена 
през 50-те години на ХХ в.
Допреди около 60 г. излизащите от земните недра на тласъци струи се стичали по дървена коруба. Местните обаче решили, че е крайно време да "увековечат" извора и да направят хубава каменна чешма. Един от местните първенци - хлебарят Витан Стоянов, който пропътувал хиляди километри като един от най-знатните софийски сладкари преди 1944 г., предложил чучурът да прилича на някои от фонтаните в най-красивите европейски столици. Идеята толкова се харесала на местните хора, че майсторът каменоделец от село Кладница Негри Рангелов Будинов я направил без пари.



вторник, 19 септември 2017 г.

Българинът кълне три пъти повече, отколкото благославя

От: Публикувано на: 19.9.17
Сн. Vbox
Българинът кълне три пъти повече, отколкото благославя. Това твърди в най-новата си книга проф. д-р Лилия Крумова-Цветкова от Института за български език при БАН. Според нейното изследване на народните умотворения в сборници от XIX век, нашенецът измислил 2529 клетви и едва 883 благопожелания. 

По думите на авторката


"Благословиите и клетвите са израз на подчертаната емоционалност на българина. Известно е, че по-северни народи, за които изразяването на емоции не е особено характерно, не притежават клетви. "Не особено в полза на народа ни говори фактът, че клетвите са значително повече от благословиите и пожеланията. В събрания материал клетвите са три пъти повече по количество. Явно злото у човека е по-силно, но то безспорно се засилва при труден начин на живот, при сблъскване с трудности и несправедливост. А съдбата на нашия народ не е била лека,"

коментира проф. Цветкова

Тя припомня, че благословиите и клетвите са израз на желанието на човека да въздейства върху природата и хората. Те се основават на прастарата вяра, че словото има магическа сила, че думата и действието са пряко свързани и ако пожелаеш нещо и го произнесеш, то ще се сбъдне, твърди езиковедката.

неделя, 17 септември 2017 г.

Откриха уникална керамика на 3500 години край Видин

От: Публикувано на: 17.9.17
Откритите предмети били част от изчезналата култура на инкрустираната керамика
Сн. БНТ
На уникална керамика отпреди 35 века попаднаха тези дни археолози край видинското село Балей.

По време на тазгодишните проучвания на древния некропол до населеното място, учените намират инкрустирана керамика, чиято възраст се изчислява на около 3400 години, обяви пред БНТ ръководителят на разкопките доц. д-р Стефан Александров.

"Сред тях нямаме повтарящи се екземпляри - уникални са"

Доц. Стефан Александров
категорична е реставраторът Екатерина Илиева. 

Доц. Александров допълни, че Балей е едно от малкото изцяло проучени неолитни селища в България, които принадлежат на една изчезнала култура - "културата на инкрустираната керамика". 

Според него тази култура е просъществувала няколкостотин години и се е разпростирала от Железни врата до Оряхово. По думите му хората, които живеели по тези места, не използвали златни накити. 

"Със сигурност хората, които ползвали тази красивата керамика, не били почитатели на златото",

убеден е специалистът. 

video

Припомняме, че тазгодишните археологически проучвания на некропола край Балей стартираха сравнително късно - едва на 11 септември т.г. Средствата бяха осигурени от Министерството на културата, а в екипа специалисти влизат доц. д-р Стефан Александров, гл. асистент д-р Георги Иванов и гл. асистент д-р Таня Христова. Неолитното селище до Балей е проучвано от 1970 г. в продължение на 18 години, до края на 80-те, с няколко прекъсвания. През последните години археолозите успяха да установят местонахождението на некропол, където до момента са открити 16 гроба с над 50 съда, повечето от които богато украсени. 

петък, 15 септември 2017 г.

Уникална археологическа находка на 2000 години

От: Публикувано на: 15.9.17
Част от намерените предмети
Сн. Новини.бг
Археолози попаднаха на уникална археологическа находка на близо 2000 години! По време на тазгодишните проучвания на Античния керамичен център край Павликени учени попаднаха на пет огледала, изработени от олово. Три от тях са с еднакви рамки и и украса, която се състои от стилизирано изображение на съд за вино (кратер), от който излизат разлистени лози, разположени по повърхността на рамката. 

На някои от тях е изписано на старогръцки "ТYXH KAΛH", което е пожелание за добра съдба на притежателя, отбелязва пред "Булфото" ръководителят на екипа Калин Чакъров от Историческия музей в Павликени. 

Припомняме, че тазгодишните проучвания на Античния керамичен център започнаха в началото на август и продължиха малко повече от месец. В тях за втора поредна година се включиха доброволци с различни професии, повечето нямащи нищо общо с историята и археологията. 

Целта на разкопките бе окончателното проучване на една от сградите в римската вила рустика (земеделско имение) на Античния керамичен център. Сградата е била с квадратна форма и размери 6х6 м. Вътре конструкцията имала дървени и зидани колони, които поддържали двускатен керемиден покрив. По всяка вероятност вилата служила за жилище на работници, обслужвали имението на собственика. Смята се, че е просъществувала до първите десетилетия на III век след Хр., когато била напусната.

Всеки пети шестокласник изпитва трудности с българския език

От: Публикувано на: 15.9.17
Все по-чести стават обявите, написани с правописни грешки
Сн. Фейсбук
Всеки пети български шестокласник признава, че изпитва затруднения с българския език. Това показват резултатите от национално представително проучване на Центъра за приобщаващо образование, проведено сред ученици от шести клас в цялата страна в периода 2015-2016 г. и осъществено с финансовата подкрепа на Фондация "Велукс".

Любими предмети на анкетираните ученици са физическо възпитание и спорт (76%), рисуване (57%) и музика (56%), а най-нехаресвани са историята (43%), математиката (40%), географията (35%) и английският (31%). Според почти половината шестокласници (46%) въпросните дисциплини са "безинтересни".

По думите на изпълнителният директор на Центъра Димитър Лазаров, изборът да бъдат анкетирани ученици от шести клас съвсем не е случаен. "Тази възраст е е критична за самите деца, защото тогава те формират основни възгледи за живота и рискът да загубят интерес към ученето и дори да отпаднат, е най-голям. Затова битката за интереса им и любовта към ученето се води именно в този клас", смята Лазаров. Той напомни, че според изследването, близо 30% от децата в този клас "са в риск да загубят интерес към ученето и дори да отпаднат от образователната система".

Освен метода на преподаване, като причина за евентуалното отпадане е и това, че основните страхове на децата също са свързани с училище. Шестокласниците се страхуват от провал в ученето - 57%, докато едва 18% от тях посочват агресията в училище като нещо, от което се страхуват.

От Центъра предлагат като решение следните препоръки:
- Често да се демонстрира на децата защо това, което учат, е важно и как може да се приложи в живота;  
- Да се въведат повече практически занятия и уроци, свързани с учене чрез правене;  
- Да се преподава извън класната стая, в среда, свързана с темите на урока. Училището да се отвори навън и при всяка възможност да среща децата с хора извън училището. 

понеделник, 11 септември 2017 г.

Бизнесът финансира разкопките на най-голямата работилница за кремъчни сечива на Балканите

От: Публикувано на: 11.9.17
Момент от миналогодишните разкопки в Каменово, Русенско
Сн. Топновини
Доживяхме! Родният бизнес започва все по-често да обръща внимание на археологическите проучвания. Тези дни стана известен още един пример на адекватно отношение към нашите старини и въобще към опазването на културно-историческото ни наследство. Става дума за няколко разградски фирми - „Екоал” ООД, „Ремко”ООД, ЕТ „Арко" и „Техноматикс” ЕООД. 

Проучването на обекта и тази година ще продължи
Сн. Ekip7.bg
Буквално преди дни техни представители предоставиха финансови средства за тазгодишните разкопки в село Каменово, община Кубрат. Те ще започнат на 11 септември под ръководството на доц. д-р Явор Бояджиев от НАИМ при БАН, Дилен Дилов, праисторик в Разградския музей и Димитър Чернаков, праисторик от Русе. 

Припомняме, че първите две години от проучванията на обекта станаха възможни благодарение на финансирането от Министерството на културата и от Регионалния исторически музей в Разград, но след като тази година и от двете институции не бяха отпуснати никакви пари, учените бяха принудени да потърсят подкрепа от местния бизнес. 

Разкритият гроб на воин с каменна брадва в ръцете
Сн. Дилен Дилов
В плановете на специалистите за тази година е предвидено проучване на най-голямата на Балканския полуостров работилница за кремъчни сечива, чиято възраст е приблизително 6500 години, както и разкопаването на некропол от същия период, намиращ се напосредствено под въпросния обект.

Досега, по време на работата в двора на бившето училище в Каменово, археолозите попаднаха на гроб на воин с каменна брадва в ръцете. Той е бил положен в ембрионална поза на лявата си страна в посока изток-запад. Според учените, става дума за ритуал, който е бил характерен за обширна територия, обхващаща в миналото земите на част от днешна България и Румъния.

"Това предполага обща религия", 

категорични са специалистите. 

четвъртък, 7 септември 2017 г.

Фердинанд мечтаeл за албанския престол

От: Публикувано на: 7.9.17
Цар Фердинанд I
Сн. Wikipedia.com
Цар Фердинанд мечтаeл за албанския престол. Това показва проучване на Кирилица Инфо. Българският монарх дълги години живее с мисълта, че династията му може да се обкичи и с титлата "Цар на Албания".

Перикли Чилев - преподавател по
албански и класически езици на
Кирил Преславски и Борис Търновски

Сн. Уикипедия
По време на преговорите с Централните сили за включването на България в Първата световна война, Фердинанд I недвусмислено заявява намеренията си за обособяване на двуединна българо-албанска държава на Балканите, която да обхваща земите от Черно море до Адриатика и от Бяло море на юг до Черна гора, Ниш и Белград на северозапад.

Всъщност, българският владетел в продължение на няколко години крои тайни планове как един от синовете му - Кирил Преславски или Борис Търновски, да застане начело на бъдещата независима албанска държава.

Доказателство за това са както албанският език, който неговите синове били принудени да изучават, така и личното му ходатайство в софийското Военно училище да бъдат приети двама албански младежи. По това време в учебното заведение вече се обучавал синът на дебранина Яшар Еребара, виден политически деец и бъдещ депутат в албанския парламент.

Един от най-добрите специалисти по Нова и съвременна история на Албания - гл. ас. д-р Георги Георгиев от ИИИ при БАН, смята, че изборът му не е случаен.

"По това време много албанци са искали децата им да учат в България. С избора на Лек Маргини от Мирдития и Стефан Кандилари от Корча българският владетел искал от една страна да си осигури симпатиите на част от албанския обществен елит, а от друга, да получава достоверна информация за действията както на северните Геги, така и на южните Тоски", 

Исмаил Кемал бей
Сн. Уикипедия
посочва д-р Георгиев.

Очевидно намеренията на Фердинанд не били за подценяване. В началото на 1913 г. в Триест, Италия, се провежда албански конгрес, на който присъства и специална българска делегация, предвождана от няколко делегати от албанската колония у нас. По същото време се наблюдава и активизиране на контактите на ВМОРО с някои албански политически кръгове. В началото на пролетта същата година охридският войвода Петър Чаулев и бившият скопски депутат от Османския парламент Тодор К. Павлов подготвят среща във Виена с влиятелния албански политически деец Дервиш Хима. Инициативата им веднага получава подкрепата на българския пълномощен министър в Рим - Димитър Ризов, който дори им изпраща няколко насърчителни телеграми, в които заявява:

"...В Албания има много вероизповедания, много фили и фоби спрямо Австрия, Италия, Русия, Сърбия и Гърция, но българофоби няма. Всички албански водители и целият албански народ е българофилски..."

Княз Кирил Преславски
Сн. Уикипедия
По-късно той уверява, че албанските политически водачи приели с "бурни аплодисменти и единодушно необходимостта от най-широка обща граница между Албания и България". След кратко колебание официална София, в лицето на българския монарх, министър-председателят Иван Евс. Гешов и председателят на Народното събрание Стоян Данев, задълбочават още повече установения по-рано контакт с Исмаил Кемал бей, ръководител на Временното албанско правителство в днешна Вльора.

На 5-ти май 1913 г. между Данев и Кемал бей се осъществява тайна среща в Лондон, на която албанският първенец моли България за "политическа подкрепа и експертна помощ" при изграждането на бъдещата албанска държава. От своя страна председателят на българския парламент деликатно дава да се разбере, че такава помощ би се предоставила и завършва с думите "...албанските интереси са тъждествени с интересите на България".

"Нещо повече - на свиканата по това време т.н. Лондонска конференция на два етажа в хотел "Риц", Кирил Преславски е посочен като вариант за албански крал не от кого и да е, а лично от Исмаил Кемал бей", 

припомня пред Кирилица Инфо д-р Георгиев и допълва, че това намерение на един от най-големите албански политически мъже на ХХ в. не отшумява толкова бързо, независимо, че предложението му не е прието от посланиците на Великите сили.

Затова не бива никого да учудва стремежът на цар Фердинанд, изложен пред германски и австро-унгарски представители две години по-късно, двата балкански народа да заживеят в една двуединна държава, която би се превърнала в хегемон в Югоизточна Европа. 

сряда, 6 септември 2017 г.

Проф. Божидар Димитров: Съединението е първият голям успех на следосвобожденска България

От: Публикувано на: 6.9.17
Сн. Фейсбук
Популярният български историк Божидар Димитров е роден в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършва история и археология в СУ „Климент Охридски“. През 1994 г. става директор на Националния исторически музeй. През 1997 г. влиза в открит конфликт с тогавашния държавен глава Петър Стоянов по повод връщането на черновата на Паисиевата „История славянобългарска“ в Зографския манастир. Сагата му коства поста в НИМ, но след три години се завръща отново на директорското място. В първия кабинет на Борисов е министър без портфейл и отговаря за политиката към българските общности зад граница. Пред Кирилица Инфо той обяснява мястото и значението на Съединението в нашата история.

- Проф. Димитров, погледнато през вашия богат житейски и професионален опит има ли нещо, с което Съединението не спира да ви учудва?

За мен все още продължава да бъде загадка как само седем години след като се Освобождаваме, успяваме да наложим волята си не само над Сърбия, но и над Великите сили.

- Не смятате ли, че това е преувеличено? 

- Категорично, не. Фактите са безспорни. През есента на 1885 г. ние надделяваме над всички. Да, съгласен съм, че за това има роля и моментът на изненадата, както и подценяването, което изиграва много лоша шега на сръбския крал Милан. Не бих казал, че той постъпва особено далновидно, като дава заповед на войските си да навлязат в българска територия. Причината е, че още в боевете край Сливница става ясно, че числеността на родната ни армия надвишава вече близо два пъти сръбските въоръжени сили и това неминуемо ще се отрази на изхода от битката. Пък и българското офицерство, колкото и младо да е било по това време, вече е получило школовка в престижни европейски военни академии и университети. Така че победата ни е била единствено въпрос на време.

- Каква оценка бихте дали на тогавашния ни политически елит? 

- Изцяло положителна. Цяло чудо е как през тези жизненоважни няколко месеца на есента на 1885 г. никой - нито княз, нито правителство, нито армия - не правят дори една-единствена грешка! Сякаш зад цялата тази акция стой не народ, който до вчера е бил под робство, а нация с големи военни и политически възможности.

- Някак от само себе си се налага изводът, че "Съединението прави силата". Може ли да приемем, че това е нашата запазена марка за пред света?

- До голяма степен, да. Това показва нашият исторически опит като държава, като народ. С обединението на политическия ни елит през 1885 г. нагледно показваме как може да печелим. Историята за пореден път ни "задава" правилната посока, по която трябва да се движим, ако искаме да сме добре. 
- Погледнато малко по-глобално, не Ви ли се струва, че обединението на Княжество България с Източна Румения ни изправя срещу всички наши съседи?
- Да, но какво от това? Всеки народ, включително и нашият си има своя национална доктрина, която следва. Но е безпорно, че след 1885 г. ние ставаме един от значимите фактори на Балканите, с които се съобразяват всички. 

- Смятате ли, че Съединението е нашият най-голям политически, военен и дипломатически успех?

- В историята на Третата българска държава може би, да. Реално погледнато, ние никога след това не реализираме такъв успех. Въпреки всичките войни, в които участваме. Единствено по време на Първата световна война успяваме да достигнем най-близо до Санстефанска България, но това продължава твърде кратко, за да бъде запомнено. Да не говорим, че участието ни на страната на Централните сили ни коства поредна национална катастрофа, завършила трагично за стотици хиляди български семейства.

вторник, 5 септември 2017 г.

До дни става ясно къде е била софийската резиденция на Константин Велики

От: Публикувано на: 5.9.17
Сн. Фейсбук
Родните археолози са на път да разкрият една от най-големите загадки на древна Сердика. Очаква се до края на този месец да стане ясно дали под площад "Света Неделя" се е намирал дворецът на римския император Константин Велики, от който той е управлявал една от най-големите империи в човешката история. 

Според изследователите, цитирани от БГНЕС, е много вероятно в някоя от разкритите обществени сгради да е отсядал византийският василевс.

Карта на сградите, намиращи се под днешния площад "Света Неделя"
Сн. Inews.bg
Припомняме, че неотдавна, в началото на този проучвателен сезон, археолозите от Националния археологически и исторически музей към Българската академия на науките съобщиха, че в района е идентифицирана огромна сграда с много помещения, сред които голяма тържествена зала с колони, магазини, заведения и ресторанти.

Смята се, че този своеобразен център на древна Сердика е бил изграден през втората половина на II в. сл. Хр.

 “Ползвала се е дълго, правени са преустройства. Открихме монети, много керамика, включително и цели амфори за вино или зехтин. Към магазините и заведенията е имало входове от централната улица”, 

обясни ръководителят на обекта д-р Веселка Кацарова от Националния археологически институт с музей при БАН.

 Сред любопитните находки от тазгодишните проучвания е изящна бронзова фигурка на змия, вероятно част от статуя на Асклепий. 

Новооткрито мистериозно скривалище в Троянския манастир

От: Публикувано на: 5.9.17
Новооткритото скривалище в Антимовото крило на Троянския манастир
Сн. "Монитор"
Нишата е била умело замаскирана
 зад вратичка в дървен шкаф
Второ потайнствено скривалище бе открито при тазгодишния ремонт в Антимовото крило на Троянския манастир. Това съобщи пред "Монитор" игуменът на светата обител Величкият епископ Сионий. Тайникът е бил умело прикрит зад дървена вратичка на шкаф в една от килиите.

Съдейки по размерите на помещението в него съвсем спокойно могат да се поберат двама-трима души, твърдят от Светата обител и допълват, че неизвестната до момента стая се намира само на няколко метра от прословутото скривалище на Апостола Васил Левски.

Предположенията са, че новооткритият потайник е бил изграден за нуждите на монашеското братство през ХIХ в. "Антимовото крило" е най-старото, което е запазено в комплекса на Троянския манастир. През 70-те години на по-миналото столетие в него е била игуменарницата на архимандрит Маракрий, един от заслужилите български поборници за свободата на родината ни. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. сградата е била използвана за щаб на ген. Карцов, който нанася съкрушително поражение на османските войски при историческата крепост Курт Боаз.


"Предвиждаме да възстановим тайния изход, през който Левски и монаси са можели да напускат манастира, в случай на опасност. Този изход ще бъде направен така, че който иска, да може да мине през него и да почувства духа на онова време", 

твърди епископ Сионий. 

Откритите през юни т.г. черепи на монаси от 
Троянската света обител
Сн. "Монитор"
Припомняме, че по време на ремонтните работи в манастира в началото на юни т.г. бяха открити два черепа и надпис "Йеромонах х. Сава".

Тогава бе съобщено, че човешките останки най-вероятно принадлежат на служители на Божия храм, които били убити по време на потушаването на Априлското въстание.

Досега в историческата наука се смяташе, че Троянският манастир "Успение Богородично" е бил пощаден от османските войски през 1876 г., но тази находка поставя под сериозно съмнение достоверността на това твърдение. 

понеделник, 4 септември 2017 г.

България ще се сдобие с уникален морски музей

От: Публикувано на: 4.9.17
Сн.  Western Australian museum
България ще се сдобие с морски археологически музей. Това съобщи в профила си в социалната мрежа "Фейсбук" премиерът Бойко Борисов.

С колегите от МС ще обсъдим възможностите за създаване на морски археологически музей в Созопол,

написа министър-председателят и допълни, че е разгледал с интерес работата на научно изследователския кораб „Havila Subsea". Той допълни, че

Сн. Фейсбук профил на Бойко Борисов
"експедицията събира данни за промените в нивото на Черно море от последната ледникова епоха до наши дни и изследва връзките в древността на корабоплаването“.
Сн. Фейсбук
В средата на август, след като преди това получи разрешение от правителството, "Havila Subsea" (на снимката) пристигна в Бургас на океанографска експедиция за реализацията на археологически проект Black Sea M.A.P. (Maritime Archaeology Project). Предвижда се в рамките на един месец да бъде изследвано за археологически останки морското дъно на Черно море. Проектът е основан от Центъра за Морска Археология на Университета в Саутхемтън, Англия, в сътрудничество на Центъра за подводна археология, България.

сряда, 9 август 2017 г.

Симеон Сакскобургготски разказа любопитен спомен за Македония

От: Публикувано на: 9.8.17
Сн. Hipotezi.com
Илинка Митрева, която е дъщеря на писателя Димитър Митрев
 и внучка на революционера Анастас Митрев бе 
външен министър на РМакедония в периода 2002 - 2006 г.
Сн. Уикипедия
Оказва се, че посещенията на цар Борис III в Македония по време на Втората световна война са нанесли незаличими следи в съзнанието на тамошното население. За това свидетелстват думите на бившия външен министър на РМакедония Илинка Митрева, която пред Симеон Сакскобургготски разказва как през 1942 г. в областта не е имало... ракия. Причината била посрещането на българските войски и неговия покоен баща в частите на току-що освободена Македония. Изпаднали в немотия поради войната жителите на много населени места вместо с цветя посрещали родната армия и българския монарх с цъфнали клонки от плодните дървета. Така през лятото на 1941 г. добивите от сливи, круши, череши и вишни рязко се влошили, което неминуемо се отразило и на произведеното количество плодова ракия. 

Ето какво казва по този повод през 2003 г. Илинка Митрева:

“Знаете ли, г-н премиер, че на следващата година след визитата на Вашия баща не сме имали ракия? То е защото тогава е нямало цветя и вместо с букети, са посрещали българските войски с черешови и вишнени клонки и улиците са били засипани с тях”

Симеон Сакскобургготски в македонска носия, 
40-те години на миналия век
Дори и да приемем, че думите й звучат малко сантиментално и вероятно казани по-скоро за да поласкаят последния български цар по време на неговото гостуване в Македония през 2003 г., те все пак показват, че спомените от посрещането на българските войски са (все още) живи. 

Преди няколко дни в специална позиция, публикувана по повод Договора за приятелство и добросъседство с Македония, бившият български премиер Симеон Сакскобургготски изказа удовлетворение от постигнатото споразумение.

За него то е "...успешен завършек на дългогодишни дипломатически усилия и една много навременна инициатива на двете правителства". 

"...Журналистическите репортажи ми припомниха моето официално посещение като премиер в Скопие, Охрид и Битоля през 2003 г. Останал съм с прекрасни спомени от радушното посрещане на домакините и от срещите си с премиера Бранко Цървенковски, президента Борис Трайковски и председателя на парламента Никола Поповски. При нашите разговори основно място заемаше темата за членството на двете страни в Европейския съюз и НАТО, както и възможностите за икономическо и културно сътрудничество, което ми се виждаше повече от естествено. Помня, че в Скопие също се поклоних пред мощите на Гоце Делчев и след това в Охрид се черкувах за Цветница в църквата “Света Богородица”. Това посещение имаше не само работен характер, но и сантиментална стойност. Бидейки син на Цар Борис III, за мен беше по-трудно, заради някои остри възражения, свързани с участието на България като съюзник на Германия във Втората световна война и присъединяването на Македония....", пише Сакскобургготски.

понеделник, 7 август 2017 г.

Договорът с България е четвърти Илинден за Македония

От: Публикувано на: 7.8.17
Монасите от Бигорския манастир начело с Архимандрит Партений
Сн. Официален уебсайт на Бигорския манастир "Свети Йоан Кръстител"

Договорът за добросъседство с Република България е четвъртият Илинден за Македония. На това становище са монасите от Бигорския манастир "Свети Йоан Кръстител", които официално препотвърдиха подкрепата си за споразумението между двете съседни държави. 

"След Илинденското въстание, АСНОМ и независимостта на Македония, това е Четвърти Илинден", категорични са служителите на един от най-емблематичните православни храмове в цяла Македония. 

Припомням, че преди два дни те излязоха с официално становище, с което одобряват Договора "с нашия най-братски съсед", както определят Република България, а на връх Илинден - 2 август, братята отслужиха литургия в памет на героите, която завърши с добре познатия революционен химн "Изгрей зора на свободата". 

събота, 5 август 2017 г.

Българският "Град на слънцето" с голямо признание

От: Публикувано на: 5.8.17
Сн. Арда нюз
Карта на района
"Градът на Слънцето" над село Ангел войвода в община Минерални бани, Хасковско, бе обявен за археологическа ценност с национално значение от Междуведомствена комисия към Министерството на културата. Това обяви доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей към БАН. 

Ученият допълва, че за да се финализира процедурата, е необходимо да мине известно време. Тази година разкопките в местността "Хасара" се осъществяват с финансовата помощ на община Минерални бани, която е отпуснала на петимата археолози и 20-тината работници
Сн. Уикипедия
 общо 60 000 лв. Предвижда се проучванията да продължат от началото на юли до края на август.

До момента сред по-важните находки на археолозите е бронзов кръст - орнаментация от V в. сл. Хр. Открити са също така шест подобекта в източната част на върха, локализирано е мястото на северната крепостна стена, както и скален проход към гробницата, който много наподобява прословутото скално стълбище на Перперикон. 

В него по-късно е бил изграден най-вероятно един от входовете на крепостта - кула-вход, която е била на дървени греди и е доста интересна като архитектурна конструкция. И освен тези три сектора, ние вече успяхме да разкрием най-голямата шарапана в този район, която беше буквално загубена в гъстите гори, покрили хълма.
 Скалните ниши, които са 17 на брой, са изключително атрактивни и много важни за изследването на комплекса, както и големия скален олтар, който се намира в близост до тях, казва ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров.

Последният обект над който работят изследователите е щерната – водохранилището, което се намира буквално в центъра на крепостта и е от времето на късната античност.



Откритието
Сн. Уикипедия
В разгара на археологическия сезон миналата година, в края на юли, група археолози, начело с доц. Здравко Димитров от НАИМ, попадат край с. Ангел войвода на най-голямото тракийско скално светилище в Хасковска област. То включва скална гробница, подобна на тази при село Татул, олтари, жертевеници, шарапани и множество скални ниши. Изследователите датират находката около II-I хилядолетие пр. Хр. и откриват доказателства, че и след приемането на Християнството мястото продължава да бъде център на религиозния живот в района.
Сн. Уикипедия
Историята
Сн. Уикипедия
Според историческите сведения тук е бил разположен така наречения град Топлицос /Топлика/ с над 12 000 жители. Разкритите археологически паметници потвърждават, че около минералните извори е кипял интензивен начин на живот през различните исторически периоди. През средновековието районът е бил почти изцяло покрит с вековни гори. Според документи от ХVІІ век, не
Сн. "Български крепости"
само планините, но и долините по поречията на реките са били гъсто залесени. Селищата и обработваемите земи около тях са били незначителни по размери островчета сред горските масиви. Масовото изсичане на горите започва след ХVІІІ век, когато нарастващото население в района започва да разчиства нови земи за земеделие, а успоредно с това се провежда и сеч за добив на дървесина, която със салове по р. Марица се транспортирала към Одрин и Цариград. 

четвъртък, 3 август 2017 г.

5 причини "за" договора с Македония

От: Публикувано на: 3.8.17
Тези дни наш историк ми сподели разочарованието си от Договора за добросъседство с Македония. Според него, ние сме се насадили на пачи яйца с определението „обща история“, включено в преамбюла към основния текст. Трябвало е, разпалено ми обясняваше професорът по Нова българска история, да уточним през кой период сме имали "заедничка" история. Защото щяло да излезе, че имаме общо минало още от праисторически времена. Позамислих се учудено и някакси невярващо. Та това не е ли истина? Нали знаем, че всички произлизаме от реброто Адамово? И последното, което каза, окончателно ме накара да се откажа да споря с него: Като един истински Тома Неверник, който не вярва в никого и нищо на този свят, нашият учен разпалено се опитваше да ме убеди, че македонските историчари ще се хванат за сламката, че липсва краен срок на тази съвместна комисия, която трябва да изготви предложения за промени в учебните програми по история. В този момент, опитвайки се да не подхождам с предубеждение и да вникна в същината на неговите аргументи, аз си обещах, че ако ми изпадне изгоден шанс ще напиша една позиция „pro“ Договора с Македония. 

По стечение на обстоятелствата през последните дни почти нямах време, за да сторя това, но след едно мое гостуване по една телевизия, реших да седна и да опиша за час своята гледна точка. 

И така. 

Бившият македонски посланик у нас през 90-те години
 на миналия век Георги Спасов е един от анализаторите,
които се застъпват за сключване на Договор за добро-

съседство с България.  До неотдавна и той бе един  от 
последователните противници на сближаване с България. 
Сн. Денешен.мк
От досегашните изказвания по темата от български анализатори, може да се обобщи, че основният проблем е липсата на задължаващи крайни срокове на действие на въпросната съвместна историческа комисия. Сред хората, които изказваха резервираност към текста бяха бившият премиер Иван Костов и известният ни политически анализатор Калоян Методиев, които на няколко пъти изказваха опасенията си да не се окажем излъгани от скопяни и този път...  Продължавайки техният ред на мисли, може да се заключи, че основната им забележка бе да не се окаже така, че след евентуална подкрепа на България към Македония по пътя й към НАТО и ЕС, властите в Скопие изведнъж да "забравят" за Договора. Мисля си обаче, че подобен ход на събитията би имал много по-големи негавити за Македония, отколкото за България. По същество, каквото и да се случи, ние няма какво да губим. Ние сме членове на НАТО и на ЕС и не зависим по никой начин от политическата реалност в съседната ни Македония. Единствено бихме забавили или спрели реализирането на някои проекти, сред които Коридор № 8 и жп линията, свързваща Скопие със София, но какво от това, след като вече повече от 100 години я чакаме? Да, историята остава... Но да не би и през тези 25 години, през които нямаше никаква договореност между нас, някои нещо да направи за честването на общите ни празници? Един македонски премиер се опита - Владо Бучковски, но след няколко години върху главата му се изсипа цялата помия на балканската политическа реалност. Стигна се и дотам, че бе осъден ефективно... отново по "българска линия". Оказа се, че бил претопил част от нашите танкове, които им предоставихме безвъзмездно през 1999 г. 

Един от най-влиятелните македонски журналисти днес 
Бранко Героски, също застана зад Договора с България.
Професионалната му биография започва през 80-те години
на миналия век, когато неведнъж пише материали срещу 
"Източния съсед".
Сн. Слободен печат.мк
Смятам, че скептиците на Договора от българска страна забравят или някакси не обръщат внимание на няколко важни подробности. Първо, както и самият ни външен министър Екатерина Захариева посочи, този договор задължава страните по него и евентуалното му неспазване ще бъде прието изключително негативно. От всички!

Второ, дори и ако приемем, че Македония ще изчака да ги подкрепим за членство в НАТО и ЕС и след това ще спрат да съблюдават спазването на този договор, то като че ли пропускаме важния факт, че има няколко етапа, през които държавата им трябва да мине, за да стане пълноправен член на Алианса или еврообщността. И през всичките тези етапи ние можем с едно "Не" да кажем "Сбогом" на техните стремежи. 

Трето – без да искам да навлизам в някакви по-особени конкретики, смятам, че е нужно да се отбележи, че не всеки ден на нашите балкански ширини се изсипват повече от 100 милиона евро за жп линия, както и още няколкостотин милиона за инфраструктура и довършване на вече митичния Коридор № 8. В добавка самата Македония има нужда от газ, и то от евтин газ, който ние можем да им предложим с хъба „Балкан“.

На четвърто място ще се спра на предположението, че ако се върнат на власт в Македония антибългарските кръгове, с Договора е свършено. Ами не е така. Защото всички вече са наясно, че една промяна на този документ ще донесе на авторите й много повече главоболия, отколкото позитиви. 

И в заключение само ще припомня, че ако Македония продължи да стои встрани от евроинтеграцията и НАТО, тя е обречена! Защото силата на една държава е в нейния народ. А когато нямаш народ, неминуемо ще изгубиш и държавата си. Демографските процеси в западната част на страната показват неумолимо, че Червеният орел диша все по-осезаемо във врата на властите в Скопие. И по всичко изглежда, че ще наказва всяка тяхна издънка, късайки живи парчета от плътта им.

вторник, 1 август 2017 г.

Археолози дирят имение на римски император в Сливенско

От: Публикувано на: 1.8.17
Снимката е илюстративна
Сн. Novini.bg
Спешни археологически проучвания започват в района на АМ "Тракия" недалеч от Сливен. Причината е предполагаемо имение на римски император, отбелязва "Стандарт". Според предварителните проучвания става дума за огромно по размери владение, в центъра на което има следи от трикорабна постройка. Местни историци поясняват, че находката се намира в землището на Кермен, а властите вече са уведомили специалистите от Националния археологически институт с музей при БАН.


Главният инициатор на проучванията е Живко Жечев, 
понастоящем кмет на Кермен
Сн. Сливен сега
Именно учени от този най-авторитетен научен център у нас за археология ще започнат разкопките, уверява пред медията кметът на Кермен Живко Жечев. 

По думите му всичко тръгнало от разказ на бивш шеф на ТКЗС. Човекът споделил как през 1971 година в района е открита мраморна статуя с глава от римско време. Тогава колхозникът прибрал статуята и я сложил в своята стая. По-късно е открита и римска колона, която в момента се пази в местно кметство. Ако предположенията се окажат верни, Сливен ще надмине Ямбол по отношение на исторически забележителности.

понеделник, 31 юли 2017 г.

Кирилицата отстъпва пред латиницата в Сърбия

От: Публикувано на: 31.7.17
Латиницата е пълновластен "господар" в днешна Войводина
Сн. Срб Times
Латиницата е на път да измести кирилицата в Сърбия. За това алармира тези дни председателят на Съюза на сръбските писатели Радомир Антич. В интервю за "Класа" известният в близкото минало журналист с болка признава, че "една част в Западна Сърбия искат да я заменят в латиница. Дори има хора, които пишат на латиница". 

Радомир Антич
Сн. Литературен свят
Тези думи ми напомниха, че при всяко пътуване през Сърбия все по-често се забелязва как кирилицата отстъпва място пред латиницата. Табелите на магазините и етикетите на стоките, надписите на булевардите, както и наличието на вариант "latinica" в онлайн изданията на дори утвърдени местни медии като "Вечерни новости" и "Политика" показват красноречиво тенденцията в езиковото пространство на страната през последните години. 

И въпреки това привържениците на кирилицата в Сърбия има с какво да се похвалят. През 2006 г. властите тържествено обявиха 24 май за официален празник. "В продължение на седем години наша бе инициативата за отбелязването на тази светла дата", отбелязва скромно Антич и напомня, че сръбската литература се е зародила с писмото на Кирил и Методий "и ние искаме да се запази това писмо".

Сн. "Политика"
В края на 2014 г. социологическата агенция „Open soursa” провежда може би най-мащабното до момента изследване на нагласите в страната към кирилицата и латиницата. Според проучването 47% от анкетираните използват латиница, докато 36% остават верни на кирилицата. "Само в Южна и Източна Сърбия все още кирилицата преобладава", твърди пред белградския "Политика" собственикът на агенцията. 

Сн. Фейсбук
Междувременно в сръбските медии излезе новината, че правителството възнамерява да брани кирилицата с глоби и данъчни облекчения.

За целта вече е изготвен проектозакон, който ще задължава половината от чуждите филми, показвани по местните телевизии, да имат субтитри на кирилица. 

Популярно

Реклама

Реклама