Търсене

сряда, 8 ноември 2017 г.

Македония прави историческа ревизия на учебниците по история

От: Публикувано на: 8.11.17
Бойко Борисов посрещна изключително радушно Зоран Заев по време на първото му гостуване в София като премиер на РМакедония
Снимка от урок за Втората световна война
 в македонски учебник по история, издаден през 2006 г. 
За пръв път откакто съществува като независима държава, Македония ще направи ревизия на учебниците си по история. Това съобщи в интервю за черногорската агенция "Антена М" македонският премиер Зоран Заев.

Причината е, че в тях има термини и определения, които пречат на постигането на добри отношения със съседите. Целта е да "...запазим приятелството. Не трябва да употребяваме думи като към неприятели. Ето, направихме такъв опит с България", подчерта министър-председателят и даде за пример българското управление по време на Втората световна война, което доскоро било наричано "бугарска фашистичка окупация".

 "Може да бъде само фашистки окупатор, но с България да си запазим приятелството", заяви той пред черногорската медия. 

 Според него 

"Македония е малка държава и истината е, че можем да вървим напред само с приятели. От 10 години се караме с всичките ни съседи и е добре човек да се запита всичките ни съседи ли не са прави или има някакъв друг проблем, нещо от нас проблем", 

посочи Заев и припомни, че България е стратегически съюзник на Македония по пътя й към ЕС. "България е председател на ЕС от 1 януари и България иска по време на това председателство Македония да получи дата за преговори", подчерта той.

Македонският премиер разкри, че страната му възнамерява да направи отстъпки и по редица спорни въпроси с Гърция.


 "Когато става дума за онзи дял на Егейска Македония, на когото те казват Северна Гърция... Окей, това е част от Европа. Нека се пазим от тези работи и думи, които употребяваме. Но онова, което е много важно - ние имаме проблем с името. Много е важно да се фокусираме върху проблема, който Гърция има с нашето конституционно име. Вярвам, че ще намерим ново име и начин как да го употребяваме...",

изтъкна Заев.

понеделник, 2 октомври 2017 г.

През 2032 г.: Парфюмират София от "розови кладенци"

От: Публикувано на: 2.10.17
Улиците на София щели да миришат на лек парфюм, прогнозират преди почти един век
Сн. БНР
През 30-те години на миналия век централната градска
част на София е предизвиквала възхита у много хора

Неотдавна в интернет попаднах на материал от края на 60-те години на миналия век, в който бе представен предполагаем изглед на Москва през 2050 г. Стана ми интересно и реших да проверя дали има нещо подобно писано и за София. Така случайно открих една онлайн публикация на списание "Нива" от 1932 г., в която се правят доста смели предположения как би изглеждала българската столица през... 2032 г. 

Според авторите, само след 15 години "...Градът София, на бъдещето..." ще се простира от квартал Курило на север до полите на Витоща и Панчарево на юг. Селата около града ще бъдат изчезнали, а населението на столицата ще достигне почти милион. Очакванията са, че най-хубавата градска част ще бъде разположена в подножието на Лозенските възвишения, Драгалевци, Симеоново и Бояна. А между тях ще има добре функционираща инфраструктура, съставена от аеропланни аеродруми, от "широки алейни улици, хубави булеварди и площади. Няма да липсват и разкошни паркове", категорични са "предсказателите". 

Те виждат в мечтите как в северните склонове на Витоша ще стърчат "чудесни резиденции, истински палати, затънали в китни градини", а тук-там по хребетите на планината ще се издигат "разкошни хотели, санаториуми, хижи — един истински алпийски изглед от Швейцарски град". Смелите ентусиасти виждат София през 2032 г. с "електрическа подземна железница", която ще свързва Курило с Драгалевци и Панчарево с Княжево и Владая. Последната пък ще бъде "най-пленителното предградие на София, което ще се отличава със своите увеселителни места и заведения".

Любопитно е виждането им за централната част. Прогнозира се, че тя ще е "останала истински ориенталски - тесни улици с високи здания; без алеи и градини, една търговска част", от която по-богатите жители ще "бягат за живеене в крайните планински квартали". А оттам пък ще могат да се придвижват до Чамкория (дн. Боровец) по специално "уредена въздушна линия". 

Не са пропуснати и казармите. Предположенията са, че те ще бъдат разположени "в гънките на планините, главно във Владая, Панчарево и Курило", а пък по течението на река Искър ще има цели комплекси за футбол, тенис, комбинирани с водни оазиси, включващи къпални и плажове. 

"Двадесет хиляди автомобила" 

ще сноват по улиците, а полицейски постове върху високи кули щели да ги спират, смятат още авторите на тази любопитна статия. Онова обаче, което ще привлича най-много чужденците в София ще бъдат баните из околността, обкръжени с луксозни хотели, категорични са още те.

По думите им столицата щяла да се управлява от един голям Общински дом, от една "истинска палата на града", която ще бъде построена на платото в Лозенец - там, където днес е Водната кула. Тя ще предоставя разнообразна информация за посетителите. "Кръвоносните съдове" на София - улиците, ще бъдат павирани с най-различни материали, добити по синтетичен начин, а във време на продължителна суша няколко аероплана ще "подгонват облаците, ще ги довеждат над града и ще предизвикват валеж", смятат още авторите.

"Това ще става през нощта и на утрото градът е окъпан, чист, а във въздуха ще се носи миризмата на лек парфюм, пръснат чрез различни помпи на града от така наречените „розови кладенци“ — специалитет за нашата столица",
поясняват съставителите на този привлекателен план за нашата столица.

Особено значение е предадено и на възпитанието на гражданите. Очаква се през 2032 г. всички да бъдат "проникнати от чувство на ред, чистота и естетика", а паметта на заслужилите жители на града да бъде почетена в специално изграден за целта "Парк на безсмъртието", в който ваятели ще са "развили своето изкуство на гранита, мрамора и бронза".

***

Остава да изчакаме още 15 години и да видим дали онази София, за която са си мечтаели софиянци през 1932 г. ще се осъществи.  

петък, 29 септември 2017 г.

Божидар Димитров изненадващо излезе в пенсия

От: Публикувано на: 29.9.17
Божидар Димитров е най-дългогодишният директор на НИМ
Сн. Фейсбук
Работещите в НИМ нямат причина да са недоволни 
от Божидар Димитров. От 1 януари т.г. той увеличи 
възнагражденията им с между 100 и 300 лв.
Сн. Фейсбук
Директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров изненадващо напуска поста и излиза в пенсия.

Той е подал нужното заявление в Министерството на културата, а министър Банов е разписал документа и от 1 ноември т.г. историкът вече няма да бъде начело на най-голямата музейна институция у нас.

В официално становище по случая се посочва лаконично, че проф. Димитров "е достигнал нужната възраст и стаж".

Тази сутрин пред БНТ историкът потвърди новината и сподели:


"Вече съм на 72 години. Почнах за чувствам умора. Взех това решение в края на август. Беше 43 градуса. Отидох на инспекция на едни разкопки на един хълм в края на бургаската низина. Там започва „Странджа”. Излязох от колата, в която имаше климатик, и получих нещо като топлинен удар. Зави ми се свят, за малко да припадна. Колегата се уплаши много. Бургаският директор вика: Е, хубава работа, сега да умреш на моите разкопки?! Влязох в болница за няколко дни. Казах си: Хайде, стига толкова. Като боксьор, който е на върха, трябва да слезе от ринга. Така и аз. А не да обикалям като някои наши футболисти китайски и други отбори за някои жълти стотинки. Или да остане на ринга и да го съдере от бой някой младок. Трябва да сляза, когато съм на върха", 

уточни той.

В края на миналия месец август проф. Вера Бонева
 (на снимката) публикува отворено писмо, с което се
противопостави на проф. Божидар Димитров и идеята му
за преместване на църквата край с. Беренде в София. Две 
седмици по-късно той обяви в ефира на бТВ, че се отказва 
от намерението си. 
Сн. Bulgaria-news.com
Този ход на един от най-популярните български учени през последните 25 години определено изненада мнозина. Причината е, че "рокадата" става във възможно най-неудачния момент за Димитров - до няколко седмици се очакваше да се проведе прословутия избор на директор на НИМ, в който двамата претенденти трябваше да представят онлайн своите възгледи и концепции за развитието на музея. Така, след пенсионирането на единият от кандидатите, почти сигурно на директорското място ще седне проф. д-р Вера Бонева, преподавател в УНИБИТ.

Всъщност, малцина знаят, но Божидар Димитров е избран за "почетен професор" в същото учебно заведение и би трябвало добре да познава работата на своя конкурент. Дали заради това или може би заради нараненото му его да се пенсионира точно в този момент, историкът обяви през БНТ, че не е удовлетворен от мисълта да бъде наследен от проф. Бонева.

"Казах на министъра само принципно, че е хубаво да бъде човек от музея. Той трябва да го познава, защото е сложна структура. Ако дойде човек отвън, ще провали и себе си и музея. Ще давам съвети, стига да поискат..."

През 2015 г. Вежди Рашидов определи Божидар Димитров
като перфектен експерт и ръководител на НИМ

Сн. БГНЕС
Припомняме, че на 22 февруари т.г. тогавашният служебен министър на културата Рашко Младенов съобщи, че е обявен конкурс за директорското място в Националния исторически музей. Още тогава мнозина съзряха, че с тази стъпка се готви смяната на Димитров, който вече от 16 години с кратки прекъсвания е несменяем титуляр на поста. Впоследствие срокът за избор на кандидати на няколко пъти се отложи, за да се стигне до вчерашния ден, когато лично министърът на културата съобщи пред депутатите, че до края на следващия месец ще бъде оконателно приключил изборът на директор. 

От години в историческата гилдия се водят спорове около "незаменимостта" на Божидар Димитров. Неговите опоненти неведнъж настояват той да излезе в пенсия, като изтъкват освен възрастта му (понастоящем той е на 72 години), още и активното му участие в политическия живот, както и принадлежността  му към структурите на ДС. Неотдавна срещу него за пореден път се обявиха редица авторитетни учени, а в социалната мрежа Фейсбук от дълго време съществува група, призоваваща за оставката му от директорския пост в НИМ

четвъртък, 28 септември 2017 г.

Откъде идва думата "линейка"

От: Публикувано на: 28.9.17
Линейка към Софийския околийски клон на Червения кръст
Сн. Фотоархив "Тодор Славчев"
Знаете ли откъде идва в българския език думата линейка? Едва ли.

Оказва се, че тя навлиза в нашето езиково пространство през първите години след Освобождението. Поглед назад във времето показва, че около средата на XIX в. в Русия малката кола (каруца), която се е теглила от два коня, се e наричала "линейка".

Твърди се, че по време на Кримската война (1853-1856) именно с подобни "превозни средства" са били извозвани ранените. Постепенно обаче разстоянията се увеличавали, мястото и броят на пътниците - също, а с това растяло и числото на животинските впрягове. Но независимо от тези промени името "линейка" останало.

Дори след подмяната на каруците с автомобили, названието продължило да се употребява. 

сряда, 27 септември 2017 г.

Дързък пример за корупция по българските земи преди 250 години

От: Публикувано на: 27.9.17
100 гроша струвало владишкото място на Софроний Врачански в Котел

Софроний Врачански
Корупцията в българските земи има дълбоки корени. Тя не започва нито от 9-ти септември 1944 г., нито от 3 март 1878 г. За нея свидетелстват не само нашите възрожденци, но и онези малцина български просветители, които поставят началото на духовното ни въздигане през XVIII в. Един от тях е Софроний Врачански. 

В знаменитото си произведение "Житие и страдание грешнаго Софрония" той описва подробно как през 1762 г. е станал свещеник в Котел. По собствените му думи, за да бъде ръкоположен в "духовната столица" на Българското възраждане, местните чорбаджии трябвало да съберат помежду си 70 гроша. 

"...И в третия ден прииде архиерея и помолиха ся. И он той час изволи да мя хиротониса в неделю и подадоха му седемдесят гроша. Ала беше у сряда то изплатение и аз ся готвех за в неделя потребная. В петок вечер прииде иконому и принесе ми парите и рече: - Да знайш, како не има да тя учини владика свещенник, почто другий подаде сто и пятдесят грош. Того хоче да хиротониса. Ами какова ли скорб и сожаление мя обзе, като ся изповядах на духовнику и узех мартория, изготвих ся все потребная. Ами кому да скажа тоя скорб мою? Потекох до ония человеци, що са бяха молили и парите дали. И они пойдоха и дадоша още тридесят гроша. И рукоположи ме в лето 1762, септемврия 1..."

Това обаче се видяло недостатъчно на владиката, който му съобщил, че има и друг кандидат за поста, при това готов да даде двойно по-голяма сума. За да не остане "на сухо", Стойко Владиславов се принудил с молби да придума някои по-видни чорбаджии да отделят още 30-тина гроша и с тяхна "помощ" убедил владиката да не ръкополага конкурента му.

Този пример за корупция в Цариградската гръцка патриаршия съвсем не е единичен. През следващите години купуването на постове става още по-масова практика, а сумите растат до умопомрачителните 100 000 гроша.

вторник, 26 септември 2017 г.

Във Видинско откриха женски накити на 3600 години

От: Публикувано на: 26.9.17
Снимката е илюстративна
Местоположение на с. Балей
Археолози откриха в древен некропол край бреговското село Балей две бронзови висулки - украса за коса на 36 века. Това съобщи пред БТА доцент д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей към БАН, ръководител на археологическите разкопки. 

Според учените, находката е особено интересна с това, че за пръв път се откриват висулки, които датират от около XVI век пр. Хр.

Предположенията са, че те са красили косите на жена, живяла по тези земи преди повече от 3600 години.

"За пръв път такива висулки излизат при разкопки. Има три златни висулки, които се съхраняват в музея във Видин, но те са случайно открити в село Тополовец през 70-те години при копаене на канали. Тези златни висулки досега ги датирахме възоснова на паралели - в Унгария, в Румъния има подобни находки и по тяхната датировка датирахме и нашите. Различното сега е, че намерените от нас бронзови висулки вече ги датираме в контекста на нашите разкопки", 

разказва доц. д-р Стефан Александров.

Част от намерената керамика в село Балей
Сн. severozapazenabg.com
Доц. д-р Стефан Александров
Сн. БНТ
Неолитното селище край Балей е проучвано първоначално от бившия директор на видинския музей Ана Йоцова и Румен Катинчаров от НАИМ-БАН, които в продължение на 18 години - от 1970 година до края на 80-те, с няколко прекъсвания, работят на обекта. Макар селището да е разкопавано години наред, местонахождението на некропола дълго време остава загадка. Едва преди няколко години по щастлива случайност учените попадат на него. 

За пръв път на археологически обект във Видинско се прави 3D-заснемане на находките 

За пръв път тази година се прави 3D-заснемане на структурите, намерени при проучванията на некропола. Внедряването на тази станала напоследък модерна технология, която досега не е използвана на археологически обект във Видинско, е благодарение на археолога Николай Казашки.

"Преди два месеца докато бях на разкопки в Сандански видях тази технология, научих се как да го правя - необходим е по-мощен компютър и да се научиш как се работи със специалните програми. На дадена структура - например гърне, се правят от различни ъгли снимки - нужни са около 50 снимки, които след това се обработват с компютърни програми, за да се получи 3D-образ. Сега за първа година правим такова 3D-заснемане на структурите, които намираме - това позволява даден съд да бъде въртян и да се вижда от всякакъв ъгъл"

обяснява Николай Казашки.

Керамичен съд от разкопките край Балей
Сн. severozapazenabg.com
На този етап археолозите все още не смеят да правят обобщение за характера на некропола - дали е бил организиран на родов или на някакъв друг принцип.

Сн. severozapazenabg.com
Балей е част от уникалната "култура на инкрустираната керамика"

Преди около 3600 години край днешното село Балей е съществувало селище, което е било част от една изчезнала култура. Става дума за т.нар. „култура на инкрустираната керамика“, образци от която са открити на няколко места в днешна Сърбия и България. Предполага се,
че ареалът на тази култура се е разпростирал по поречието на Дунав от "Железни врата" до Видин и Оряхово. До момента специалистите са открили в Балей голямо количество керамични предмети, повече от които инкрустирани с много интересни орнаментални мотиви с бяла паста.

Анализът показва, че пастата за инкрустациите е била приготвяна от стрити животински кости, примесени с лепило.

През 2013 г. археологът доц. Стефан Александров предположи, че по-голяма част от хората, обитавали въпросното селище преди 36 века са се занимавали със земеделие и скотовъдство.

"Със сигурност е установено, че древните хора от Балей са ловували много бобри и че са ползвали месото за храна. Това беше установено на проф. Николай Спасов",

посочва ученият пред сайта Severozapazenabg.com и допълва, че някъде около селището е имало център за производство на суров бронз, от който са правени украшения. Друг любопитен факт е, че 20-25% от месото, което са яли древните, е идвало от лов.

"Основно са ловували глигани, намерен е цял скелет на глиган с височина около 1,2 м. Имало е и много елени. Интересно е, че по това време домашните коне по тези земи са били с размерите на глигана – тъй като са се ползвали коне от европейската порода, които са също с височина около 1.30 м.", 

изтъква специалистът. 

понеделник, 25 септември 2017 г.

Какъв е българинът?

От: Публикувано на: 25.9.17
Сватба в Софийско, началото на ХХ в.
Сн. Стара София
"...В наше време и в културния свят под народ вече не се разбира съвкупността от хора с еднакъв произход, а просто хора, говорещи един език. Макар че, нито северноамериканските негри, говорещи английски са „англосаксонци”, нито пък сенегалците, говорещи френски, могат да минат за французи.

Така или иначе, там, където цивилизацията вилнее със своите усъвършенствани съобщителни средства, народите стават все по-смесени. Там за народ в идеалния смисъл – като хора с родствена кръв – вече не може да става дума. Разбира се, последното не означава, че отделните народи са престанали да се различават, така че да не може да се открие основният тип на всеки от тях. Затова, без да влизам в по-големи подробности относно расата и без да прокарвам паралели между българина и неговите съседи, ще пристъпя към някои черти от характера на Човека, принадлежащ към моя народ такъв, какъвто го виждам днес.

Едно от качествата на българина, което най-много се хвърля в очи, е издръжливостта му. Не съм виждал другаде селяни с такава повишена физическа издръжливост. Там, където един чужденец се труди по осем, най-много по десет часа, българинът работи по шестнадесет и повече. Ден и нощ. И при все това, понеже не си цени високо труда, той, въпреки своето по-голямо напрежение, продава по-евтино. За тая си добродетел в някои страни е ненавиждан от местните и преследван от властите. Тази българска физическа издръжливост пролича най-много през войните. Смятат и чужди, и наши, българина за много консервативен. Но това не е недостатък! Защото, ако не беше консервативен, отдавна щеше да загуби своя език, останал пет века без книга, и щеше да изчезне като народ. И тъкмо защото е консервативен, той е запазил своята самобитност. А какво е народ без свои самобитни, неповторими у други народи черти? Бледо копие на някой друг.

Такъв народ не може да се развива в потока на своите традиции и няма бъдеще. И в това отношение българската интелигенция, която тъй лесно възприема чуждото и то главно незначителното, вредното – нерядко играе антинационална роля. Българинът бил пестелив и скъперник. Пестелив да, но не и скъперник. Иначе нямаше да гощава госта си така, както само на Коледа или Великден яде. При все това той наистина е пестелив. Защото във всяко левче вижда късче свобода.

 А той нищо не обича така дълбоко като свободата.

 Нашият човек е лош търговец. Но то му прави чест. Той не принадлежи към оная категория люде, сред които се е загубила мярката, кое човек може да отработи и кое да спечели с хитрост.

Казват, че българинът нямал организаторски талант. Казват го обикновено представители на народи, които са получили почти всичко наготово. Но как могат да се обяснят огромните ни постижения в първите няколко десетилетия след Освобождението, ако действително нямахме организаторски дарби? В една посока българинът много обича сам да се подценява: че му липсва достатъчно воля. Инат имал, но воля не. Безсмислица. Инатът може да е некултивирана воля, но все пак е воля, при това в най-голяма степен. Отправен към важен обект, той е зидаща стихия. Не е случаен изразът: „Българин! С главата си стена пробива!”. Ето това е вярното. 

Българинът е скептик, дори черногледец. Вярно е. Но всеки, дълго робувал народ, е такъв. Въпросът е, дали то е слабост или сила. В края на краищата лековерният е винаги измаменият, разочарованият. Скептикът е реалният човек. Но тая склонност на духа има и едно измерение, от което българският живот (особено културният) много е страдал. Защото българинът не вярва на своите избрани люде, на онези, които дават смисъл на обществото. Впрочем, свързано със Скептицизма на българина е и едно друго негово качество – липсата на експанзивност. Някои чужденци смятат българина за твърде приземен човек с дух, неспособен за полет. Последното е или съзнателна клевета или чудовищно неразбиране. Защото обичта на българина към земята е една от най-хубавите форми на обичта към свободата. А ако устремът към свобода не е полет, аз не зная, кое е полет. Един народ без полет не е способен на такива чудеса от храброст и преклонение пред героичното, с каквито изобилства българската история.

Струва ми се също, че българският народ е може би единственият в Европа, у който с такава строгост и с всички средства си пази семейната чест. Не говоря за интелигенцията, а именно за народа. Неслучайно българският войник е единственият, който не е изнасилвал жени през отминалите войни. Българинът не дава две пари за чувството си за хумор. Макар че го има в прекомерно изобилие, но в него се усеща и тъгата на днешния ни ден и на вековното печално минало. Не ще и съмнение, че още много може да се каже за българина. И нашият, като всеки народ, си има и негативните страни. Важното при българския обаче е, че положителното е толкова много и така съществено, щото може да се говори само за него, без да се налага да напомняме и усилваме отрицателните му прояви (грубост, завист и т.н.) с надеждата, че с напредъка на народната култура те постепенно ще изчезнат. 

 Из Кирил Христов - Какъв е българинът

събота, 23 септември 2017 г.

5 тълкувания на Деня на независимостта в учебниците по история

От: Публикувано на: 23.9.17
Момент от тържествената церемония по обявяването на независимостта в старопрестолната столица Търново
Сн. Центравен държавен архив
Във връзка с готвените поредни промени в учебното съдържание по история, решихме да проучим как един и същ факт от родното минало е тълкуван в учебниците ни за последните 100 години. Проучихме тълкуването на Деня на независимостта, от една страна като една от най-значимите дати в нашата история след Освобождението, а от друга - в чест на 109-годишнината от тази бележита дата, която отбелязахме само преди ден.

*** 

Независимостта на България е обявена тържествено
на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“
 във Велико Търново
 1. 1914 г.: Свободните българи се приготовляват за освобождението на своите братя от Македония и Тракия

 „...Фердинанд. С идването на днешния ни държавен глава България започнала да се успокоява и развива във всяко отношение. Тогава се появи у нас Македонският въпрос, т.е. стремлението на българите да присъединят към държавата си и ония български области, които останали под турска власт. Несносният живот, който прекарваха българите в Турция, застави мнозина от тях да образуват революционни комитети и да вдигат често доста големи въстания, за да предизвикат намесата както на свободна България, така също и на Европа, та да се сдобият поне с автономно управление. Но въпреки големите усилия и много жертви, българското революционно дело не успя; защото турците, подпомогнати от гръцки и сръбски чети, прогонваха и изтребваха българското население. А за да разкъсат единството и силата на българите в Македония, турците помагаха на гърци и сърби да принудят една част от населението да се погърчи, а друга – да се посърби. Най-после, когато видяха, че европейците ще ги накарат насила да дадат някои правдини за самоуправление на подчинените им християни, турците направиха (през юли 1908 г.) преврат и обявиха държавата си за конституционна, с пълни и равни права на всички поданици на Отоманската империя. Това, обаче, не измами свободните българи. Те продължиха да се приготовляват за освобождаване на своите заробени братя и, за да им бъдат ръцете развързани, обявиха на 22 септември 1908 г. свободна България за независимо царство. Тъй се създаде днешното трето българско царство...“ 

 (Учебник по българска история за ІІІ клас, автор – Йордан Георгиев, четвърто издание, книжарница на Е.П. Христов, Търново 1914)

 *** 

 
Манифест на цар Фердинанд I за обявяване 
на независимостта
Сн. Уикипедия
2. 1948 г.: Всичко и всички срещу Фердинанд

 „...Начало на завоевателна политика. Съгласно Берлинския договор, България била васално (подчинено) княжество на султана. Българското правителство и Фердинанд решили да направят България напълно независима от Турция. На 3 октомври 1908 година Фердинанд обявил в гр. Търново независимостта на България. Това станало със съгласието на Австро-Унгария. В същия момент тя заграбила от Турция чисто славянските земи Босна и Херцеговина. Тогава за народа станало ясно, че Фердинанд действува в споразумение с Австро-Унгария и Германия...“ 

 („Отечествена история за четвърто отделение“, автори – Г. Диковски и Л. Близнев, издателство Народна просвета, София, 1948

 *** 

3. 1968 г.: С помощта на Русия българската буржоазия извършила акт от голямо историческо значение

 „...Към лятото на 1908 г. настъпила промяна в политиката на империалистическите сили към Турция. Курсът за запазване на съществуващото положение на Балканите се заменил с курс за разделяне на Турция. Буржоазията на Балканите счела, че вече е настъпил моментът за решително действие срещу Турция. По това време, за да парират курса „разделяй Турция“, т.н. младотурци извършили военен преврат в Турция. Възстановена била конституцията от 1876 г. Довчерашният приятел на Турция Австро-Унгария решила да се възползва от положението в Турция, за да анексира славянските области Босна и Херцеговина. За да не наруши първа Берлинския конгрес, тя счела за удобно да използва Фердинанд и българската буржоазия, които отдавна се стремели към отхвърляне на Берлинския договор относно зависимостта на България от Турция. Създаденото положение благоприятствало за обявяване независимостта на България. Турция се намирала във вътрешна криза, Австро-Унгария пристъпвала към нарушаване на Берлинския договор. Фердинанд се договорил с Франц Йосиф и на 9 септември 1908 г. българското правителство иззело Източните железници на българска територия, а на 22 септември 1908 г. провъзгласило независимостта на България. [...]С помощта на Русия българската буржоазия, макар и подтиквана от теснокласови интереси, извършила обективно един акт от голямо историческо значение..." 

 („История на България“ за ІІ курс на техникумите, автори – Страшимир Лишев, Невена Попова, Цветана Тодорова, Народна просвета, 1968

*** 

Документи по обявяване на независимостта на 
България 1908 година.
Из тайния кабинет на княз Фердинанд
4. 1980 г.: Бузлуджа е по-важна от независимостта на България 

 В учебника „История на България за Втори курс на техникумите и средните професионално-технически училища“ с автори – Д. Косев, Хр. Христов и Д. Ангелов, издадено от Народна просвета, 1980 г., няма глава, нито дори изречение, посветени на Независимостта на България. След главата за Освобождението започва частта, посветена на „Великото начало - Бузлуджа“ – предпоставки за разпространението на социалистическите идеи и за възникването на организирано социалистическо движение в България. 

***
5. 1996 г.: Независимостта на България е резултат от сполучливо съчетание между вътрешнополитическите проблеми на Османската империя, австро-унгарските интереси на Балканите и умелата българска външна политика 

 През лятото на 1908 г. Османската империя е разтърсена от Младотурската революция, която има за свой център Македония. Издигането на лозунга за демократизация на обществото и равенство на националностите твърде скоро остават без реално покритие. Обстановката се усложнява и това активизира българската дипломация. Наскоро победената във войната с Япония Русия и желаещите спокойствие на Балканите Англия, Франция и Германия не насърчават българските проекти за независимост. Те обаче съвпадат с намеренията на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина при изтичане на 30-годишния й срок за управление на тези провинции. [...] 

 На 22 септември 1908 г. сред развалините на Царевец е обявена независимостта на Царство България. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Първоначално Великите сили отказват да признаят нарушението на Берлинския договор от страна на България, но постепенно разбират решимостта на княза и правителството да не отстъпват. Освен това става ясно, че пътят към спокойствие на Балканите в този момент минава през приемане на Търновския акт. 

 („История на България за ХІ клас“ на СОУ и ІІ курс на СПТУ и техникуми, автор – Боби Бобев, Стойчо Грънчаров, Булвест, София, само за учебната 1995 – 1996

*** 
 Изводът от примерите показва, че за последния един век няколко поколения българи са изучавали историята по най-различни начини. Безспорно, някои от промените са били продиктувани от чисто политически подбуди, но има и такива, като например учебникът от 1980 г., където необяснимо защо липсва каквато и да е информация за такъв важен държавен акт, какъвто е обявяването на независимостта.

четвъртък, 21 септември 2017 г.

Чудодеен извор край София разпознава грешниците

От: Публикувано на: 21.9.17

Змей и бик пазят чудодейния извор

Карта на района
Сн. Природен парк "Витоша"
Чудодеен извор край пернишкото село Боснек разпознава дали човек е праведен или грешен.

Допреди няколко години славата на "Белите дробове на Перник", както е известно витошкото село, се дължеше на най-дългата пещера в България - "Духлата". Забраната в нея да се влиза обаче отклони любителите на природата към друга местна забележителност - природният феномен "Живата вода".

От дълги години на извора се преписват лековити сили и свръхестествени способности. И макар чудеса до момента да не са документирани, туристическият поток не секва.

Хората идват на това място по различни причини - някои от чисто любопитство, но други търсят изцеление на болките и разрешаване на проблемите си.

Твърди се, че в Европа друг подобен 
природен феномен има само във
 френските Алпи
Сн. Пейка.бг
Част от посетителите успяват да се наплискат с живата вода и да си налеят от нея, но други, колкото и да чакат, си тръгват разочаровани, защото не са уцелили мига на тласъка на живата вода.

Загадката на чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, остава неразгадана и до днес. За пръв път мястото се споменава в пътеписа на османския пътешественик от XII в. Евлия Челеби. Той нарекъл извора "Чешмата на щастието".

Днес до местността се стига по черен път, подходящ само за високопроходими превозни средства. Пеша разстоянието от селото до феномена се извървява за около час-час и половина. За туристите в района е направен заслон. Самият извор е каптиран и водата тече от каменна скулптура, наподобяваща глава на крокодил.

Каменната глава на дракон е направена 
през 50-те години на ХХ в.
Допреди около 60 г. излизащите от земните недра на тласъци струи се стичали по дървена коруба. Местните обаче решили, че е крайно време да "увековечат" извора и да направят хубава каменна чешма. Един от местните първенци - хлебарят Витан Стоянов, който пропътувал хиляди километри като един от най-знатните софийски сладкари преди 1944 г., предложил чучурът да прилича на някои от фонтаните в най-красивите европейски столици. Идеята толкова се харесала на местните хора, че майсторът каменоделец от село Кладница Негри Рангелов Будинов я направил без пари.



вторник, 19 септември 2017 г.

Българинът кълне три пъти повече, отколкото благославя

От: Публикувано на: 19.9.17
Сн. Vbox
Българинът кълне три пъти повече, отколкото благославя. Това твърди в най-новата си книга проф. д-р Лилия Крумова-Цветкова от Института за български език при БАН. Според нейното изследване на народните умотворения в сборници от XIX век, нашенецът измислил 2529 клетви и едва 883 благопожелания. 

По думите на авторката


"Благословиите и клетвите са израз на подчертаната емоционалност на българина. Известно е, че по-северни народи, за които изразяването на емоции не е особено характерно, не притежават клетви. "Не особено в полза на народа ни говори фактът, че клетвите са значително повече от благословиите и пожеланията. В събрания материал клетвите са три пъти повече по количество. Явно злото у човека е по-силно, но то безспорно се засилва при труден начин на живот, при сблъскване с трудности и несправедливост. А съдбата на нашия народ не е била лека,"

коментира проф. Цветкова

Тя припомня, че благословиите и клетвите са израз на желанието на човека да въздейства върху природата и хората. Те се основават на прастарата вяра, че словото има магическа сила, че думата и действието са пряко свързани и ако пожелаеш нещо и го произнесеш, то ще се сбъдне, твърди езиковедката.

неделя, 17 септември 2017 г.

Откриха уникална керамика на 3500 години край Видин

От: Публикувано на: 17.9.17
Откритите предмети били част от изчезналата култура на инкрустираната керамика
Сн. БНТ
На уникална керамика отпреди 35 века попаднаха тези дни археолози край видинското село Балей.

По време на тазгодишните проучвания на древния некропол до населеното място, учените намират инкрустирана керамика, чиято възраст се изчислява на около 3400 години, обяви пред БНТ ръководителят на разкопките доц. д-р Стефан Александров.

"Сред тях нямаме повтарящи се екземпляри - уникални са"

Доц. Стефан Александров
категорична е реставраторът Екатерина Илиева. 

Доц. Александров допълни, че Балей е едно от малкото изцяло проучени неолитни селища в България, които принадлежат на една изчезнала култура - "културата на инкрустираната керамика". 

Според него тази култура е просъществувала няколкостотин години и се е разпростирала от Железни врата до Оряхово. По думите му хората, които живеели по тези места, не използвали златни накити. 

"Със сигурност хората, които ползвали тази красивата керамика, не били почитатели на златото",

убеден е специалистът. 


Припомняме, че тазгодишните археологически проучвания на некропола край Балей стартираха сравнително късно - едва на 11 септември т.г. Средствата бяха осигурени от Министерството на културата, а в екипа специалисти влизат доц. д-р Стефан Александров, гл. асистент д-р Георги Иванов и гл. асистент д-р Таня Христова. Неолитното селище до Балей е проучвано от 1970 г. в продължение на 18 години, до края на 80-те, с няколко прекъсвания. През последните години археолозите успяха да установят местонахождението на некропол, където до момента са открити 16 гроба с над 50 съда, повечето от които богато украсени. 

петък, 15 септември 2017 г.

Уникална археологическа находка на 2000 години

От: Публикувано на: 15.9.17
Част от намерените предмети
Сн. Новини.бг
Археолози попаднаха на уникална археологическа находка на близо 2000 години! По време на тазгодишните проучвания на Античния керамичен център край Павликени учени попаднаха на пет огледала, изработени от олово. Три от тях са с еднакви рамки и и украса, която се състои от стилизирано изображение на съд за вино (кратер), от който излизат разлистени лози, разположени по повърхността на рамката. 

На някои от тях е изписано на старогръцки "ТYXH KAΛH", което е пожелание за добра съдба на притежателя, отбелязва пред "Булфото" ръководителят на екипа Калин Чакъров от Историческия музей в Павликени. 

Припомняме, че тазгодишните проучвания на Античния керамичен център започнаха в началото на август и продължиха малко повече от месец. В тях за втора поредна година се включиха доброволци с различни професии, повечето нямащи нищо общо с историята и археологията. 

Целта на разкопките бе окончателното проучване на една от сградите в римската вила рустика (земеделско имение) на Античния керамичен център. Сградата е била с квадратна форма и размери 6х6 м. Вътре конструкцията имала дървени и зидани колони, които поддържали двускатен керемиден покрив. По всяка вероятност вилата служила за жилище на работници, обслужвали имението на собственика. Смята се, че е просъществувала до първите десетилетия на III век след Хр., когато била напусната.

Всеки пети шестокласник изпитва трудности с българския език

От: Публикувано на: 15.9.17
Все по-чести стават обявите, написани с правописни грешки
Сн. Фейсбук
Всеки пети български шестокласник признава, че изпитва затруднения с българския език. Това показват резултатите от национално представително проучване на Центъра за приобщаващо образование, проведено сред ученици от шести клас в цялата страна в периода 2015-2016 г. и осъществено с финансовата подкрепа на Фондация "Велукс".

Любими предмети на анкетираните ученици са физическо възпитание и спорт (76%), рисуване (57%) и музика (56%), а най-нехаресвани са историята (43%), математиката (40%), географията (35%) и английският (31%). Според почти половината шестокласници (46%) въпросните дисциплини са "безинтересни".

По думите на изпълнителният директор на Центъра Димитър Лазаров, изборът да бъдат анкетирани ученици от шести клас съвсем не е случаен. "Тази възраст е е критична за самите деца, защото тогава те формират основни възгледи за живота и рискът да загубят интерес към ученето и дори да отпаднат, е най-голям. Затова битката за интереса им и любовта към ученето се води именно в този клас", смята Лазаров. Той напомни, че според изследването, близо 30% от децата в този клас "са в риск да загубят интерес към ученето и дори да отпаднат от образователната система".

Освен метода на преподаване, като причина за евентуалното отпадане е и това, че основните страхове на децата също са свързани с училище. Шестокласниците се страхуват от провал в ученето - 57%, докато едва 18% от тях посочват агресията в училище като нещо, от което се страхуват.

От Центъра предлагат като решение следните препоръки:
- Често да се демонстрира на децата защо това, което учат, е важно и как може да се приложи в живота;  
- Да се въведат повече практически занятия и уроци, свързани с учене чрез правене;  
- Да се преподава извън класната стая, в среда, свързана с темите на урока. Училището да се отвори навън и при всяка възможност да среща децата с хора извън училището. 

понеделник, 11 септември 2017 г.

Бизнесът финансира разкопките на най-голямата работилница за кремъчни сечива на Балканите

От: Публикувано на: 11.9.17
Момент от миналогодишните разкопки в Каменово, Русенско
Сн. Топновини
Доживяхме! Родният бизнес започва все по-често да обръща внимание на археологическите проучвания. Тези дни стана известен още един пример на адекватно отношение към нашите старини и въобще към опазването на културно-историческото ни наследство. Става дума за няколко разградски фирми - „Екоал” ООД, „Ремко”ООД, ЕТ „Арко" и „Техноматикс” ЕООД. 

Проучването на обекта и тази година ще продължи
Сн. Ekip7.bg
Буквално преди дни техни представители предоставиха финансови средства за тазгодишните разкопки в село Каменово, община Кубрат. Те ще започнат на 11 септември под ръководството на доц. д-р Явор Бояджиев от НАИМ при БАН, Дилен Дилов, праисторик в Разградския музей и Димитър Чернаков, праисторик от Русе. 

Припомняме, че първите две години от проучванията на обекта станаха възможни благодарение на финансирането от Министерството на културата и от Регионалния исторически музей в Разград, но след като тази година и от двете институции не бяха отпуснати никакви пари, учените бяха принудени да потърсят подкрепа от местния бизнес. 

Разкритият гроб на воин с каменна брадва в ръцете
Сн. Дилен Дилов
В плановете на специалистите за тази година е предвидено проучване на най-голямата на Балканския полуостров работилница за кремъчни сечива, чиято възраст е приблизително 6500 години, както и разкопаването на некропол от същия период, намиращ се напосредствено под въпросния обект.

Досега, по време на работата в двора на бившето училище в Каменово, археолозите попаднаха на гроб на воин с каменна брадва в ръцете. Той е бил положен в ембрионална поза на лявата си страна в посока изток-запад. Според учените, става дума за ритуал, който е бил характерен за обширна територия, обхващаща в миналото земите на част от днешна България и Румъния.

"Това предполага обща религия", 

категорични са специалистите. 

четвъртък, 7 септември 2017 г.

Фердинанд мечтаeл за албанския престол

От: Публикувано на: 7.9.17
Цар Фердинанд I
Сн. Wikipedia.com
Цар Фердинанд мечтаeл за албанския престол. Това показва проучване на Кирилица Инфо. Българският монарх дълги години живее с мисълта, че династията му може да се обкичи и с титлата "Цар на Албания".

Перикли Чилев - преподавател по
албански и класически езици на
Кирил Преславски и Борис Търновски

Сн. Уикипедия
По време на преговорите с Централните сили за включването на България в Първата световна война, Фердинанд I недвусмислено заявява намеренията си за обособяване на двуединна българо-албанска държава на Балканите, която да обхваща земите от Черно море до Адриатика и от Бяло море на юг до Черна гора, Ниш и Белград на северозапад.

Всъщност, българският владетел в продължение на няколко години крои тайни планове как един от синовете му - Кирил Преславски или Борис Търновски, да застане начело на бъдещата независима албанска държава.

Доказателство за това са както албанският език, който неговите синове били принудени да изучават, така и личното му ходатайство в софийското Военно училище да бъдат приети двама албански младежи. По това време в учебното заведение вече се обучавал синът на дебранина Яшар Еребара, виден политически деец и бъдещ депутат в албанския парламент.

Един от най-добрите специалисти по Нова и съвременна история на Албания - гл. ас. д-р Георги Георгиев от ИИИ при БАН, смята, че изборът му не е случаен.

"По това време много албанци са искали децата им да учат в България. С избора на Лек Маргини от Мирдития и Стефан Кандилари от Корча българският владетел искал от една страна да си осигури симпатиите на част от албанския обществен елит, а от друга, да получава достоверна информация за действията както на северните Геги, така и на южните Тоски", 

Исмаил Кемал бей
Сн. Уикипедия
посочва д-р Георгиев.

Очевидно намеренията на Фердинанд не били за подценяване. В началото на 1913 г. в Триест, Италия, се провежда албански конгрес, на който присъства и специална българска делегация, предвождана от няколко делегати от албанската колония у нас. По същото време се наблюдава и активизиране на контактите на ВМОРО с някои албански политически кръгове. В началото на пролетта същата година охридският войвода Петър Чаулев и бившият скопски депутат от Османския парламент Тодор К. Павлов подготвят среща във Виена с влиятелния албански политически деец Дервиш Хима. Инициативата им веднага получава подкрепата на българския пълномощен министър в Рим - Димитър Ризов, който дори им изпраща няколко насърчителни телеграми, в които заявява:

"...В Албания има много вероизповедания, много фили и фоби спрямо Австрия, Италия, Русия, Сърбия и Гърция, но българофоби няма. Всички албански водители и целият албански народ е българофилски..."

Княз Кирил Преславски
Сн. Уикипедия
По-късно той уверява, че албанските политически водачи приели с "бурни аплодисменти и единодушно необходимостта от най-широка обща граница между Албания и България". След кратко колебание официална София, в лицето на българския монарх, министър-председателят Иван Евс. Гешов и председателят на Народното събрание Стоян Данев, задълбочават още повече установения по-рано контакт с Исмаил Кемал бей, ръководител на Временното албанско правителство в днешна Вльора.

На 5-ти май 1913 г. между Данев и Кемал бей се осъществява тайна среща в Лондон, на която албанският първенец моли България за "политическа подкрепа и експертна помощ" при изграждането на бъдещата албанска държава. От своя страна председателят на българския парламент деликатно дава да се разбере, че такава помощ би се предоставила и завършва с думите "...албанските интереси са тъждествени с интересите на България".

"Нещо повече - на свиканата по това време т.н. Лондонска конференция на два етажа в хотел "Риц", Кирил Преславски е посочен като вариант за албански крал не от кого и да е, а лично от Исмаил Кемал бей", 

припомня пред Кирилица Инфо д-р Георгиев и допълва, че това намерение на един от най-големите албански политически мъже на ХХ в. не отшумява толкова бързо, независимо, че предложението му не е прието от посланиците на Великите сили.

Затова не бива никого да учудва стремежът на цар Фердинанд, изложен пред германски и австро-унгарски представители две години по-късно, двата балкански народа да заживеят в една двуединна държава, която би се превърнала в хегемон в Югоизточна Европа. 

сряда, 6 септември 2017 г.

Проф. Божидар Димитров: Съединението е първият голям успех на следосвобожденска България

От: Публикувано на: 6.9.17
Сн. Фейсбук
Популярният български историк Божидар Димитров е роден в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършва история и археология в СУ „Климент Охридски“. През 1994 г. става директор на Националния исторически музeй. През 1997 г. влиза в открит конфликт с тогавашния държавен глава Петър Стоянов по повод връщането на черновата на Паисиевата „История славянобългарска“ в Зографския манастир. Сагата му коства поста в НИМ, но след три години се завръща отново на директорското място. В първия кабинет на Борисов е министър без портфейл и отговаря за политиката към българските общности зад граница. Пред Кирилица Инфо той обяснява мястото и значението на Съединението в нашата история.

- Проф. Димитров, погледнато през вашия богат житейски и професионален опит има ли нещо, с което Съединението не спира да ви учудва?

За мен все още продължава да бъде загадка как само седем години след като се Освобождаваме, успяваме да наложим волята си не само над Сърбия, но и над Великите сили.

- Не смятате ли, че това е преувеличено? 

- Категорично, не. Фактите са безспорни. През есента на 1885 г. ние надделяваме над всички. Да, съгласен съм, че за това има роля и моментът на изненадата, както и подценяването, което изиграва много лоша шега на сръбския крал Милан. Не бих казал, че той постъпва особено далновидно, като дава заповед на войските си да навлязат в българска територия. Причината е, че още в боевете край Сливница става ясно, че числеността на родната ни армия надвишава вече близо два пъти сръбските въоръжени сили и това неминуемо ще се отрази на изхода от битката. Пък и българското офицерство, колкото и младо да е било по това време, вече е получило школовка в престижни европейски военни академии и университети. Така че победата ни е била единствено въпрос на време.

- Каква оценка бихте дали на тогавашния ни политически елит? 

- Изцяло положителна. Цяло чудо е как през тези жизненоважни няколко месеца на есента на 1885 г. никой - нито княз, нито правителство, нито армия - не правят дори една-единствена грешка! Сякаш зад цялата тази акция стой не народ, който до вчера е бил под робство, а нация с големи военни и политически възможности.

- Някак от само себе си се налага изводът, че "Съединението прави силата". Може ли да приемем, че това е нашата запазена марка за пред света?

- До голяма степен, да. Това показва нашият исторически опит като държава, като народ. С обединението на политическия ни елит през 1885 г. нагледно показваме как може да печелим. Историята за пореден път ни "задава" правилната посока, по която трябва да се движим, ако искаме да сме добре. 
- Погледнато малко по-глобално, не Ви ли се струва, че обединението на Княжество България с Източна Румения ни изправя срещу всички наши съседи?
- Да, но какво от това? Всеки народ, включително и нашият си има своя национална доктрина, която следва. Но е безпорно, че след 1885 г. ние ставаме един от значимите фактори на Балканите, с които се съобразяват всички. 

- Смятате ли, че Съединението е нашият най-голям политически, военен и дипломатически успех?

- В историята на Третата българска държава може би, да. Реално погледнато, ние никога след това не реализираме такъв успех. Въпреки всичките войни, в които участваме. Единствено по време на Първата световна война успяваме да достигнем най-близо до Санстефанска България, но това продължава твърде кратко, за да бъде запомнено. Да не говорим, че участието ни на страната на Централните сили ни коства поредна национална катастрофа, завършила трагично за стотици хиляди български семейства.

вторник, 5 септември 2017 г.

До дни става ясно къде е била софийската резиденция на Константин Велики

От: Публикувано на: 5.9.17
Сн. Фейсбук
Родните археолози са на път да разкрият една от най-големите загадки на древна Сердика. Очаква се до края на този месец да стане ясно дали под площад "Света Неделя" се е намирал дворецът на римския император Константин Велики, от който той е управлявал една от най-големите империи в човешката история. 

Според изследователите, цитирани от БГНЕС, е много вероятно в някоя от разкритите обществени сгради да е отсядал византийският василевс.

Карта на сградите, намиращи се под днешния площад "Света Неделя"
Сн. Inews.bg
Припомняме, че неотдавна, в началото на този проучвателен сезон, археолозите от Националния археологически и исторически музей към Българската академия на науките съобщиха, че в района е идентифицирана огромна сграда с много помещения, сред които голяма тържествена зала с колони, магазини, заведения и ресторанти.

Смята се, че този своеобразен център на древна Сердика е бил изграден през втората половина на II в. сл. Хр.

 “Ползвала се е дълго, правени са преустройства. Открихме монети, много керамика, включително и цели амфори за вино или зехтин. Към магазините и заведенията е имало входове от централната улица”, 

обясни ръководителят на обекта д-р Веселка Кацарова от Националния археологически институт с музей при БАН.

 Сред любопитните находки от тазгодишните проучвания е изящна бронзова фигурка на змия, вероятно част от статуя на Асклепий. 

Новооткрито мистериозно скривалище в Троянския манастир

От: Публикувано на: 5.9.17
Новооткритото скривалище в Антимовото крило на Троянския манастир
Сн. "Монитор"
Нишата е била умело замаскирана
 зад вратичка в дървен шкаф
Второ потайнствено скривалище бе открито при тазгодишния ремонт в Антимовото крило на Троянския манастир. Това съобщи пред "Монитор" игуменът на светата обител Величкият епископ Сионий. Тайникът е бил умело прикрит зад дървена вратичка на шкаф в една от килиите.

Съдейки по размерите на помещението в него съвсем спокойно могат да се поберат двама-трима души, твърдят от Светата обител и допълват, че неизвестната до момента стая се намира само на няколко метра от прословутото скривалище на Апостола Васил Левски.

Предположенията са, че новооткритият потайник е бил изграден за нуждите на монашеското братство през ХIХ в. "Антимовото крило" е най-старото, което е запазено в комплекса на Троянския манастир. През 70-те години на по-миналото столетие в него е била игуменарницата на архимандрит Маракрий, един от заслужилите български поборници за свободата на родината ни. По време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. сградата е била използвана за щаб на ген. Карцов, който нанася съкрушително поражение на османските войски при историческата крепост Курт Боаз.


"Предвиждаме да възстановим тайния изход, през който Левски и монаси са можели да напускат манастира, в случай на опасност. Този изход ще бъде направен така, че който иска, да може да мине през него и да почувства духа на онова време", 

твърди епископ Сионий. 

Откритите през юни т.г. черепи на монаси от 
Троянската света обител
Сн. "Монитор"
Припомняме, че по време на ремонтните работи в манастира в началото на юни т.г. бяха открити два черепа и надпис "Йеромонах х. Сава".

Тогава бе съобщено, че човешките останки най-вероятно принадлежат на служители на Божия храм, които били убити по време на потушаването на Априлското въстание.

Досега в историческата наука се смяташе, че Троянският манастир "Успение Богородично" е бил пощаден от османските войски през 1876 г., но тази находка поставя под сериозно съмнение достоверността на това твърдение. 

понеделник, 4 септември 2017 г.

България ще се сдобие с уникален морски музей

От: Публикувано на: 4.9.17
Сн.  Western Australian museum
България ще се сдобие с морски археологически музей. Това съобщи в профила си в социалната мрежа "Фейсбук" премиерът Бойко Борисов.

С колегите от МС ще обсъдим възможностите за създаване на морски археологически музей в Созопол,

написа министър-председателят и допълни, че е разгледал с интерес работата на научно изследователския кораб „Havila Subsea". Той допълни, че

Сн. Фейсбук профил на Бойко Борисов
"експедицията събира данни за промените в нивото на Черно море от последната ледникова епоха до наши дни и изследва връзките в древността на корабоплаването“.
Сн. Фейсбук
В средата на август, след като преди това получи разрешение от правителството, "Havila Subsea" (на снимката) пристигна в Бургас на океанографска експедиция за реализацията на археологически проект Black Sea M.A.P. (Maritime Archaeology Project). Предвижда се в рамките на един месец да бъде изследвано за археологически останки морското дъно на Черно море. Проектът е основан от Центъра за Морска Археология на Университета в Саутхемтън, Англия, в сътрудничество на Центъра за подводна археология, България.

Популярно

Реклама