Търсене

Реклама

Място за Вашата реклама

четвъртък, 21 септември 2017 г.

Чудодеен извор край София разпознава грешниците

От: Публикувано на: 21.9.17

Змей и бик пазят чудодейния извор

Карта на района
Сн. Природен парк "Витоша"
Чудодеен извор край пернишкото село Боснек разпознава дали човек е праведен или грешен.

Допреди няколко години славата на "Белите дробове на Перник", както е известно витошкото село, се дължеше на най-дългата пещера в България - "Духлата". Забраната в нея да се влиза обаче отклони любителите на природата към друга местна забележителност - природният феномен "Живата вода".

От дълги години на извора се преписват лековити сили и свръхестествени способности. И макар чудеса до момента да не са документирани, туристическият поток не секва.

Хората идват на това място по различни причини - някои от чисто любопитство, но други търсят изцеление на болките и разрешаване на проблемите си.

Твърди се, че в Европа друг подобен 
природен феномен има само във
 френските Алпи
Сн. Пейка.бг
Част от посетителите успяват да се наплискат с живата вода и да си налеят от нея, но други, колкото и да чакат, си тръгват разочаровани, защото не са уцелили мига на тласъка на живата вода.

Загадката на чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, остава неразгадана и до днес. За пръв път мястото се споменава в пътеписа на османския пътешественик от XII в. Евлия Челеби. Той нарекъл извора "Чешмата на щастието".

Днес до местността се стига по черен път, подходящ само за високопроходими превозни средства. Пеша разстоянието от селото до феномена се извървява за около час-час и половина. За туристите в района е направен заслон. Самият извор е каптиран и водата тече от каменна скулптура, наподобяваща глава на крокодил.

Каменната глава на дракон е направена 
през 50-те години на ХХ в.
Допреди около 60 г. излизащите от земните недра на тласъци струи се стичали по дървена коруба. Местните обаче решили, че е крайно време да "увековечат" извора и да направят хубава каменна чешма. Един от местните първенци - хлебарят Витан Стоянов, който пропътувал хиляди километри като един от най-знатните софийски сладкари преди 1944 г., предложил чучурът да прилича на някои от фонтаните в най-красивите европейски столици. Идеята толкова се харесала на местните хора, че майсторът каменоделец от село Кладница Негри Рангелов Будинов я направил без пари.



вторник, 19 септември 2017 г.

Българинът кълне три пъти повече, отколкото благославя

От: Публикувано на: 19.9.17
Сн. Vbox
Българинът кълне три пъти повече, отколкото благославя. Това твърди в най-новата си книга проф. д-р Лилия Крумова-Цветкова от Института за български език при БАН. Според нейното изследване на народните умотворения в сборници от XIX век, нашенецът измислил 2529 клетви и едва 883 благопожелания. 

По думите на авторката


"Благословиите и клетвите са израз на подчертаната емоционалност на българина. Известно е, че по-северни народи, за които изразяването на емоции не е особено характерно, не притежават клетви. "Не особено в полза на народа ни говори фактът, че клетвите са значително повече от благословиите и пожеланията. В събрания материал клетвите са три пъти повече по количество. Явно злото у човека е по-силно, но то безспорно се засилва при труден начин на живот, при сблъскване с трудности и несправедливост. А съдбата на нашия народ не е била лека,"

коментира проф. Цветкова

Тя припомня, че благословиите и клетвите са израз на желанието на човека да въздейства върху природата и хората. Те се основават на прастарата вяра, че словото има магическа сила, че думата и действието са пряко свързани и ако пожелаеш нещо и го произнесеш, то ще се сбъдне, твърди езиковедката.

Популярно

Реклама

Реклама