Търсене

сряда, 21 февруари 2018 г.

Български археолози откриха плочка с най-старата писменост в света

От: Публикувано на: 21.2.18
Плочката с размери 10х3,5 см най-вероятно носи календарна или обредна информация
Сн. Монитор
Доц. Красимир Ников
Сн. НАИМ
Керамична плочка с най-старата писменост в света беше открита край Нова Загора. Експерти изчисляват възрастта й приблизително на 8000 години. Това съобщиха от Регионалния исторически музей в Сливен.

На ценната находка се натъкнал екип специалисти от Националния археологически институт с музей - БАН, ръководени от доц. Красимир  Ников. През октомври миналата 2017 г. те извършват рутинно обхождане на терена на праисторическото селище в района на бившия хлебозавод в Нова Загора и откриват общо 36 движими паметници на културата.

"Сред тях има накити, тежести за тъкачен стан, за рибарска мрежа, култова пластика, керамични фигури и други", 

Д-р Татяна Кънчева-
Русева
информира праисторикът д-р Татяна Кънчева-Русева и допълва, че керамичната плочка, изработена от непочистена глина, най-вероятно е образец на т.нар. "Дунавска протописменост", отделни елементи от която са откривани на територията на България, Сърбия и Румъния.

"Други плочки с подобни надписи имаме от Караново, от Градешница, но те са от каменно-медната епоха, т.е. няколко хиляди години по-късно", 

посочва пред БНТ директорът на Регионалния исторически музей д-р Николай Сираков.

На свой ред д-р Кънчева-Русева уточнява, че плочката е покрита от всички страни с орнаменти, изпълнени чрез врязване и запълнени с бяло вещество. Върху гладката й повърхност са врязвани знаци и мотиви, известни още от ранния неолит.

„Това не е декорация, а понятна за съвременниците информация“, убедена е д-р Кънчева-Русева. "В това няма никакво съмнение", смята и колегата ѝ д-р Веселин Игнатов, тъй като има определена повторяемост на знаците, които пък са разпределени по определен начин.

"Те се различават от пиктограмите и са носители на невербална информация, достъпна за хората, живеещи в онова време. Те носят носи информация за календарни и обредни събития. Изработвани са на ръка върху мокра глина, като знаците са нанасяни с остър предмет",

Д-р Веселин Игнатов
отбелязва той.

По думите му на същото място са били открити общо 6 плочки с аналогични "клинописни" знаци.

Част от тях са фрагментирани, което предполага, че мястото е свързано с почитане на древен култ.

Според мнозина археолози, тази част на Източна България е сред най-богатите райони у нас на артефакти от новокаментата епоха.

Подобни предмети най-вероятно са били съхранявани в жилищата на хората от новокаменната епоха и са представлявали голяма ценност за тях
Сн. baraban.bg
Припомняме, че досега най-ранната знакова система, призната за писменост - Шумерската - е от епохата на бронза - IV-III хилядолетие пр. Хр., докато откритието край Нова Загора се датира около VI хилядолетие пр. Хр.

Предвижда се керамичната плочка да бъде изложена в Сливенския исторически музей, където любителите на древността ще могат да видят и атрактивната златна маска на тракийски цар от IV в. пр. Хр., открита през 2007 г. при разкопки край село Тополчане. 

събота, 17 февруари 2018 г.

Тайната на въртяното кафе в Златоград

От: Публикувано на: 17.2.18
Табела на кафене в Златоград, в което се предлага прословутото "въртяно кафе"
Сн. Балкан гуру
Въртяното кафе е една от най-големите 
атракции в Златоград
Всяка година по средата на лятото Златоград става столица на кафето. В края на юни хиляди българи се устремяват към прохладния родопски градец, за да се насладят на вкусното и ароматно кафе - такова, каквото вероятно са го пили нашите предци преди 100 и повече години. Безспорно обаче най-голямата атракция за туристите е т.нар. "въртяно" кафе. 

Въпреки че традицията е жива и днес, все по-малко хора знаят тайната на това специфично приготвяне. И това е нормално, не само защото и в този български край демографската криза е налице, но и защото това е по-скоро табиет, навик, а не някакъв начин за изкарване на бързи и лесни пари. Всъщност, думите "бързо" и "лесно" може би са най-рядко използвани именно в Родопите...

Един от младите хора, които продължават традицията да приготвят "въртяно" кафе е Светльо. Той работи повече от 10 години в едно от най-популярните кафенета в стария град и много често демонстрира как прави сместа в джезве, а след това я заравя в пясъка и чака, докато заври поне три пъти. Преди това обаче е най-вълнуващата част – когато кафеджията нарежда чашките на табла и направи няколко завъртания с пълните догоре чаши пред очарованите, но и стреснати погледи на гостите, защото всички очакват, че точно в този миг кафето ще се разлее...

Константин Перьов е друг запален кафеджия. По професия геолог, той често показва историята на тази напитка у нас. Започва обясненията си още от зараждането на сортовете Колумбия, Сантос, Коста Рика и Етиопия. После разказва как някога непечено кафе се е слагало в уреди, наречени долапчета, където се изпичало докато добие светлокафяв цвят.


Има различни начини да се смели и да се приготви, за да стане готово за варене, но най-старият познат в Златоград начин е в стар камък, издълбан с кръгъл отвор с дълбочина 40-50 сантиметра, със заоблено дъно. 

 „В него се сипва печеното кафе. С чукало започва да се чука, докато стане много ситно. Навремето е имало платнено сито, през което се пресява и най-финото кафе се е варяло, а по-едрото се е връщало обратно в камъка, да се чука наново, за да няма загуба. Кафето се вари на пясък и туй не е измислица, а технология, приета от златоградчани много отдавна - преди повече от 100 години. Преди пясъка са ползвали пепел и въглени. В тях се е заравяло самото кафениче. Целта е равномерно да се сгрее течността от вода и кафе. Слага се малко ръж за пяна и малко захар в кафето. Загръща се с пясък или с пепел и въглени. Равномерно и бавно се вари. Когато се надигне, се отдръпва от огъня. След това пак се връща - до три пъти трябва да кипне, за да се получи най-ароматното кафе“, разказва Перьов. 



В края на ХIХ в. кафето в Златоград пристигало на
 камилски впрягове от пристанище Порто Лагос
По думите му истинското кафе идва в Златоград от Беломорието. Пътят на кафето, обяснява той, започва от Етиопия, след което напитката "тръгва" на север. Стига до Османската империя, където масово са го ползвали, когато мюсюлманите постили през месеца Рамазан, тъй като трябвало да стоят до късно през нощта, за да заговеят. И са пиели кафета, за да бъдат свежи през нощта. От там то навлиза в България и Европа. Смята се, че кафето се е снабдявало с камили от Беломорието и по-точно от пристанището Порто Лагос.

Съхранен е снимков материал, който може да се види от туристите. Тук пазят и първата мелница за кафе от ръчно кован метал. По неин образец са правени и следващите машинки.
Златоградчани ревниво пазят тайната
на приготвяното от тях кафе

При нея има ръчка, която се върти, за да смели кафето и то пада в чекмедже. Недостатъкът на по-късните мелнички, според Перьов е, че те мачкат кафето и се променя вкуса му, а тази с камъка не го мели, а го счуква и така то най- добре запазва аромата си. 

 Светльо Башев от години прави кафе на пясък по стара златоградска технология. Той смесва четири вида кафе с малко ръж и захар на вкус. Има си специално огнище. Отгоре водата леко се загрява, но тя не трябва да е гореща, защото ще се пресече и няма да стане каймак. Ако пък е студена, отнема много време и пак не става хубаво кафе.

 Той сипва леко затоплена вода в кафеничето и го заравя в горещия пясък, под който е монтирана нагревателна плоча. Чака търпеливо да кипне – веднъж, два, три пъти. Тогава помолва за малко пространство и прави няколко пълни кръга, хванал като на закачалка подноса с кафето. Кои четири вида кафе смесва обаче си остана неговата тайна за ароматно златоградско кафе.

 „С чисто кафе не може да стане каймак. Ръжта споява кафетата, за да стане хомогенна смес“, споделя майсторът. 

Ваня Печева
Голяма атракция за туристите в Златоград е да се види как кафеджийката Ваня Печева върти таблата 200-годишната табла на Кардашлъка с кафета. Тя може да върти до 9 чаши кафе, но е доста тежко, затова гледа да не слага повече от 4 чаши. Ваня приготвя кафе на пясък по рецептата на Кардашлъка. Кафеджийката обяснява, че в състава на кафето се използва домашна ръж от село Старцево, която родопчани сеят специално за кафенето. Кафето се мели във валяци и се начуква, слага се ръж и леблебия, за да стане каймаклия. „Това кафе не е силно, можеш да пиеш по 5-6 на ден. Пиеш докрай, все едно има сметана”, обясняват ми местните хора.

Популярно

Реклама