Търсене

Реклама

Място за Вашата реклама

събота, 23 септември 2017 г.

5 тълкувания на Деня на независимостта в учебниците по история

От: Публикувано на: 23.9.17
Момент от тържествената церемония по обявяването на независимостта в старопрестолната столица Търново
Сн. Центравен държавен архив
Във връзка с готвените поредни промени в учебното съдържание по история, решихме да проучим как един и същ факт от родното минало е тълкуван в учебниците ни за последните 100 години. Проучихме тълкуването на Деня на независимостта, от една страна като една от най-значимите дати в нашата история след Освобождението, а от друга - в чест на 109-годишнината от тази бележита дата, която отбелязахме само преди ден.

*** 

Независимостта на България е обявена тържествено
на 22 септември 1908 в църквата „Св. Четиридесет мъченици“
 във Велико Търново
 1. 1914 г.: Свободните българи се приготовляват за освобождението на своите братя от Македония и Тракия

 „...Фердинанд. С идването на днешния ни държавен глава България започнала да се успокоява и развива във всяко отношение. Тогава се появи у нас Македонският въпрос, т.е. стремлението на българите да присъединят към държавата си и ония български области, които останали под турска власт. Несносният живот, който прекарваха българите в Турция, застави мнозина от тях да образуват революционни комитети и да вдигат често доста големи въстания, за да предизвикат намесата както на свободна България, така също и на Европа, та да се сдобият поне с автономно управление. Но въпреки големите усилия и много жертви, българското революционно дело не успя; защото турците, подпомогнати от гръцки и сръбски чети, прогонваха и изтребваха българското население. А за да разкъсат единството и силата на българите в Македония, турците помагаха на гърци и сърби да принудят една част от населението да се погърчи, а друга – да се посърби. Най-после, когато видяха, че европейците ще ги накарат насила да дадат някои правдини за самоуправление на подчинените им християни, турците направиха (през юли 1908 г.) преврат и обявиха държавата си за конституционна, с пълни и равни права на всички поданици на Отоманската империя. Това, обаче, не измами свободните българи. Те продължиха да се приготовляват за освобождаване на своите заробени братя и, за да им бъдат ръцете развързани, обявиха на 22 септември 1908 г. свободна България за независимо царство. Тъй се създаде днешното трето българско царство...“ 

 (Учебник по българска история за ІІІ клас, автор – Йордан Георгиев, четвърто издание, книжарница на Е.П. Христов, Търново 1914)

 *** 

 
Манифест на цар Фердинанд I за обявяване 
на независимостта
Сн. Уикипедия
2. 1948 г.: Всичко и всички срещу Фердинанд

 „...Начало на завоевателна политика. Съгласно Берлинския договор, България била васално (подчинено) княжество на султана. Българското правителство и Фердинанд решили да направят България напълно независима от Турция. На 3 октомври 1908 година Фердинанд обявил в гр. Търново независимостта на България. Това станало със съгласието на Австро-Унгария. В същия момент тя заграбила от Турция чисто славянските земи Босна и Херцеговина. Тогава за народа станало ясно, че Фердинанд действува в споразумение с Австро-Унгария и Германия...“ 

 („Отечествена история за четвърто отделение“, автори – Г. Диковски и Л. Близнев, издателство Народна просвета, София, 1948

 *** 

3. 1968 г.: С помощта на Русия българската буржоазия извършила акт от голямо историческо значение

 „...Към лятото на 1908 г. настъпила промяна в политиката на империалистическите сили към Турция. Курсът за запазване на съществуващото положение на Балканите се заменил с курс за разделяне на Турция. Буржоазията на Балканите счела, че вече е настъпил моментът за решително действие срещу Турция. По това време, за да парират курса „разделяй Турция“, т.н. младотурци извършили военен преврат в Турция. Възстановена била конституцията от 1876 г. Довчерашният приятел на Турция Австро-Унгария решила да се възползва от положението в Турция, за да анексира славянските области Босна и Херцеговина. За да не наруши първа Берлинския конгрес, тя счела за удобно да използва Фердинанд и българската буржоазия, които отдавна се стремели към отхвърляне на Берлинския договор относно зависимостта на България от Турция. Създаденото положение благоприятствало за обявяване независимостта на България. Турция се намирала във вътрешна криза, Австро-Унгария пристъпвала към нарушаване на Берлинския договор. Фердинанд се договорил с Франц Йосиф и на 9 септември 1908 г. българското правителство иззело Източните железници на българска територия, а на 22 септември 1908 г. провъзгласило независимостта на България. [...]С помощта на Русия българската буржоазия, макар и подтиквана от теснокласови интереси, извършила обективно един акт от голямо историческо значение..." 

 („История на България“ за ІІ курс на техникумите, автори – Страшимир Лишев, Невена Попова, Цветана Тодорова, Народна просвета, 1968

*** 

Документи по обявяване на независимостта на 
България 1908 година.
Из тайния кабинет на княз Фердинанд
4. 1980 г.: Бузлуджа е по-важна от независимостта на България 

 В учебника „История на България за Втори курс на техникумите и средните професионално-технически училища“ с автори – Д. Косев, Хр. Христов и Д. Ангелов, издадено от Народна просвета, 1980 г., няма глава, нито дори изречение, посветени на Независимостта на България. След главата за Освобождението започва частта, посветена на „Великото начало - Бузлуджа“ – предпоставки за разпространението на социалистическите идеи и за възникването на организирано социалистическо движение в България. 

***
5. 1996 г.: Независимостта на България е резултат от сполучливо съчетание между вътрешнополитическите проблеми на Османската империя, австро-унгарските интереси на Балканите и умелата българска външна политика 

 През лятото на 1908 г. Османската империя е разтърсена от Младотурската революция, която има за свой център Македония. Издигането на лозунга за демократизация на обществото и равенство на националностите твърде скоро остават без реално покритие. Обстановката се усложнява и това активизира българската дипломация. Наскоро победената във войната с Япония Русия и желаещите спокойствие на Балканите Англия, Франция и Германия не насърчават българските проекти за независимост. Те обаче съвпадат с намеренията на Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина при изтичане на 30-годишния й срок за управление на тези провинции. [...] 

 На 22 септември 1908 г. сред развалините на Царевец е обявена независимостта на Царство България. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Първоначално Великите сили отказват да признаят нарушението на Берлинския договор от страна на България, но постепенно разбират решимостта на княза и правителството да не отстъпват. Освен това става ясно, че пътят към спокойствие на Балканите в този момент минава през приемане на Търновския акт. 

 („История на България за ХІ клас“ на СОУ и ІІ курс на СПТУ и техникуми, автор – Боби Бобев, Стойчо Грънчаров, Булвест, София, само за учебната 1995 – 1996

*** 
 Изводът от примерите показва, че за последния един век няколко поколения българи са изучавали историята по най-различни начини. Безспорно, някои от промените са били продиктувани от чисто политически подбуди, но има и такива, като например учебникът от 1980 г., където необяснимо защо липсва каквато и да е информация за такъв важен държавен акт, какъвто е обявяването на независимостта.

четвъртък, 21 септември 2017 г.

Чудодеен извор край София разпознава грешниците

От: Публикувано на: 21.9.17

Змей и бик пазят чудодейния извор

Карта на района
Сн. Природен парк "Витоша"
Чудодеен извор край пернишкото село Боснек разпознава дали човек е праведен или грешен.

Допреди няколко години славата на "Белите дробове на Перник", както е известно витошкото село, се дължеше на най-дългата пещера в България - "Духлата". Забраната в нея да се влиза обаче отклони любителите на природата към друга местна забележителност - природният феномен "Живата вода".

От дълги години на извора се преписват лековити сили и свръхестествени способности. И макар чудеса до момента да не са документирани, туристическият поток не секва.

Хората идват на това място по различни причини - някои от чисто любопитство, но други търсят изцеление на болките и разрешаване на проблемите си.

Твърди се, че в Европа друг подобен 
природен феномен има само във
 френските Алпи
Сн. Пейка.бг
Част от посетителите успяват да се наплискат с живата вода и да си налеят от нея, но други, колкото и да чакат, си тръгват разочаровани, защото не са уцелили мига на тласъка на живата вода.

Загадката на чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, остава неразгадана и до днес. За пръв път мястото се споменава в пътеписа на османския пътешественик от XII в. Евлия Челеби. Той нарекъл извора "Чешмата на щастието".

Днес до местността се стига по черен път, подходящ само за високопроходими превозни средства. Пеша разстоянието от селото до феномена се извървява за около час-час и половина. За туристите в района е направен заслон. Самият извор е каптиран и водата тече от каменна скулптура, наподобяваща глава на крокодил.

Каменната глава на дракон е направена 
през 50-те години на ХХ в.
Допреди около 60 г. излизащите от земните недра на тласъци струи се стичали по дървена коруба. Местните обаче решили, че е крайно време да "увековечат" извора и да направят хубава каменна чешма. Един от местните първенци - хлебарят Витан Стоянов, който пропътувал хиляди километри като един от най-знатните софийски сладкари преди 1944 г., предложил чучурът да прилича на някои от фонтаните в най-красивите европейски столици. Идеята толкова се харесала на местните хора, че майсторът каменоделец от село Кладница Негри Рангелов Будинов я направил без пари.



Популярно

Реклама

Реклама