Търсене

петък, 24 октомври 2014 г.

Как изнасяме църковни реликви от Македония

   Книга на известния в близкото минало македонски журналист Йован Поповски (1916-2012) разказва как по време на Първата световна война българската администрация изземва от жителите на Охрид част от скъпоценностите на града. За това пише вчера македонският ”Утрински весник”. 

Според изданието в книгата му „Моята журналистическа дейност”, която e  публикувана през 1968 г., се обяснява как журналистът от "Нова Македония" попаднал случайно на оригинален документ от 1916 г., в който се описвали подробно всички скъпоценности, които били "иззети" от "българските войници и владика Борис"*.



Преди да разкажем неговата история обаче, ще отбележим, че Поповски не разполага с оригиналния документ, а само с препис на оригинала, който той самият е направил, след като го открил случайно между керемидите на една фурна в Охрид. 

Оригиналът, според признанията му пред "Утрински весник" в броя му от 27.09.2010 г., трябвало да се намира в Охридския музей, където е бил предаден. Там обаче такъв документ не е заведен в инвентарната книга и липсва. 

Ето какво разказва пред "Утрински весник" Поповски. "През 1967 г. се намирах в Охрид и пред една махленска фурна чаках да си купя геврек. Пред мен чакаха още много жени с тави и тепсии. Така, чакайки, забелязах че от покрива на фурната се подава едно хартиено кубче, най-вероятно от някакви канцеларски архиви. То беше с печати и подписи и затова привлече вниманието ми. Започнах да прелиствам хартията и за моя голяма изненада открих исторически документ от времето на престоя на българите в Охрид от 1916 г., написан на българска пишеща машина. На него пишеше "АКТ". 

"Председателят на правителството Радославов, от тогава и тогава, номер този и този и виждам списък с взетото национално, културно и църковно богатство на Охрид. Запитах фурнаджията дали мога да ги взема тези листове. "Може, ми каза той - и без това с тях си паля фурната", твърди журналистът, който по това време е кореспондент на белградския вестник "Политика" в Скопие. 



 Македонският журналист пред библиотеката в дома си 
® Politika.rs

 Във вчерашния си брой (23 октомври 2014 г.) "Утрински весник" продължава историята: "След това отидох в хотела и преписах акта, а оригиналният документ предадох в Архива на Охрид. По-късно Милчо Балески потърси документа, но не го откри. Сега моят документ е държавен документ", казва Поповски. 

"На два пъти известявах обществото за откритието**. Обади ми се директорът на Софийския музей и ми каза, че наистина са ставали тези работи, но от епитропите. Какви ти епитропи, та те са само служители на църквите", възнегодувал Поповски. „Преди идването на Българската армия в Охрид през 1915 г. жителите на града се опитали да скрият скъпоценностите. С българските войници дошъл и българския владика Борис, със задачата да открие скъпоценните предмети от културното минало и да ги занесе в София. Той веднага започнал търсенето, а неговите агенти го насочили към свещеникът Георги Икономов, за когото се знаело, че при него са били скрити предметите”, твърди изданието във вчерашния си брой. 

"Те имали информация, че в къщата на свещеника са били скрити плащеницата на Андроник Палеолог и някоя летопис на Йоан Скилица. След като не намерили нищо си заминали. Разследването обаче ги насочило към видният охридски гражданин Спространов. Той признал, че плащеницата е открита в Охрид и молел тя да остане там, тъй като се пазела от векове. Тя била открита при свещеника Икономов. В документа, открит от журналиста, пишело и какво било взето: 

Икона от Исус Христос, подарък от охридския архиепископ Димитрис Коматин; 

Надпис на плоча от бронзов полилей, подарък на Прокопий, архиепископ на Юстиниана Първа от 16 век; 

Плащеница, собственост на манастира Свети Наум; 

Сребърен потир, собственост на манастира Свети Наум; 

Позлатен потир, собственост на манастира Свети Наум; 

Златна корона на Свети Климент с емайл и кръст; 

Четирийсет стари предмети; 

Дарохранителница от масивно сребро, декорирана с релефи, собственост на манастира Свети Наум; 

Една голяма кутия с мощите на Света Матрона; 

Сребърен кръст, позлатен, с безценни камъни, в дарохранителница; 

Сребърен масивен кръст от 1742 г.; 

Две покривки, подарък от Дука Комнин; 

Две старославянски евангелия, със сребърни корици, собственост на манастира Свети Наум; 

Старославянско евангелие в ръкопис, с кадифени корици; 

Летопис от Йован Скилица, в дървена кутия от 13 век; 

Голям сребърен позлатен кръст; 

Жезълът на Свети Климент от слонова кост, със змия; 

Едно старо евангелие с лика на Свети Климент от слонова кост и с ликове на други светци; Двайсет стари славянски ръкописи; 

Една сребърна икона, изработена от релеф. 


 Журналистът в разговор с Йосип Броз Тито 
® Politika.rs 

* Част от тях могат да се видят и в момента в Националния исторически музей, където са включени в изложбата "Българската автокефална архиепископия в Охрид 1018-1767 г." 

** В броя на "Утрински весник" от 23 октомври 2014 г. се уточнява, че въпросната информация е била обнародвана в две статии. Едната - "Един грабеж на културно-историческите скъпоценности в Охрид в през 1916 г." - e била публикувана в известното по това време македонско научно списание "Съвременост", а малко по-късно е била обнародвана и в списание "Старт".

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярно

Реклама