Българинът псува още от Средновековието

Освен с невероятния си талант Христо Стоичков попада в обектива на медиите и с псувните си
Сн. Спортал.бг

Българинът започва да псува още през Средновековието. За това свидетелстват документи от XIII-XIV в. сл. Хр. Възприето е да се смята, че псувнята е форма на клетва със сексуален характер, имаща за цел да нанесе обида на лицето, спрямо което се използва. Езиковедите са единодушни, че тя се среща най-често сред народите в Източна Европа, като за разлика от българите, сърбите и гърците я използват дори и спрямо персонажи, свързани с Християнството.

Повечето специалисти обясняват етимологията на глагола "псувам" (> ПЬСОВАТИ) с думата псе - т.е. "псувам" означава, че "действам като псе", "правя като псето". Но напоследък се появи и друга теория, според която, още в ранното Средновековие прабългарите са използвали тази дума. Известният стопански историк и прабългарист Петър Добрев отнася появата на псувнята още във времето, когато прабългарските племена населявали част от днешните земи на Афганистан. За целта той привежда примери от "оцелелия" пущунски език. В него например думата "пецу" или "пцу" означава "проклинам", а в древния палийски "писуна" или "песуна" се възприема като "ругая", "проклинам", "псувам". Дали тези сходства са случайни или не, тепърва предстои да се изяснява. 

Едно хилядолетие по-късно обаче, когато Османските войски били на прага на Константинопол, българите и сърбите вече псували! В една хроника от XIV в. се споменава как византийският император проводил пратеници при сърбите, с молба да му помогнат да отблъснат ислямската заплаха. Отговорът, който получил от Белград, бил предаден почти буквално от хрониста: 

„А они опсоваше жену и матерь“ ("Те напсуваха жена му и майка му“) 

След това императорът изпратил свои хора и при българите, но и те му отговорили по същия начин: 

„Напсуваха жена му и майка му“

Така християнските владетели взаимно се псували, докато османците постепенно ги завладяли....