Търсене

четвъртък, 25 май 2017 г.

Световноизвестен руски учен за "македонската земя" и "език"

Проф. Игор Калиганов
За македонския “език” и държава с неоспорими исторически факти и прецизен научен анализ

        Проф. Игор Иванович Калиганов е роден през 1946 г. Завършил е филологическия факултет на Ленинградския държавен университет със специалност “Преподавател по български и руски езици и литератури” и “Преводач от и на славянски езици” през 1970 г. Научната му кариера започва през 1976 г., когато му е присъдена научната степен “Кандидат на филологическите науки”. През 1997 год. е избран за старши научен сътрудник в Института по Славяноведение при Руската академия на науките, а две години по късно, през 1999 г. му е присъдена и научната степен “доктор на филологическите науки”. От 2001 г. работи в Държавната академия по славянски култури, където през 2005 г. е избран за професор в катедрата по литературознание. Автор на над 100 научни труда в областта на славяноведението и сравнителното литературознание.

(Предлагаме резюме от статия на проф. Калиганов, която е част от доклад, публикуван в сборник на Института пославяноведение на Руската академия на науките (РАН).

“В съвременната македонска преса и в публикациите на някои македонски слависти прави впечатление изобилието от дефиниции като “древен македонски писател”, “древен македонски език”, “древна македонска култура”. Подобна терминология, според проф. Калиганов, има за цел да докаже съществуването на някакъв своеобразен “отрязък” от палеобългаристиката.

"Подобни определения могат да се използват само в географски смисъл. Да им се придава държавно-политически оттенък, чиято задача е да служи като доказателство за съществуването в древноста на македонска държавност, литература и език, различни от българските, а антиисторическо"

категоричен е руският учен.

За "древната" македонска литература

"...Да погледнем към литературата в Източна България и Македония в периода от края на ІХ век. Това е била единна литература, която се развивала по еднакви закони и в една държава. – Първото българско царство. Литературата на Първото българско царство не бива да се разделя на литература на Източна България и литература на Македония. В края на ІХ – началото на Х век всичко литературно и писмено, което се създавало в Преслав, незабавно е ставало културно достояние на духовното огнище в Охрид. И обратно – създадените в тази част на България оригинални преводни литературни паметници на културата веднага се отправяли към Преслав и Източна България",
казва проф. Калиганов.

 “Македонската държава” – фалшификация

Проф. Вера Стойчевска-Антич
Сн. Утрински весник
"Като обосновка за разделяне на единното старобългарско културно наследство някои съвременни македонски учени си служат с идеята за съществуването на македонската държава в края на Х-началота на ХІ век", посочва Калиганов

Той цитира труд на проф. Вера Стойчевска-Антич за древната македонска книжовност. В него се казва, че след смъртта на цар Петър І през 969 г., в Македония се създала благоприятна обстановка на вдигане на въстание "в резултат на което била освободена" по-голямата част от територията в югозападна Македония и били “положени основите на новата славянска държава в Македония, известна като Македонско Самуилово царство със столица Преспа”.

"Самуил, по думите на Стойчевска-Антич, станал първият македонски цар и съумял да включи в границите на държавата си цялата територия на Тесалия, Албания, Дукля, Травуния, Захумие, Рашка, Босна и по-голяма част от България”. Не става ясно срещу кого е било насочено въстанието – срещу византийците или българите", посочва Калиганов. "В този период България изживява трудни времена", обяснява той. В североизточните български земи през август 968 г. връхлетели войски на руския княз Светослав и завзели редица тамошни градове.
Територия на Самуиловото царство

"Около пет месеца по-късно починал българският цар Петър І, а синовете му Борис и Роман били изпратени в Константинопол като заложници за стабилността на военно-политическия съюз между България и Византия срещу руснаците. През 971 г. Преслав бил превзет от византийската армия, постепенно цяла Североизточна България станала византийска провинция. Синовете на българският комит Никола – Давид, Аарон, Мойсей и Самуил, бранели българската независимост", изтъква езиковедът.
Битолският надпис на Иван Владислав, първата половина на ХI в.
В него той заявява, че е „самодържец български“ и „българин по род,
внук на Никола и Рипсимия благоверните, син на Арон,
който е брат на Самуил, царя самодържавен...“.

"Именно отслабването на централната власт в Първото българско царство и насилственото прекъсване на българската царска династия позволили на младите комитопули да предприемат метежи с цел да узурпират власта в западната провинция на страната, а по късно и един от тях (Самуил) да се възкачи на престола и да се провъзгласи за български царНо нито този цар, нито неговото българско обкръжение, нито населяващият македонските земи народ не са смятали събитията като освобождение от някакъв български хомот", категоричен е руският учен. 

Напротив – Самуил се смятал за приемник на царската власт и продължител на българската държавност, а не за основоположник на някаква отделна македонска държава. Във всички съхранили се исторически източници той нарича себе си цар на българите, а не на македонците.

Древният “македонски език” – измислица

"Разпространена в македонската периодика е и дефиницията “древен македонски език”, отбелязва Калиганов. 

"В лингвистиката се смята, че славянските първоучители Кирил и Методий започнали превода на апракосното Евангелие (още преди заминаването им за Великоморавия), като използвали диалекта на солунските, т.е. на македонските славяни. Затова един от македонските диалекти послужил като основа на литературния език на Кирил и Методий. Това наистина е така", изтъква Калиганов и добавя

като се казва “македонски диалект” определението “македонски” има географско значение. То обаче не свидетелства, че Кирил и Методий са избрали един от древните диалекти на славянския народ, който днес обитава територията на Република Македония, 

уточнява известният филолог.

"Някои македонски учени пишат не за “древен македонски език”, а за “македонски вариант”, “македонска рецензия” или “македонска редакция” на старославянския език. По този начин на македонския “вариант” (“рецензия”, “редакция”) се придава качествено нов, по-висок статут, изравняващ го със статута на древните национални литературни езици на българите, руснаците и сърбите.

Такъв подход не може да не предизвика недоволството на славистите, при положение, че литературата и литературния език на Първото българско царство не са били съвкупност от самостоятелна българска и македонска литература, а били едно цяло", категоричен е проф. Калиганов.

Трябва да се каже, добавя той, че 

дефиниции като “древен македонски език”, “древна македонска култура”, “древна македонска литература” преди всичко се употребяват от хора, които нямат специално филологическо образование.

А във всекидневната употреба тези понятия почти незабелязано придобиват друго значение. От едни понятия съзнанието на обикновения македонец, който е далеч от всички филологически тънкости, много лесно логически извежда други. Щом е имало “древни македонски писатели” – съществувала е “древна македонска литература”, а отнасящите се към нея произведения са били написани на “древен македонски език” и всичко това е част от “древната македонска култура”.

Така от обикновено географско понятие израстват нови системи от понятия, които всъщност не са съществували. Всички те представляват артефакти – изкуствено създадени факти, които поради фантомния си характер не могат да бъдат предмет на научен анализ.

За такъв са необходими съществуване и пълнота на реални историко-културни факти, които да са образували “македонска” система. С такава палеославистиката не разполага", е изводът на проф. Калиганов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярно

Реклама