Улиците на София щели да миришат на лек парфюм, прогнозират преди почти един век Сн. БНР

"Двадесет хиляди автомобила" 

ще сноват по улиците, а полицейски постове върху високи кули щели да ги спират, смятат още авторите на тази любопитна статия. Онова обаче, което ще привлича най-много чужденците в София ще бъдат баните из околността, обкръжени с луксозни хотели, категорични са още те.

По думите им столицата щяла да се управлява от един голям Общински дом, от една "истинска палата на града", която ще бъде построена на платото в Лозенец - там, където днес е Водната кула. Тя ще предоставя разнообразна информация за посетителите. "Кръвоносните съдове" на София - улиците, ще бъдат павирани с най-различни материали, добити по синтетичен начин, а във време на продължителна суша няколко аероплана ще "подгонват облаците, ще ги довеждат над града и ще предизвикват валеж", смятат още авторите.

"Това ще става през нощта и на утрото градът е окъпан, чист, а във въздуха ще се носи миризмата на лек парфюм, пръснат чрез различни помпи на града от така наречените „розови кладенци“ — специалитет за нашата столица",

поясняват съставителите на този привлекателен план за нашата столица.

Особено значение е предадено и на възпитанието на гражданите. Очаква се през 2032 г. всички да бъдат "проникнати от чувство на ред, чистота и естетика", а паметта на заслужилите жители на града да бъде почетена в специално изграден за целта "Парк на безсмъртието", в който ваятели ще са "развили своето изкуство на гранита, мрамора и бронза".


Остава да изчакаме още 15 години и да видим дали онази София, за която са си мечтаели софиянци през 1932 г. ще се осъществи.  

Божидар Димитров е най-дългогодишният директор на НИМ Сн. Фейсбук

Работещите в НИМ нямат причина да са недоволни  от Божидар Димитров. От 1 януари т.г. той увеличи  възнагражденията им с между 100 и 300 лв. Сн. Фейсбук

Директорът на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров изненадващо напуска поста и излиза в пенсия.

Той е подал нужното заявление в Министерството на културата, а министър Банов е разписал документа и от 1 ноември т.г. историкът вече няма да бъде начело на най-голямата музейна институция у нас.

В официално становище по случая се посочва лаконично, че проф. Димитров "е достигнал нужната възраст и стаж".

Тази сутрин пред БНТ историкът потвърди новината и сподели:

"Вече съм на 72 години. Почнах за чувствам умора. Взех това решение в края на август. Беше 43 градуса. Отидох на инспекция на едни разкопки на един хълм в края на бургаската низина. Там започва „Странджа”. Излязох от колата, в която имаше климатик, и получих нещо като топлинен удар. Зави ми се свят, за малко да припадна. Колегата се уплаши много. Бургаският директор вика: Е, хубава работа, сега да умреш на моите разкопки?! Влязох в болница за няколко дни. Казах си: Хайде, стига толкова. Като боксьор, който е на върха, трябва да слезе от ринга. Така и аз. А не да обикалям като някои наши футболисти китайски и други отбори за някои жълти стотинки. Или да остане на ринга и да го съдере от бой някой младок. Трябва да сляза, когато съм на върха", 

уточни той.

В края на миналия месец август проф. Вера Бонева  (на снимката) публикува отворено писмо, с което се противопостави на проф. Божидар Димитров и идеята му за преместване на църквата край с. Беренде в София. Две  седмици по-късно той обяви в ефира на бТВ, че се отказва  от намерението си.  Сн. Bulgaria-news.com

Този ход на един от най-популярните български учени през последните 25 години определено изненада мнозина. Причината е, че "рокадата" става във възможно най-неудачния момент за Димитров - до няколко седмици се очакваше да се проведе прословутия избор на директор на НИМ, в който двамата претенденти трябваше да представят онлайн своите възгледи и концепции за развитието на музея. Така, след пенсионирането на единият от кандидатите, почти сигурно на директорското място ще седне проф. д-р Вера Бонева, преподавател в УНИБИТ.

Всъщност, малцина знаят, но Божидар Димитров е избран за "почетен професор" в същото учебно заведение и би трябвало добре да познава работата на своя конкурент. Дали заради това или може би заради нараненото му его да се пенсионира точно в този момент, историкът обяви през БНТ, че не е удовлетворен от мисълта да бъде наследен от проф. Бонева.

"Казах на министъра само принципно, че е хубаво да бъде човек от музея. Той трябва да го познава, защото е сложна структура. Ако дойде човек отвън, ще провали и себе си и музея. Ще давам съвети, стига да поискат..."

През 2015 г. Вежди Рашидов определи Божидар Димитров като перфектен експерт и ръководител на НИМ Сн. БГНЕС

Припомняме, че на 22 февруари т.г. тогавашният служебен министър на културата Рашко Младенов съобщи, че е обявен конкурс за директорското място в Националния исторически музей. Още тогава мнозина съзряха, че с тази стъпка се готви смяната на Димитров, който вече от 16 години с кратки прекъсвания е несменяем титуляр на поста. Впоследствие срокът за избор на кандидати на няколко пъти се отложи, за да се стигне до вчерашния ден, когато лично министърът на културата съобщи пред депутатите, че до края на следващия месец ще бъде оконателно приключил изборът на директор. 

От години в историческата гилдия се водят спорове около "незаменимостта" на Божидар Димитров. Неговите опоненти неведнъж настояват той да излезе в пенсия, като изтъкват освен възрастта му (понастоящем той е на 72 години), още и активното му участие в политическия живот, както и принадлежността  му към структурите на ДС. Неотдавна срещу него за пореден път се обявиха редица авторитетни учени, а в социалната мрежа Фейсбук от дълго време съществува група, призоваваща за оставката му от директорския пост в НИМ.