Преди 141 години избухва Априлското въстание

Знаме на панагюрските въстаници, ушито от Райна Княгиня

На днешния ден, преди 141 години един пистолетен изстрел поставя началото на Априлското въстание. Няколко дни по-рано един българин извършва едно от най-големите предателства в родната история, обричайки на гибел десетки хиляди свои сънародници.

Първите етапи от подготовката на Априлското въстание се провеждат в румънския град Гюргево, където на 11 ноември 1875 г. започва да заседава т.нар. Гюргевски революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други дейци. Набързо те изготвят план за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга – Търновски ( с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов). Предвиденият пети, Софийски окръг, така и не е реализиран на практика. Заседаващите се обединяват около три дати за избухване на въстанието – 11 април, 1 май и 11 май. Така, след като са уточнени голяма част от детайлите около готвения бунт, участниците в Гюргевския революционен комитет се прехвърлят в България, където започнат истинската подготовка на въоръжените действия.

На 20 април (ст. ст.) властите в Копривщица получават известие от Пловдив за готвения бунт и изпращат десетина заптиета да арестуват местните съзаклятници. Председателят на революционния комитет Тодор Каблешков обаче успява да им се изплъзне и събира всички свои съратници, които след кратка престрелка завладяват конака. Веднага след тържественото забиване на камбаните на местната църква той разпраща писма до съседните населени места, в които ги призовава да подкрепят въстаниците. Пръв се отзовава Георги Бенковски, който застава начело на народния бунт в Панагюрище. Отърсвайки се от първоначалната изненада османските власти изпращат срещу въстаниците многохиляден башибозук и редовна турска армия. Само за няколко седмици всички големи населени места, който вземат участие в бунта - Стрелча, Клисура, Копривщица, Панагюрище, а по-късно и Батак, Перущица и Брацигово, са потопени в кръв.

В останалите революционни окръзи въстанието не получава така желания масов характер. В Търновско голяма част от дейците са блокирани от турските власти, но въпреки това някои от тях все пак успяват да организират малки отряди, които поддържат революционния дух в района. В Сливенския окръг също са формирани няколко чети, а във Врачанския така и не се стига до реални военни действия.

 Априлското въстание оставя след себе си близо 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села. Само една година след кървавото му потушаване Русия обявява война на Османската империя, а през следващата 1878 г.  на картата на Европа се появява отново след близо петвековно отсъствие Княжество България.