Започват разкопки на емблематична крепост в Сакар

Крепостта  "Букелон" играе важна роля в района през Античността и Средновековието. Тя е била северно предмостие на град Адрианопол (днешен Одрин) по пътя, който го е свързвал с Кабиле, и е служила за негова изнесена гарнизонна отбрана

По права линия крепостта е само на 11 
километра северно от Одрин

Националният исторически музей започва разкопки на крепостта "Букелон" край свиленградското село Маточица. Това съобщи директорът на музейната институция ст.н.с.д-р Божидар Димитров. Доскоро районът бе почти непристъпен за каквато и да е научна дейност, тъй като попадаше в пограничната зона с Турция. За пръв път родни археолози започват целенасочено проучване на крепостните останки през 1961 г. под ръководството на известния български учен и архитект, проф. Стефан Бояджиев. 

Няколко години по-късно руините около Маточина са обявени за „обект от национално значение”, а през 1970 г. държавата отпуска средства за консервация на средновековната кула (дижон). След демократичните промени едва през 2008 г. се намират средства за допълнителни консервационни дейности.

Внушителните останки на "Букелон" заемат площ от около 10 дка. Още през късната античност римските стратези оценяват ключовото местоположение на възвишението, господстващо над най-краткия път по долината на Тунджа, водещ към Константинопол, и издигат малка охранителна крепост.

Кулата ("донжон") е изградена от ломени камъни и пояси от 4 реда тухли споени с бял хоросан. Тя е издигната на три големи етажа, като последният е с полуцилиндрична форма и е служил за малък параклис, в който се черкували обсадените защитници на крепостта. Единствената врата въвеждаща в крепостта, се е отваряла в южната стена на по-тясното, правоъгълно тяло. То представлява тесен коридор, на дясно от който се влиза в приземието на кулата. Приземният етаж е засводен с масивен каменен свод, подсилен в средата с арка, чиито пети стъпват на две пиластъра. Те разделят приземния етаж на две неравномерни части. Тук били разположени дървени стълби, извеждащи до етажите, разделени от дървени подове.

Пленяването на Балдуин IX Фландърски (възстановка)
Снимки: http://patriciakirilova.blogspot.bg и SOS Старини

 За пръв път тя се споменава под името "Вукелон" през IХ в. В триумфалната колона на хан Крум, открита край днешното село Избул се отбелязва, че българският владетел завоювал крепостта по време на своя поход през лятото на 813 г. Има предположения, че той е използвал отличното местоположение на крепостта, за да наблюдава придвижването на византийските войски по време на битката при Версиникия. Историческите събития, белязали историята на Букелон, продължават и по време на Четвъртия кръстоносен поход.

Според изследователи заключителната битка при Одрин (1205 г.) на българските войски, предвождани от цар Калоян, с рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, е била именно в близост до крепостта. Дори има легенди, според които след като бил пленен, император Балдуин IX Фландърски пренощувал няколко нощи в кулата към укреплението. За последен път Букелон се споменава в историческите хроники през 1338 г. С идването на османците укреплението губи своето значение и запустява.