Дързък пример за корупция по българските земи преди 250 години

100 гроша струвало владишкото място на Софроний Врачански в Котел

Софроний Врачански

Корупцията в българските земи има дълбоки корени. Тя не започва нито от 9-ти септември 1944 г., нито от 3 март 1878 г. За нея свидетелстват не само нашите възрожденци, но и онези малцина български просветители, които поставят началото на духовното ни въздигане през XVIII в. Един от тях е Софроний Врачански. 

В знаменитото си произведение "Житие и страдание грешнаго Софрония" той описва подробно как през 1762 г. е станал свещеник в Котел. По собствените му думи, за да бъде ръкоположен в "духовната столица" на Българското възраждане, местните чорбаджии трябвало да съберат помежду си 70 гроша. 

"...И в третия ден прииде архиерея и помолиха ся. И он той час изволи да мя хиротониса в неделю и подадоха му седемдесят гроша. Ала беше у сряда то изплатение и аз ся готвех за в неделя потребная. В петок вечер прииде иконому и принесе ми парите и рече: - Да знайш, како не има да тя учини владика свещенник, почто другий подаде сто и пятдесят грош. Того хоче да хиротониса. Ами какова ли скорб и сожаление мя обзе, като ся изповядах на духовнику и узех мартория, изготвих ся все потребная. Ами кому да скажа тоя скорб мою? Потекох до ония человеци, що са бяха молили и парите дали. И они пойдоха и дадоша още тридесят гроша. И рукоположи ме в лето 1762, септемврия 1..."

Това обаче се видяло недостатъчно на владиката, който му съобщил, че има и друг кандидат за поста, при това готов да даде двойно по-голяма сума. За да не остане "на сухо", Стойко Владиславов се принудил с молби да придума някои по-видни чорбаджии да отделят още 30-тина гроша и с тяхна "помощ" убедил владиката да не ръкополага конкурента му.

Този пример за корупция в Цариградската гръцка патриаршия съвсем не е единичен. През следващите години купуването на постове става още по-масова практика, а сумите растат до умопомрачителните 100 000 гроша.