Търсене

вторник, 26 септември 2017 г.

Във Видинско откриха женски накити на 3600 години

Снимката е илюстративна
Местоположение на с. Балей
Археолози откриха в древен некропол край бреговското село Балей две бронзови висулки - украса за коса на 36 века. Това съобщи пред БТА доцент д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей към БАН, ръководител на археологическите разкопки. 

Според учените, находката е особено интересна с това, че за пръв път се откриват висулки, които датират от около XVI век пр. Хр.

Предположенията са, че те са красили косите на жена, живяла по тези земи преди повече от 3600 години.

"За пръв път такива висулки излизат при разкопки. Има три златни висулки, които се съхраняват в музея във Видин, но те са случайно открити в село Тополовец през 70-те години при копаене на канали. Тези златни висулки досега ги датирахме възоснова на паралели - в Унгария, в Румъния има подобни находки и по тяхната датировка датирахме и нашите. Различното сега е, че намерените от нас бронзови висулки вече ги датираме в контекста на нашите разкопки", 

разказва доц. д-р Стефан Александров.

Част от намерената керамика в село Балей
Сн. severozapazenabg.com
Доц. д-р Стефан Александров
Сн. БНТ
Неолитното селище край Балей е проучвано първоначално от бившия директор на видинския музей Ана Йоцова и Румен Катинчаров от НАИМ-БАН, които в продължение на 18 години - от 1970 година до края на 80-те, с няколко прекъсвания, работят на обекта. Макар селището да е разкопавано години наред, местонахождението на некропола дълго време остава загадка. Едва преди няколко години по щастлива случайност учените попадат на него. 

За пръв път на археологически обект във Видинско се прави 3D-заснемане на находките 

За пръв път тази година се прави 3D-заснемане на структурите, намерени при проучванията на некропола. Внедряването на тази станала напоследък модерна технология, която досега не е използвана на археологически обект във Видинско, е благодарение на археолога Николай Казашки.

"Преди два месеца докато бях на разкопки в Сандански видях тази технология, научих се как да го правя - необходим е по-мощен компютър и да се научиш как се работи със специалните програми. На дадена структура - например гърне, се правят от различни ъгли снимки - нужни са около 50 снимки, които след това се обработват с компютърни програми, за да се получи 3D-образ. Сега за първа година правим такова 3D-заснемане на структурите, които намираме - това позволява даден съд да бъде въртян и да се вижда от всякакъв ъгъл"

обяснява Николай Казашки.

Керамичен съд от разкопките край Балей
Сн. severozapazenabg.com
На този етап археолозите все още не смеят да правят обобщение за характера на некропола - дали е бил организиран на родов или на някакъв друг принцип.

Сн. severozapazenabg.com
Балей е част от уникалната "култура на инкрустираната керамика"

Преди около 3600 години край днешното село Балей е съществувало селище, което е било част от една изчезнала култура. Става дума за т.нар. „култура на инкрустираната керамика“, образци от която са открити на няколко места в днешна Сърбия и България. Предполага се,
че ареалът на тази култура се е разпростирал по поречието на Дунав от "Железни врата" до Видин и Оряхово. До момента специалистите са открили в Балей голямо количество керамични предмети, повече от които инкрустирани с много интересни орнаментални мотиви с бяла паста.

Анализът показва, че пастата за инкрустациите е била приготвяна от стрити животински кости, примесени с лепило.

През 2013 г. археологът доц. Стефан Александров предположи, че по-голяма част от хората, обитавали въпросното селище преди 36 века са се занимавали със земеделие и скотовъдство.

"Със сигурност е установено, че древните хора от Балей са ловували много бобри и че са ползвали месото за храна. Това беше установено на проф. Николай Спасов",

посочва ученият пред сайта Severozapazenabg.com и допълва, че някъде около селището е имало център за производство на суров бронз, от който са правени украшения. Друг любопитен факт е, че 20-25% от месото, което са яли древните, е идвало от лов.

"Основно са ловували глигани, намерен е цял скелет на глиган с височина около 1,2 м. Имало е и много елени. Интересно е, че по това време домашните коне по тези земи са били с размерите на глигана – тъй като са се ползвали коне от европейската порода, които са също с височина около 1.30 м.", 

изтъква специалистът. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярно

Реклама