Търсене

Реклама

Място за Вашата реклама

четвъртък, 7 септември 2017 г.

Фердинанд мечтаeл за албанския престол

Цар Фердинанд I
Сн. Wikipedia.com
Цар Фердинанд мечтаeл за албанския престол. Това показва проучване на Кирилица Инфо. Българският монарх дълги години живее с мисълта, че династията му може да се обкичи и с титлата "Цар на Албания".

Перикли Чилев - преподавател по
албански и класически езици на
Кирил Преславски и Борис Търновски

Сн. Уикипедия
По време на преговорите с Централните сили за включването на България в Първата световна война, Фердинанд I недвусмислено заявява намеренията си за обособяване на двуединна българо-албанска държава на Балканите, която да обхваща земите от Черно море до Адриатика и от Бяло море на юг до Черна гора, Ниш и Белград на северозапад.

Всъщност, българският владетел в продължение на няколко години крои тайни планове как един от синовете му - Кирил Преславски или Борис Търновски, да застане начело на бъдещата независима албанска държава.

Доказателство за това са както албанският език, който неговите синове били принудени да изучават, така и личното му ходатайство в софийското Военно училище да бъдат приети двама албански младежи. По това време в учебното заведение вече се обучавал синът на дебранина Яшар Еребара, виден политически деец и бъдещ депутат в албанския парламент.

Един от най-добрите специалисти по Нова и съвременна история на Албания - гл. ас. д-р Георги Георгиев от ИИИ при БАН, смята, че изборът му не е случаен.

"По това време много албанци са искали децата им да учат в България. С избора на Лек Маргини от Мирдития и Стефан Кандилари от Корча българският владетел искал от една страна да си осигури симпатиите на част от албанския обществен елит, а от друга, да получава достоверна информация за действията както на северните Геги, така и на южните Тоски", 

Исмаил Кемал бей
Сн. Уикипедия
посочва д-р Георгиев.

Очевидно намеренията на Фердинанд не били за подценяване. В началото на 1913 г. в Триест, Италия, се провежда албански конгрес, на който присъства и специална българска делегация, предвождана от няколко делегати от албанската колония у нас. По същото време се наблюдава и активизиране на контактите на ВМОРО с някои албански политически кръгове. В началото на пролетта същата година охридският войвода Петър Чаулев и бившият скопски депутат от Османския парламент Тодор К. Павлов подготвят среща във Виена с влиятелния албански политически деец Дервиш Хима. Инициативата им веднага получава подкрепата на българския пълномощен министър в Рим - Димитър Ризов, който дори им изпраща няколко насърчителни телеграми, в които заявява:

"...В Албания има много вероизповедания, много фили и фоби спрямо Австрия, Италия, Русия, Сърбия и Гърция, но българофоби няма. Всички албански водители и целият албански народ е българофилски..."

Княз Кирил Преславски
Сн. Уикипедия
По-късно той уверява, че албанските политически водачи приели с "бурни аплодисменти и единодушно необходимостта от най-широка обща граница между Албания и България". След кратко колебание официална София, в лицето на българския монарх, министър-председателят Иван Евс. Гешов и председателят на Народното събрание Стоян Данев, задълбочават още повече установения по-рано контакт с Исмаил Кемал бей, ръководител на Временното албанско правителство в днешна Вльора.

На 5-ти май 1913 г. между Данев и Кемал бей се осъществява тайна среща в Лондон, на която албанският първенец моли България за "политическа подкрепа и експертна помощ" при изграждането на бъдещата албанска държава. От своя страна председателят на българския парламент деликатно дава да се разбере, че такава помощ би се предоставила и завършва с думите "...албанските интереси са тъждествени с интересите на България".

"Нещо повече - на свиканата по това време т.н. Лондонска конференция на два етажа в хотел "Риц", Кирил Преславски е посочен като вариант за албански крал не от кого и да е, а лично от Исмаил Кемал бей", 

припомня пред Кирилица Инфо д-р Георгиев и допълва, че това намерение на един от най-големите албански политически мъже на ХХ в. не отшумява толкова бързо, независимо, че предложението му не е прието от посланиците на Великите сили.

Затова не бива никого да учудва стремежът на цар Фердинанд, изложен пред германски и австро-унгарски представители две години по-късно, двата балкански народа да заживеят в една двуединна държава, която би се превърнала в хегемон в Югоизточна Европа. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярно

Реклама

Реклама