 |
| Българската езикова територия Автор: Тодор Панайотов |
Знаете ли, че в съвременния ни книжовен език едни от малкото "живи" остатъци от някогашните македонски говори са деепричастията?
Както знаем от учебниците и дебелите книги, новобългарският книжовен език се създава през втората половина на ХIХ в. Това, разбира се, не е "еднозначен" процес, който започва и свършва в рамките на няколко години, а е плод на една дълго продължила полемика между българските учени по това време - предимно литератори, фолклористи, историци, педагози. С течение на времето докато повечето граматически форми са еднакви или почти еднакви при различните диалекти, то при деепричастието това съвсем не е така.
В някои райони на Западна и Югозападна България например, те се различават значително от онези в Източна България. Доказано е, че съществуването на деепричастията -ейки и -айки ("пишейки", "казвайки", "мислейки" и т.н). е един вид реверанс на книжовния ни език към онези крайни западнобългарски говори в Тетовско, Гостиварско и Скопско, които присъстват днес крайно оскъдно в говора ни.
Погледнато от друг ъгъл обаче, те са още едно доказателство за общото ни минало с населението във Вардарска Македония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар