Търсене

четвъртък, 29 юни 2017 г.

София в спомените на един столетник

На преден план казармите в някогашния Курубаглар (дн. "Лозенец"). Зад тях се е намирала прочутата вишнева градина на братя Прошек, за която разказва в спомените си Асен Костов
Сн. referati.org
През 2010 г. софийската редакция на "Дарик" публикува интервю със столетника Асен Костов. Колцина са спомените в нашата мемоаристика на 100-годишни хора, от които може да черпят информация журналисти, историци, етнографи, антрополози? Вероятно се броят на пръсти. Преди години Вера Мутафчиева упрекна българите, че не си описват живота, че не водят дневници. И може би е права, защото както знаем, казаното отлита, написаното остава. Днес обаче с удоволствие ще я опровергая...

София в спомените на столетника Асен Костов

Изглед към Римската стена в кв. "Курубаглар",
 дн. "Лозенец", около 1910 г. 

Сн. LostBulgaria
"...Като дойдох в София, градът имаше 150 000 жители. Живеех в "Лозенец", баща ми работеше в арсенала и аз съм изкарал детството си в "Лозенец". Там, където сега е големият хотел (хотел "Хемус" - бел. ред.), имаше вишнева градина и децата там играехме. Сега нищо не можеш да намериш от стара София. Тогава "Лозенец" се казваше "Курубаглар". Имаше земеделски стопанства. Градът беше малък, едно трамвайче се движеше от гарата до „Патриарх Евтимий". 

Как се забавлявахте тогава? 

- Игрите ни бяха топчета и ашици. Беше създаден спортният клуб „Левски" и негови емисари ходеха да привличат деца. Направихме някой и друг отбор, волейбол, малко футбол... Правехме някоя и друга пакост. 

- Каква пакост? 

- Ходехме да берем вишни и плодове от градината на Прошек. Той имаше фабрика (на ул. „Сан Стефано"), а в имението му имаше ябълки, круши, сливи и най-много вишни. Ходехме за вишни. Под телта се мушкахме. Когато беше там чичо Стоян, с него влизахме покрай конете, посрещахме го и го изплащахме. Растяхме свестни деца, нямаше кражби. И скромно живеехме. Вечер до късно правихме глъч в някой двор. Сега такива работи няма. Отвлече ни телевизията по мое му. Пък и се променя народът. Отвсякъде дойде много народ в София. 

- Спомняте ли си Втората световна война? 

 Да, спомням си. Аз не съм си бил вкъщи по това време. Най-напред по границата с Турция, докато още не беше бумнало, ние бяхме по границите, а като стана войната аз я изкарах главно в мобилизация. Имахме единадесет месеца в Солун. Отпратихме германците на Източния фронт, а ние останахме, нали цар Борис уреди тогава нашите хора да не отиват на фронта. Нас ни изплатиха охрана на превзетите (земи-б.а.). Приключения много..."

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярно

Реклама