Канонизацията на „Сурдулишките мъченици" е гавра с българската памет

Поклонение пред костите на т.нар. "Сурдулишки мъченици" заснето през 1918 г. от Арчибалд Райс. Според патоанатоми фотографията обаче най-вероятно касае събитие, настъпило значително по-рано...
Сн. chitatel.net

Врански митрополит Пахомий
Сн. cins.rs

Канонизацията на „Сурдулишките мъченици е гавра с каноните, българската памет и безумие!” Около това становище се обединиха водещи български историци в предаването "Вяра и общество" по БНТ. 

Припомняме, че по инициатива на Вранския митрополит Пахомий СПЦ извърши канонизация на т.нар. "Сурдулишки мъченици". За незапознатите това са жертвите от района Поморавието, които през 1917 г. се вдигат на бунт срещу българската администрация. 

Гостите в студиото проф. дин Светлозар Елдъров, доц. д-р Веселин Методиев, гл.ас. д-р Ангел Джонев бяха единодушни, че това

 "мълчанието на БПЦ, българските историци и дипломация насърчават Сърбия да поругае националната ни памет". 

Иван Николов
Сн. КИЦ Босилеград

Според тях броят на избитите от българската войска бунтовници от района на Сурдулица е силно преувеличен, а в смъртта им няма нищо мъченическо от християнска гледна точка, защото в случая няма верско преследване. 

По време на предаването по телефона от Босилеград се включи и Иван Николов, председател на Българския културно-информационен център в града, на когото същият сръбски митрополит преди време категорично отказа да отслужи панихида за избитите и изгорени живи българи в района преди 100 години.”За тези, които не помнят, забравят или не отстояват историята си, тя се повтаря по ужасяващ начин.”

От своя страна бившият образователен министър в правителството на Иван Костов - доц. д-р Веселин Методиев, призова за „остра реакция срещу Сърбия от страна на БАН, министерството на образованието и науката и БПЦ.”

През май същата 1917 г. водачът на бунтовниците Коста Пекянец извършва въоръжено нападение над Босилеград, при което са избити няколко десетки местни българи

Коста Милованович - Пекянец

Решението за вдигане на въстанието срещу българската администрация в Поморавието е взето в с. Конювци на 09.02. - 11.02. 1917 г. При организирането на бунта се прилагат следните похвати: 1. Дезинформира се населението, че българската власт иска да събира младежите във войската, всъщност администрацията е искала да организира поморавските младежи между 18 - 20 години, за ремонтни работи по пътищата и прибиране на реколтата от полята, а не да ги призозава за военна служба; 2. Разпространява се слух, че Антантата е достигнала до Скопие и Куманово, поради което населението следва да се вдигне на бунт в тила на българската армия; 3. Прилага се масов терор на местното поморавско население от сръбските чети, за да ги принуди да вдигне оръжние срещу българите. Например в рамките на една седмица в с. Тулари четите на кап. Миленко Влахович и поп Мита Димитриевич убиват 80 (осемдесет) души мъже. През втората семица още 40 (четиридесет) души, пак мъже. Общо 120 лица. Практиката е поголовна - четниците на Пекянец убиват свещеник от с. Дубаци, подпоручик Джоко от Вучитрън и др. Имената на тези четници са братята Сима и Глиша Бинович, Драголюб Тимотеевич - Лазович, Теодосий Павлович и Войо Банович. Тези данни са посочени в самата кореспонденция между воеводите К. Пекянец, Мита Димитриевич и Аца Пипер, част от която попада в български ръце при залавянето на последните двама. По време на сръбския бунт около водачите се събират между 500 - 600 души, които превземат Прокупле (окръжен център), Куршумлия и с. Лебане. Посочените населени места са се охранявали от местно опълчение и администрация. За кратко време властта е била възстановена от две пехотни дружини, като бунтовниците се оттеглят в планината и цялото лято на 1917 г. се крият там. Любопитна подробност е, че срещу черногорско-сръбските четници действат контрачети на сърби в услуга на българската армия. Такава е четата на Коста Вукович. Същият, с помощта на българската войска, на 15 - 16.10. 1917 г. разбива четата на Коста Войнович, като са убити 36 души, но остават живи четирима души заедно с войводата. В сражението е убита обаче любовницата на Войнович - Даница. По това време става практика сръбските войводи да водят в четите си и своите любовници. Така например Душан Касапчето се предава на българските власти заедно с интимната си приятелка Савка.