Търсене

четвъртък, 3 август 2017 г.

5 причини "за" договора с Македония

Тези дни наш историк ми сподели разочарованието си от Договора за добросъседство с Македония. Според него, ние сме се насадили на пачи яйца с определението „обща история“, включено в преамбюла към основния текст. Трябвало е, разпалено ми обясняваше професорът по Нова българска история, да уточним през кой период сме имали "заедничка" история. Защото щяло да излезе, че имаме общо минало още от праисторически времена. Позамислих се учудено и някакси невярващо. Та това не е ли истина? Нали знаем, че всички произлизаме от реброто Адамово? И последното, което каза, окончателно ме накара да се откажа да споря с него: Като един истински Тома Неверник, който не вярва в никого и нищо на този свят, нашият учен разпалено се опитваше да ме убеди, че македонските историчари ще се хванат за сламката, че липсва краен срок на тази съвместна комисия, която трябва да изготви предложения за промени в учебните програми по история. В този момент, опитвайки се да не подхождам с предубеждение и да вникна в същината на неговите аргументи, аз си обещах, че ако ми изпадне изгоден шанс ще напиша една позиция „pro“ Договора с Македония. 

По стечение на обстоятелствата през последните дни почти нямах време, за да сторя това, но след едно мое гостуване по една телевизия, реших да седна и да опиша за час своята гледна точка. 

И така. 

Бившият македонски посланик у нас през 90-те години
 на миналия век Георги Спасов е един от анализаторите,
които се застъпват за сключване на Договор за добро-

съседство с България.  До неотдавна и той бе един  от 
последователните противници на сближаване с България. 
Сн. Денешен.мк
От досегашните изказвания по темата от български анализатори, може да се обобщи, че основният проблем е липсата на задължаващи крайни срокове на действие на въпросната съвместна историческа комисия. Сред хората, които изказваха резервираност към текста бяха бившият премиер Иван Костов и известният ни политически анализатор Калоян Методиев, които на няколко пъти изказваха опасенията си да не се окажем излъгани от скопяни и този път...  Продължавайки техният ред на мисли, може да се заключи, че основната им забележка бе да не се окаже така, че след евентуална подкрепа на България към Македония по пътя й към НАТО и ЕС, властите в Скопие изведнъж да "забравят" за Договора. Мисля си обаче, че подобен ход на събитията би имал много по-големи негавити за Македония, отколкото за България. По същество, каквото и да се случи, ние няма какво да губим. Ние сме членове на НАТО и на ЕС и не зависим по никой начин от политическата реалност в съседната ни Македония. Единствено бихме забавили или спрели реализирането на някои проекти, сред които Коридор № 8 и жп линията, свързваща Скопие със София, но какво от това, след като вече повече от 100 години я чакаме? Да, историята остава... Но да не би и през тези 25 години, през които нямаше никаква договореност между нас, някои нещо да направи за честването на общите ни празници? Един македонски премиер се опита - Владо Бучковски, но след няколко години върху главата му се изсипа цялата помия на балканската политическа реалност. Стигна се и дотам, че бе осъден ефективно... отново по "българска линия". Оказа се, че бил претопил част от нашите танкове, които им предоставихме безвъзмездно през 1999 г. 

Един от най-влиятелните македонски журналисти днес 
Бранко Героски, също застана зад Договора с България.
Професионалната му биография започва през 80-те години
на миналия век, когато неведнъж пише материали срещу 
"Източния съсед".
Сн. Слободен печат.мк
Смятам, че скептиците на Договора от българска страна забравят или някакси не обръщат внимание на няколко важни подробности. Първо, както и самият ни външен министър Екатерина Захариева посочи, този договор задължава страните по него и евентуалното му неспазване ще бъде прието изключително негативно. От всички!

Второ, дори и ако приемем, че Македония ще изчака да ги подкрепим за членство в НАТО и ЕС и след това ще спрат да съблюдават спазването на този договор, то като че ли пропускаме важния факт, че има няколко етапа, през които държавата им трябва да мине, за да стане пълноправен член на Алианса или еврообщността. И през всичките тези етапи ние можем с едно "Не" да кажем "Сбогом" на техните стремежи. 

Трето – без да искам да навлизам в някакви по-особени конкретики, смятам, че е нужно да се отбележи, че не всеки ден на нашите балкански ширини се изсипват повече от 100 милиона евро за жп линия, както и още няколкостотин милиона за инфраструктура и довършване на вече митичния Коридор № 8. В добавка самата Македония има нужда от газ, и то от евтин газ, който ние можем да им предложим с хъба „Балкан“.

На четвърто място ще се спра на предположението, че ако се върнат на власт в Македония антибългарските кръгове, с Договора е свършено. Ами не е така. Защото всички вече са наясно, че една промяна на този документ ще донесе на авторите й много повече главоболия, отколкото позитиви. 

И в заключение само ще припомня, че ако Македония продължи да стои встрани от евроинтеграцията и НАТО, тя е обречена! Защото силата на една държава е в нейния народ. А когато нямаш народ, неминуемо ще изгубиш и държавата си. Демографските процеси в западната част на страната показват неумолимо, че Червеният орел диша все по-осезаемо във врата на властите в Скопие. И по всичко изглежда, че ще наказва всяка тяхна издънка, късайки живи парчета от плътта им.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярно

Реклама