"Градът на Слънцето" над село Ангел войвода в община Минерални бани, Хасковско, бе обявен за археологическа ценност с национално значение от Междуведомствена комисия към Министерството на културата. Това обяви доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей към БАН.
Ученият допълва, че за да се финализира процедурата, е необходимо да мине известно време. Тази година разкопките в местността "Хасара" се осъществяват с финансовата помощ на община Минерални бани, която е отпуснала на петимата археолози и 20-тината работници
Сн. Уикипедия
общо 60 000 лв. Предвижда се проучванията да продължат от началото на юли до края на август.
До момента сред по-важните находки на археолозите е бронзов кръст - орнаментация от V в. сл. Хр. Открити са също така шест подобекта в източната част на върха, локализирано е мястото на северната крепостна стена, както и скален проход към гробницата, който много наподобява прословутото скално стълбище на Перперикон.
В него по-късно е бил изграден най-вероятно един от входовете на крепостта - кула-вход, която е била на дървени греди и е доста интересна като архитектурна конструкция. И освен тези три сектора, ние вече успяхме да разкрием най-голямата шарапана в този район, която беше буквално загубена в гъстите гори, покрили хълма.
Скалните ниши, които са 17 на брой, са изключително атрактивни и много важни за изследването на комплекса, както и големия скален олтар, който се намира в близост до тях, казва ръководителят на разкопките доц. д-р Здравко Димитров.
Последният обект над който работят изследователите е щерната – водохранилището, което се намира буквално в центъра на крепостта и е от времето на късната античност.
Откритието
Сн. Уикипедия
В разгара на археологическия сезон миналата година, в края на юли, група археолози, начело с доц. Здравко Димитров от НАИМ, попадат край с. Ангел войвода на най-голямото тракийско скално светилище в Хасковска област. То включва скална гробница, подобна на тази при село Татул, олтари, жертевеници, шарапани и множество скални ниши. Изследователите датират находката около II-I хилядолетие пр. Хр. и откриват доказателства, че и след приемането на Християнството мястото продължава да бъде център на религиозния живот в района.
Сн. Уикипедия
Историята
Сн. Уикипедия
Според историческите сведения тук е бил разположен така наречения град Топлицос /Топлика/ с над 12 000 жители. Разкритите археологически паметници потвърждават, че около минералните извори е кипял интензивен начин на живот през различните исторически периоди. През средновековието районът е бил почти изцяло покрит с вековни гори. Според документи от ХVІІ век, не
Сн. "Български крепости"
само планините, но и долините по поречията на реките са били гъсто залесени. Селищата и обработваемите земи около тях са били незначителни по размери островчета сред горските масиви. Масовото изсичане на горите започва след ХVІІІ век, когато нарастващото население в района започва да разчиства нови земи за земеделие, а успоредно с това се провежда и сеч за добив на дървесина, която със салове по р. Марица се транспортирала към Одрин и Цариград.
Няма коментари:
Публикуване на коментар