Търсене

понеделник, 12 юни 2017 г.

Как България щеше да стане 49 американски щат


В края на декември 1918 г., когато вече на всички става ясно, че България е изправена пред поредната си национална катастрофа, известният български държавник - Григор Начович, предлага интересен начин страната ни да се измъкне от кризата. 
Доминик Мърфи
В писмо от 24 декември с.г. той предлага на американския консул в София да ходатайства пред президента Удроу Уилсън България да стане част от САЩ за срок от 50 години. По този начин, убеден е Начович, "Вие ще направите голяма услуга първо на вашата страна, като ще направите възможно тя да стъпи в Европа, и на човечеството, като ще осигурите бъдеще на един малък, но храбър народ, който заслужава добротата на Америка". 

Според него днес народът ни "няма водещ глас" за случващото се, а "поли­тиците са най-често невежи... Те разбунват и смущават страната с цел да задоволят алчността си. Честните хора не могат да се борят с тези каналии, това е задължение на правителството, често състоящо се от индивиди от същия тип", разкрива политикът.

В потвърждение на намеренията си той подготвя и шест точки, които излага в писмото до Доменик Мърфи. Освен първата от тях, в която предлага страната ни да стане 49-ти американски щат, Начович иска България да се администрира по независим начин, като същевременно зачита всички клаузи на съюза (става дума за САЩ).
От 1912 г. до края на 1958 г. Съединените американски щати се състоят от 48 щата. На  3 януари 1959 г. към тях се присъединява Аляска, а на 21 август с.г. и Хавай. 
Удроу Уилсън
В следващата точка политикът предлага САЩ да подържа у нас военен гарнизон от 1000 бойци, а изпълнителната власт да се осъществява от съвместна Висша контролна комисия, която "да бди за уважение на законите, да проучва жалбите на гражданите, да разследва злоупотреби и да предава на прокурорите виновните от какъвто и ранг да са." Последните две точки касаят едно уклончиво запазване на суверенитет, като "администрацията и армията ще са в ръ­цете на конационалите (съюзниците). Тя няма да обявява войни, и няма да участва в битки, освен със съгласието и подкрепата на САЩ", завършва Начович.

*   *   *

В заключение ви предлагаме и самото писмо, което бе публикувано за пръв път през 2009 г. от доц. П. Пенчев в сп. "Известия на държавните архиви". 
 Писмо от Григор Начович до генералния консул на САЩ в България Д. Мърфи с предложение България да стане част от САЩ  
 София, 24 декември 1918 год. 
 Уважаеми господин Мърфи, 
 Много приятели, които познават Вашата знаменита филантропия, са ми говорили за големия интерес, който храните към нашата мила Бълга­рия и най-близките от тях ме окуражиха да Ви напиша тези няколко реда. Пиша ги, без да се подпиша поради две причини: първо, защото съм Ви непознат и второ, защото писмото е колективно, а повечето от хората не обичат да се излагат на нападките на недоброжелатели поради добрите си дела.
Като Ви считам за искрен приятел на човечеството, искам конфиден­циално да Ви споделя няколко идеи за бъдещето на България с молбата да ги приемете и да ги предадете на господин президента Уилсън при целия кредит на доверие, на който, знаем, се радвате от негова страна. Ако успе­ете в това начинание, скъпи господин Мърфи, Вие ще направите голяма услуга първо на вашата страна, като ще направите възможно тя да стъпи в Европа, и на човечеството, като ще осигурите бъдеще на един малък, но храбър народ, който заслужава добротата на Америка.
За да можете да имате някаква идея за кръга, който Ви адресира тази молба, позволявам си да се представя с тези няколко думи: аз не съм първия измежду всички, изпълнявал съм много високи функции и съм познат почти сред всички като константен пацифист. Моята политическа програ­ма винаги е била: уважение към международните споразумения и догово­ри, съгласие с всички съседи и по-общо с всички нации в света. А вътре в страната мощно развитие на културата. Чрез такава програма исках моята страна да спечели симпатиите на Великите сили и на целия свят. Тази програма е била и все още е програма на целия работещ народ. Но за нещастие този народ няма водещ глас най-вече у нас, където поли­тиците са най-често невежи, а агентите на чуждите правителства са без­съвестни. Те разбунват и смущават страната с цел да задоволят алчността си. Честните хора не могат да се борят с тези каналии, това е задължение на правителството, често състоящо се от индивиди от същия тип.
Следова­телно, касае се до намиране на лек за тази болест. Начинът според мен и моите верни приятели е следният: 1) На следващия Конгрес на мира господин Уилсън да получи право България да стане част от Америка за петдесет години. Ако след този срок българският народ има желание този съюз да продължи, правителството на Вашингтон ще реши.
2) България ще се администрира по независим начин, като ще зачита всички клаузи на съюза. Тя ще има право да сключва собствени търговски споразумения.
3) За да се материализира този съюз, САЩ ще поддържа у нас гарни­зон от хиляда войници. В случай на външна опасност или вътрешни вълне­ния, гарнизона ще може да бъде увеличаван.
4) Като се има предвид, че хората от управлението на страната често са неопитни и нечестни и допускат или умишлено участват в злоупотреби, вредни за населението, ще се назначи Висша контролна комисия, съставе­на от български и американски граждани, избрани от законодателните ор­гани на двете страни. Задачата на тази комисия ще бъде да бди за уважение на законите, да проучва жалбите на гражданите, да разследва злоупотреби и да предава на прокурорите виновните от какъвто и ранг да са.
5) Управниците, които в полза на партиите си, се научиха да помилват и амнистират най-големите престъпници и така окуражиха развитието на престъпността като цяло, ще се разследват от комисията и няма да се осво­бождават от отговорност, ако две трети от членовете на комисията гласу­ват против тях. По този начин ще се морализира населението, което бе деморализирано от настоящите партии.
6) България ще има собствена конституция и законодателни органи, така както е имала и в миналото, администрацията и армията ще са в ръ­цете на конационалите (съюзниците). Тя няма да обявява войни, и няма да участва в битки, освен със съгласието и подкрепата на САЩ.
Сигурно ще ме попитате, господин Генерален консул, какво ще каже за този план българският народ? Този народ, както и Вие го чувате, прок­лина авторите на своите нещастия и по тази причина този план одобрен от Конференцията за мир, гарантиращ му правосъдие, ред, сигурност, ще бъ­де приет с признателност. По всяка вероятност ще има и някои недоволни, но това ще са онези негодници, които скоро ще видят, че вече не могат да мътят водата, за да ловят лесно риба. Но трябва ли да им предадем страна­та, за да я превърнат в холокост? Ето, скъпи господин Мърфи, какво мислят добрите патриоти за бъде­щето на България, мисъл, която може да бъде подобрена и развита от по опитни хора. Като Ви моля да считате за конфеденциална тази постъпка Ви поднасям моите почитания на ваш покорен слуга.
( X )
 [П.П.] Не го изпратих, защото се побоях да не кажат в конгреса, че понеже българите са до такава степен неспособни да се управляват сами, тогава да ги раздадем на съседите им.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярно

Реклама