Търсене

понеделник, 17 юли 2017 г.

Жената на Любен Каравелов издала Левски


Съпругата на Любен Каравелов се оказва неволен предател на Васил Левски. По ирония на съдбата сръбкинята Наталия Петрович (Ната) има редица заслуги към българското освободително движение. Тя изпълня куриерски задачи, а твърде често й се налага да върти и печатарското колело на списвания от съпруга й вестник "Свобода".

След Арабаконашкия обир през септември 1872 г. Високата порта остро протестира пред румънското правителство. От Влашко се дърпат конците на революционната организация, твърдят османлиите. Като председател на БРЦК, Любен Каравелов е викнат в букурещката префектура, където му съобщават, че трябва да напусне страната. За този момент от живота на българския възрожденец най-точни сведения дава Никола Обретенов. Синът на Баба Тонка пише: 

“В това време Наталия, жената на Каравелов, събира по-важната кореспонденция между Левски и Каравелова в един чувал и, като сръбкиня, предава я за по-сигур в сръбското консулато. Чувалът бил обаче откраднат от консулството и продаден на турския комисар в Букурещ! Тоя пък го праща в София на извънредния съд.” 

Така между документите османските власти за пръв път зърват образа на Васил Левски. Дотогава те разполагат само с устни описания на Дякона, много от които са крайно противоречиви. Мазхар паша веднага заповядва да се извадят 1000 копия и да се изпратят на всички агенти от двете страни на Балкана. Саиб паша пък нарежда кадрото да бъде изложено по градове и села. 

Така постепенно кръгът около Апостола се затваря, докато не идва залавянето му в Къкринското ханче. На 30 декември 1872 г. знатната софиянка Йорданка Филаретова пише на Найден Геров. 
 “В този час, като свърших писмото си, научих се, че докарали Левски в един шеркет, обкован в железа и придружен от няколко заптиета.” 

На 13 януари 1873 г. Филаретова съобщава на Николай Чалики в консулството: 

“Не зная дали ви е известно как е уловен този Левски, но нека ви кажа доколкото съм чула, че той се е доста борил, като е убил и ранил няколко заптиета и най-сетне, като сполучили да ранят и него на дясната страна у главата, тогава му се замаяло свяс и паднал полумъртъв в ръцете на неприятелите си, но за раните му, както слушам, не ще да са дотолкози опасни, следователно той бе изваждан до завчера само няколко пъти на истинтак…” 

След това Йорданка Филаретова предава държанието на Левски пред съда. Той посочил Димитър Общи за ренегат, а за себе си казал, че е “слуга” на революционния комитет. 

“Заради комитета казал така - пише Госпожата, - че неговата цел не била противо тур. народ, нито противо царя, а против чиновниците му, които не изпълнявали точно царските заповеди, и щели да работят дотогава, до когато намерят сгодно време да се явят пред царя и да му съобщят всичките злоупотребления в държавата му, с една реч искат изпълнението на Хатихумаюна.” 

 След гибелта на Левски Каравелов се затваря в себе си, а на 21 януари 1879 г. умира от туберколоза. След смъртта на съпруга си Ната живее известно време при брат му Петко и Екатерина Каравелови. Получава 50 лева поборническа пенсия. През 1887 г. обаче избухват офицерски бунтове в Силистра и Русе и поради близостта й с Олимпий Панов по нареждане на Стефан Стамболов е прогонена от България. Умира на 22 юли 1905 г. в Карлови Вари. Погребана е в Белград. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярно

Реклама