Търсене

вторник, 11 април 2017 г.

Панагюрското златно съкровище

Панагюрско златно съкровище
Сн. Уикипедия
На 8-ми декември 1949 г. трима братя тухлари от Панагюрище - Павел, Михаил и Петко Дейкови, копаят ров за оттичане на вода край местната фабрика „Мерул“. Въпреки че земята е вече почти замръзнала те работят усилено, защото денят е намалял и нямат много време за почивка, ако искат да привършат по светло. На около 2 м. дълбочина, докато удрят твърдата глина с копачи, изненадващо лъсват няколко златни съда. "Чакайте бе, чакайте! Тука има нещо", извиква един от тях и обръща голяма буца пръст. И предметите се показват…

 „Бяха накуп. Таблата (фиалата) беше отдоле, каната с ръчките (амфората ритон) - в средата, пък другите предмети бяха отгоре. И като се сащисахме, ние рекохме: "Това е само за музея!",

 разказват един през друг откривателите на съкровището.

1949 г.:Панагюрище, на 2 километра от града
Сн. в-к "Марица"
 След това вземат предметите, измиват ги в близката река и ги слагат в няколко торби, които отнасят в Околийския народен съвет. "Вижте какво носим", казват на председателят на ОНС Стефан Калпаков и изсипват на масата му съдовете, „по които още имаше полепнала глина“, спомня си след години местният ръководител. Почти веднага той нарежда да се напишат уведомителни писма, които изпраща по пощата на музеите в Пловдив и София. А съкровището, за радост на откривателите и техните близки (и сигурно за ужас на днешните учени), излага "във витрината на Хавлиената фабрика, за да го види населението". 

 Два дни по-късно, на 11 декември, то е предадено в Пловдив, „за да го видят и пловдивчани“, наивно обяснява по-късно партийният ръководител. Наивно, защото след това изминават почти 65 години, преди оригиналите на съкровището отново да се завърнат в Панагюрище. 

 Наградата 
Тримата братя Дейкови - откриватели на съкровището
 По всеобщо мнение в Панагюрище тримата братя са били изключително честни хора. Може би и заради това, въпреки че първоначално им отреждат по 100 000 лв. тогавашни пари, по-късно решават да ги възмездят с още по 200 000 лв. Така тримата взимат общо 900 000 лв. Малцина знаят, но средства за откритието получават и хората, с които са работили заедно на обекта. Документите свидетелстват, че деветима работници вземат 10-15 000 лв. „на калпак“.

Съкровището


Деветте златни съда са били направени в края на IV и началото на III в. пр. Хр. Ритоните са осем: един с форма на амфора, от която може да пият двама души (предполага се, че е свързан с ритуала побратимяване), три са с форма на женски глави и четири с глави на животни (като единият от тях представлява козел с предната част на тялото му). Има и една фиала, украсена с негърски главички. Съкровището тежи общо 6,164 кг и е изработено от 23-каратово злато. 

 Фигуралните композиции пресъздават популярни сцени от древногръцката митология - сватбата на Дионис, Херакъл и Керинейската сърна, Тезей и маратонския бик, съда на Парис, както и гръцки божества: Аполон, Артемида, Хера, Нике. Амфората ритон е най-големият съд, а фиалата се отличава по цвят от другите - само тя няма червеникав оттенък. Предполага се, че съдовете са изработени в ателиетата на гр. Лампаск на малоазийския бряг на Дарданелите. Съществува и хипотеза, че те са дело на местни майстори, които са произвели и други предмети, намерени в Долината на царете. Едва ли някой може да твърди със сигурност кой е бил собственик на уникатите. 

Едно обаче е безспорно – най-вероятно той е бил достатъчно високопоставен и богат, за да може да си позволи да притежава подобни вещи. Директорът на Националния исторически музей, проф. Божидар Димитров, не изключва версията златните ритони да са били част от богатството на Александър Македонски. Според други то е изработено по поръчка на легендарния цар на одрисите Севт III. Трети пък твърдят, че техен собственик е бил Лизимах, наследник на Александър Велики в Тракия. Истинската загадка обаче е как, кога и защо то е било заровено. 

 Спорът 
Павел Цветанков и Стефка Ангелова
 Стефка Ангелова и брат й Павел Цветанков са двама от общо осемте живи наследници на братя Дейкови, но само те претендират за собственост върху Панагюрското златно съкровище. Двамата признават, че нямат нищо против то да бъде излагано където и да е, стига срещу това да получават определен процент от приходите. Ангелова и Цветанков привеждат в подкрепа на искането си това, че през 1949 г. дедите им са работили на терен, който е бил частна собственост на Георги Топалов.

През 2011 г. Златка Далева, която е най-голямата дъщеря на откривателя на Панагюрското съкровище Петко Дейков, и синът й Манчо не бяха чували, че сродникът им Павел Цветанков съди държавата за собствеността върху съкровището.
Сн. "24 часа"
Според действащия по това време Закон за старините, братя Дейкови се явяват съсобственици с него. Не на това мнение обаче е Върховният административен съд, който постановява, че към момента на откриване на съкровището – 08.12.1949 г., теренът принадлежи на национализираната керемидарна фабрика „Мерул“ и следователно претенциите им са неоснователни. 

 Знаете ли, че… 

1. Уникалните съдове са пренесени в Пловдив в обикновена раница и без охрана. 
2. 50 милиона евро е застрахователната стойност на Панагюрското златно съкровище. 
3. Над 4 милиона туристи от цял свят се възхищаваха на панагюрското злато в Лувъра. 
4. През 2012 г. в Панагюрище отваря врати уникалната зала трезор. В нея всяка година оригиналното съкровище гостува за 40 дни. Това е единственото място, в което всеки от 9-те съда е изложен в собствена витрина от бронирано стъкло и може да се види в детайли. 
5. През 2014 г. е доказано, че панагюрското злато е 100% истинско. Информацията е потвърдена от швейцарската фирма "Евротест контрол", която извършва цели 33 проби. Така окончателно рухна митът, че съкровището не е истинско, а е било заменено още преди години с дубликат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Популярно

Реклама