Търсене

понеделник, 24 април 2017 г.

Световноизвестна окултистка подкрепя Априлското въстание

От: Публикувано на: 24.4.17
Елена Петровна Блаватска
(1831-1891)
Световноизвестната окултистка и теософка (мадам) Елена Петровна Блаватска е сред десетките хора на духа в света, които издигат глас в защита на българите по време (и след) Априлското въстание.

Потресена от османските зверства по време на потушаването на бунта, тя превежда на английски език и публикува в няколко британски вестника стихотворението на Тургенев „Крикет в Уиндзор“. В него руският писател изобличава безразличието на британската кралица Виктория към съдбата на християните в Османската империя.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) Блаватска публикува множество статии в американския печат, в които подкрепя справедливата кауза на Русия и изобличава лицемерната протурска политика на Запада и по-специално на Римокатолическата църква. Тя яростно критикува папа Пий IX, според когото
„Божията ръка може да ръководи и меча на башибозука“
 В статията си „Кръстът и огънят“, публикувана през ноември 1879 в „Theosophist“, Блаватска проникновено пише за българските народни обичаи, свързани с посрещането на новата година, в това число сурвакарството.

петък, 21 април 2017 г.

Шестобалната система на оценяване в България

От: Публикувано на: 21.4.17
Вече повече от половин век ученическата книжка
е най-бързият индикатор за нивото на познания
 на родните ученици
Шестобалната система на оценяване на знанията има повече от 100-годишна история в България. Почти, защото е въведена за пръв път през 1909 г. и с кратко прекъсване между 1952 и 1956 г. функционира безотказно повече от век!

За пръв път родното образование се сдобива със система за оценяване след Освобождението. През лятото (юли-август) на 1878 г. един от най-известните български учени по това време - проф. Марин Дринов, по препоръка на княз Дондуков-Корсаков изготвя предписание за организация на образованието в освободените земи - т.е. в Княжество България. Документът е наречен "Привременен устав на народните училища" и е официално приет на 29 август 1879 г.

Историкът проф. Марин Дринов
Сн. pia-news.com
В него е възприета руската петобална система на оценяване, която функционира още от 1837 г. В нея оценките са от 1 до 5, във възходяща линия от "лош" до "отличен". Историците на родното образование обаче твърдят, че ние възприемаме отчасти и германския модел, който също върви от 1 до 5, но в обратен ред - там най-лошата оценка е 6 - "лош", а най-добрата 1 - "отличен".
Тези две системи-руската и немската имат най-голямо влияние върху традициите за писане на оценки в региона ни. 
Въпреки това за унифициране на системата за оценяване са нужни повече от 20 години! Причината е, че на едни места продължава да се използва "официалната" петобална система, а на други по немски маниер е възприета шестобалната, само че по обърната по "руски" ред - възходящо. Изключение от тези две "правила" прави единствено Военното училище в София, където важи дванадесетобалната система. От 1905 г. пък специален Правилник в СУ "Свети Климент Охридски" постановява използването на петобалната система за оценяване.
...След 1909 г., когато е приет изцяло нов Закон за народното просвещение – т.нар. Закон на Мушанов по името на тогавашния министър на просвещението Никола Мушанов – постепенно навсякъде (и в училищата, и в университета) се налага шестобалната система, много сходна с познатата днес. Тя се използва до 1952 г., когато по съветски образец е въведена отново петобалната система, а заедно с нея и оценките от типа на "зачита се"/ не се зачита", остатък от 20-те години, когато съветските комунисти правят неуспешен опит да премахнат изобщо оценяването. Промяната обаче не се налага и през 1956 г. е върната старата шестобална система. Наименованието "среден" за оценка 3 се запазва в нея като спомен от петобалната...
"Дневник"

Така днес ние си имаме шестобална оценителна система, но с пет "ефективни" скали, подредени във възходящ ред.

Преди 141 години избухва Априлското въстание

От: Публикувано на: 21.4.17
Знаме на панагюрските въстаници, ушито от Райна Княгиня
На днешния ден, преди 141 години един пистолетен изстрел поставя началото на Априлското въстание. Няколко дни по-рано един българин извършва едно от най-големите предателства в родната история, обричайки на гибел десетки хиляди свои сънародници.

Първите етапи от подготовката на Априлското въстание се провеждат в румънския град Гюргево, където на 11 ноември 1875 г. започва да заседава т.нар. Гюргевски революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други дейци. Набързо те изготвят план за действие, според който българските земи се разделят на пет революционни окръга – Търновски ( с апостол Стефан Стамболов), Сливенски (с апостол Иларион Драгостинов), Пловдивски (с апостол Панайот Волов) и Врачански (с апостол Стоян Заимов). Предвиденият пети, Софийски окръг, така и не е реализиран на практика. Заседаващите се обединяват около три дати за избухване на въстанието – 11 април, 1 май и 11 май. Така, след като са уточнени голяма част от детайлите около готвения бунт, участниците в Гюргевския революционен комитет се прехвърлят в България, където започнат истинската подготовка на въоръжените действия.

На 20 април (ст. ст.) властите в Копривщица получават известие от Пловдив за готвения бунт и изпращат десетина заптиета да арестуват местните съзаклятници. Председателят на революционния комитет Тодор Каблешков обаче успява да им се изплъзне и събира всички свои съратници, които след кратка престрелка завладяват конака. Веднага след тържественото забиване на камбаните на местната църква той разпраща писма до съседните населени места, в които ги призовава да подкрепят въстаниците. Пръв се отзовава Георги Бенковски, който застава начело на народния бунт в Панагюрище. Отърсвайки се от първоначалната изненада османските власти изпращат срещу въстаниците многохиляден башибозук и редовна турска армия. Само за няколко седмици всички големи населени места, който вземат участие в бунта - Стрелча, Клисура, Копривщица, Панагюрище, а по-късно и Батак, Перущица и Брацигово, са потопени в кръв.

В останалите революционни окръзи въстанието не получава така желания масов характер. В Търновско голяма част от дейците са блокирани от турските власти, но въпреки това някои от тях все пак успяват да организират малки отряди, които поддържат революционния дух в района. В Сливенския окръг също са формирани няколко чети, а във Врачанския така и не се стига до реални военни действия.

 Априлското въстание оставя след себе си близо 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села. Само една година след кървавото му потушаване Русия обявява война на Османската империя, а през следващата 1878 г.  на картата на Европа се появява отново след близо петвековно отсъствие Княжество България.

сряда, 19 април 2017 г.

Сбогуваме се с "българския Стоунхендж"

От: Публикувано на: 19.4.17
Кромлехът при разкриването му от екипа на д-р Китов през 2002 г.
"Българският Стоунхендж" е на път да изчезне! Затова алармират от фондация „Да спасим кромлеха в село Старо Железаре”, която усилено събира средства за реставрация на една от най-впечатляващите археологически находки през последните години в Горнотракийската низина. 



Съоръжението през 2004 г.
Сн. balkanmegaliths
Преди броени дни репортаж на НоваТВ показа, че 26-вековният мегалитен паметник е почти напълно разрушен. Древната структура е открита при разкопаването на Чолакова могила в землището на пловдивското село Старо Железаре през лятото на 2002 г. от екип археолози, начело с покойния д-р Георги Китов. Още тогава негови колеги споделят, че са удивени от откритието. 
Кромлехът през 2009 г.
Сн. balkanmegaliths
Липсата на средства обаче заставя учените временно да преустановят работата по обекта, консервирайки го по отдавна познатия вече начин в родната археология - чрез "временно" защитно покритие от дървен навес, покрит с найлон. За съжаление той издържа едва три години... През 2004 г. се отпускат средства за изграждане на солидно защитно покритие, което обаче така и не се реализира. В замяна на това каменните блокове са засипани с тонове пръст. 


Останките от комплекса през 2010 г.
Сн. balkanmegaliths
Още когато открива находката д-р Китов е категоричен - попаднал е на астрономическа обсерватория от VI в. пр. Хр., която се състои от 24 вертикални каменни плочи с височина от 0,5 до 2 метра и диаметър 6, 5 - 7 м. Характерно за целия комплекс е, че няма редуване на високи с ниски менхири, което го прави сроден на типичните кромлехи в Западна Европа. Макар блоковете да са от трошлива и нетрайна песъчлива скала, при разкриването им те са били  изключително добре запазени. По северния полукръг на окръжността камъните са по-високи, отколкото в южния, а размерите им са различни. По всяка вероятност са били използвани от тракийското племе одриси.

Учените са на мнение, че на Стария континент има едва три подобни находки - „Карнак“ в Бретан, Франция, един мегалитен комплекс в Белгия и прочутият Стоунхендж във Великобритания. 


Състоянието на древния паметник към началото на 2017 г. 
Сн. НоваТВ
Затова и все още специалистите таят някаква надежда кромлехът край Старо Железаре да бъде  спасен за бъдните поколения. Още повече, че очакваните постъпления от евентуални туристически посещения се изчисляват на десетки хиляди ежегодно. 

вторник, 18 април 2017 г.

Къде зимуват щъркелите

От: Публикувано на: 18.4.17
  Много народи възприемат щъркелите като носители на добър късмет. Специфично отношение към тях е било проявявано още в Древен Египет. Там те били разглеждани като носители на божественото в природата.

  Хилядолетия по-късно особеното отношение към тях се е запазило. На много места в Стария континент и до момента се смята, че срещата с щъркел носи щастие, а щъркеловото гнездо почти никога не се бута, тъй като предпазва от мълнии. 

В много държави по света хората смятат, че
срещата с щъркел им носи щастие
Един от основните въпроси, които винаги са занимавали хората е как тези грациозни птици успяват да намерят своя път в продължение на десетки хиляди километри и как се връщат обратно до техните гнезда на същото място? Поне досега на този въпрос няма еднозначен отговор. Знае се обаче, че всеки вид използва няколко техники на ориентация. Доказано е, че някои групи следват големите планини или речните долини. Но основните миграционни „магистрали“ в Европа са две – Атлантическата и Западночерноморската, наречена още Via Pontica, към която спада и нашата страна. 

Via Pontika
Изчислено е, че годишно около Бургас прелитат близо 500 000 щъркели. По време на европейската зима белите щъркели отлитат на юг достигайки до делтата на река Нил, където могат да си намерят храна. Има обаче и някои, които изкарват зимата в Южна Испания, където сезонът не е така снежен и студен. Обикновено белите гости се стягат за голямото си преместване още от средата на август, а най-масово се изнасят в края на същия месец и началото на септември. Специалистите са категорични, че щъркелите летят само през деня. За да прелитат големи разстояния обаче, много често те използват реещ полет и топлите възходящи въздушни течения, наречени термали. 

   Тези течения са невидими вълни от топъл въздух, който се издига от земята в следствие от нагряването й от слънчевите лъчи. Навлизайки в термалите, щъркелите се издигат високо от тласкащия ги нагоре топъл въздух. След като достигнат най-високата точка на термала, птиците го напускат, носейки се плавно и на дълги разстояния. Така постепенно губят височина, докато достигнат до следващия термал.

понеделник, 17 април 2017 г.

Турското държавно радио: По време на Априлското въстание са убити повече мюсюлмани, отколкото българи

От: Публикувано на: 17.4.17
Сн. alamy.com
Точно преди една година, когато България честваше тържествено 140 години от Априлското въстание, българската редакция на турското държавно радио „Гласът на Турция“ излъчи изключително провокативна беседа, посветена на бунта. Заглавието на материала бе "Истината за българското въстание". 

Предлагаме Ви нейното съдържание

„Според някои български историци през целия период на османско присъствие е имало национална борба за независимост. В действителност обаче борбата за независимост срещу Османската държава започва след XIX век. Засилването на панслависткото движение на Балканите след 1870 година облагодетелства условията за въставането на българите. По време на българското въстание през 1876 година, известно като Априлско въстание, в Истанбул се е водела борба за власт. От друга страна сърбите и черногорците са извършвали подготовка за война срещу османските турци.

 В крайна сметка българските комити възстават в период, когато съществува своеобразен вакуум във властта. Пловдивска област се превръща в център на въстанието. Българските чети, с цел да създадат турско-български конфликт, всяват страх сред населението с лъжите, че са скроени планове за нападане на българските села и избиването на българското население в Истанбул. Впоследствие българските комити започват нападения срещу турците. 

Избиването на мюсюлманското население от българските чети подклажда чувство за мъст сред местните турски групи известни като „башибозук“. Ответните нападения на башибозукd на свой ред съдействат за увеличаването на подкрепата за българското движение за независимост. Най-кървавите стълкновения се изживяват край село Батак. Българските чети неосведомени, че бунта е потушен, отхвърлят призива да се предадат на башибозука начело с Ахмет ага, продължавайки съпротивата. В крайна сметка се изживяват сражения, причинили големи жертви и за двете страни. Записките на американския военен кореспондент от ирландски произход Януарий Макгахан (или Джанюариъс Макгахан) за периода юли-август 1876 година поставят основите на независимостта на България. Посланието, отправено към света от Макгахан, бе, че през 1876 година в днешните територии на България са опожарени над 100 села, а в село Батак са убити десетки хиляди българи. Миша Глени отбелязва, че в европейските медии, повлияни от записките на Макгахан, в рамките на 18 месеца публикуват над 3 000 статии, заклеймяващи събитията в Батак и другите места в България. Всъщност обаче историчката от български произход Мартина Балева, проучила обстойно бележките на Макгахан, женен за руска благородничка, отбелязва, че „прочувствените бележки“ на този военен кореспондент са с открито проруско съдържание и антиосманска и антиислямска позиция. 

 За да е възможно да се твърди, че в Батак са избити десетки хиляди души, би трябвало Батак да бъде не малко селце, а голям град. Според британските източници в разглеждания период в Батак са живеели 490 семейства съставени от около 2 хиляди и 800 души. Това само по себе си опровергава твърденията на българските историци, че по време на въстанието са убити 5-6 хиляди българи и са преувеличени. 

Американският историк, изследовател на Османската история Станфорд Шоу разкрива интересния факт, че по време на българското въстание през 1876 година са убити повече мюсюлмани, отколкото християни. Въпреки това отзвукът, предизвикан от записките на Макгахан в света става повод за обявяването на война от Русия с амбициите за разгръщане на влиянието си на Балканите, на Османската държава. На 24 април 1877 година започва руско-турската война (1877 – 1878). Русия влиза в тази война с цел създаването на независима българска държава, но както отбелязва историкът Кемал Карпат България с многолюдно мюсюлманско население нямаше да бъде предана на Русия. Именно поради това Русия с подкрепата на българите започват етническа чистка. По време на руско-турската война в периода 1877-78 г. са убити стотици хиляди турци и стотици хиляди турци са насилствено прогонени от родните си земи. По силата на Берлинския договор, подписан в края на руско-турската война, в периода 1877- 1878 година българското княжество обхваща земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак, а между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия. Оттук може да се направи извода, че провъзгласяването на независимата българската държава има пряка връзка с Баташките събития.“

събота, 15 април 2017 г.

Правоверни или православни са българите

От: Публикувано на: 15.4.17
Облекло на българска аристократка от Късното средновековие (XIII - XIV в.)
Сн. badamba.info
Знаете ли, че в продължение на почти 500 години българите сме били "правоверни" християни? Можете ли да предположите, че една езикова реформа от втората половина на XIV в. слага край на тази традиция и ние започваме да се "самонаричаме" "православни"?

Сн. OrthPhoto
 Всеизвестен факт е, че още от времето на учениците на Кирил и Методий нашата религия е била определяна като "правоверие", а народът ни - като "правоверен".

През втората половина на XIV в. обаче Патриарх Евтимий начева голяма правописна и езикова реформа, която като "месомелачка" "изправя" дотогавашния ни език, въвеждайки редица нови понятия и правила. Едно от тях е свързано и с обозначението на нашата религия. Така от "правоверни" българите ставаме "православни"!

Ето как в "Уикипедия" е определена езиковата реформа на Евтимий Търновски:
Партиарх Евтимий в Търново. Картина на Асен Василиев
Сн. am-bg.com
...Сведения за мотивите на Евтимий... да се заеме с реформа на писмения български език могат да бъдат открити в „Похвално слово за Евтимий“ от Григорий Цамблак и „Сказание за буквите“ от Константин Костенечки. Григорий разказва, че Евтимий се заема с превод на книги от гръцки на български език, тъй като е недоволен от по-старите преводи, правени често от недостатъчно подготвени хора. С натрупването си, техните грешки довеждат до сериозно изопачаване на свещените текстове, до погрешно тълкуване на смисъла им и появата на ереси. Писменият български език, който те налагат, е изкуствен и отдалечен от народния говор. Поради това оценките за значимостта на Евтимиевата реформа са противоречиви...

 Съществуват догадки, че в името на доближаването на езика ни до гръцкия някои от "реформаторите" не са се посвенили и дори са унищожили стари ръкописи. Дали е така обаче остава загадка.

Български светец нарича Мохамед чувствен дявол

От: Публикувано на: 15.4.17
 Българският светец Никита Серски нарича пророка Мохамед "измамник" и "чувствен дявол". 

Свети Никита произлиза от българско семейство в днешна Албания. Отначало той се подвизава в руския манастир "Св. Пантелеймон" в Атон, а по-късно се отдава на безмълвие в скита "Св. Анна", където прекарва в уединение няколко години. 

След като решава мъченически да умре за вярата, той напуска скита и се установява в метоха на Серския манастир "Св. Йоан Предтеча", където продължава усилено с пост и молитва да се подготвя за предстоящия подвиг. 

 На Велика сряда той отишъл в джамията "Св. София" (Ахмат паша), където живеел мохамеданският учител с учениците си. Никита срещнал един куц ученик и го посъветвал да приеме християнско кръщение, ако иска да се оправи от куцането. Той отишъл и предал това на своя учител, а учителят повикал при себе си преподобния и се започнал разговор. 

Св. Никита дръзновено изповядал Христа като извор на изцеление, телесно здраве и вечно спасение. Междувременно учителят тайно изпратил свой човек до управителя на града със съобщение да дойдат и да задържат под стража изповедника. И действително, той бил хвърлен в тъмница. На следния ден, Велики четвъртък, градският бей уредил диспут-спор между преподобни Никита и най-силния тяхен законоучител в присъствието на всички местни знатни и образовани ревнители на мохамеданството. Спорът продължил доста за посрамяване на мохамеданите, за които изходът от подобни затруднения всякога бил да бъде запитан подсъдимия за Мохамеда. Св. Никита откровено казал: 
"Аз считам Мохамеда за измамник и за чувствен дявол"!
 След това за съдиите било лесно да формулират обвинението си: похулил Мохамеда и проповядвал християнство на мохамеданите! Изповедникът пак бил хвърлен в затвора, гдето го подложили на страшни мъчения: тъмничният стражар дълго държал горяща свещ под ноздрите му, на главата му надявали нажежен железен венец, забивали игли под ноктите на пръстите му, окачвали го за нозете с главата надолу и горили тялото му. Вечерта на Великата събота – 4 април 1808 г. – той бил осъден на смърт и същия ден го обесили.

Източник:© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.

четвъртък, 13 април 2017 г.

Първите козунаци в България били внос от Румъния

От: Публикувано на: 13.4.17
Сн. Bob the Chef
   Знаете ли, че допреди един век козунакът не е присъствал на българската трапеза? Според етнографската Донка Съботинова тестеният сладкиш е пренесен у нас за пръв път от Румъния по времето на Първата световна война. Смята се, че негови вносители са били търговци, въртяли алъш-вериш в нашата северна съседка.  

 Преди навлизането на козунаците за Великден обикновено са се замесвали обичайните обредни хлябове, наричани в различните региони колаци, краваи, кукулници или пармаци. 

 Повечето учени смятат, че родината на козунаците е Франция, но съществува и хипотеза, според която първомайстори на сладкото изкушение са поляци. На това становище е и споменатата вече доц. Съботинова, която в последната си книга "Отколешно време" отнася началото на тяхната направа в първите десетилетия на ХVII в.

сряда, 12 април 2017 г.

Иван Михайлов предлагал услугите си на ЦРУ

От: Публикувано на: 12.4.17
Можете ли да предположите, че легендарният ръководител на ВМРО (обичащ да се подписва в част от кореспонденцията си като "Член на последния ЦК на ВМРО") Иван Михайлов е предлагал услугите си на Централното разузнавателно управление (ЦРУ)? 

Първата информация за това намерение на един от безспорните лидери на националноосвободителната борба на македонските българи бе тиражирана преди няколко месеца от известния историк проф. Йордан Баев в бр. 6 за 2016 г. на авторитетното научно списание "Геополитика": 
...лидерът на ВМРО Иван Михайлов предлага услугите на своята организация за използване на техни съмишленици за нелегално прехвърляне в България...
Материалът му обаче тогава така и не бе пуснат изцяло, вероятно заради финансови съображения на издателите. Няколко месеца по-късно статията бе публикувана в пълния си вид под заглавие "Секретната операция на ЦРУ "BGCONVOY".

Ето какво пише в нея за Иван Михайлов и контактите му с ЦРУ:
...Паралелно със сътрудничеството с Българския национален комитет, в рамките на операция BGCONVOY се осъществяват контакти и с други антикомунистически емигрантски организации. През декември 1952, в писмо до номинирания за директор на ЦРУ при следващата републиканска администрация Алън Дълес, лидерът на ВМРО Иван Михайлов предлага услугите на своята организация за използване на техни съмишленици за нелегално прехвърляне в България.  
В ново писмо от януари 1953 Ванче Михайлов настоява за лична среща с Дълес. В интерес на операцията BGCONVOY е решено ръководещият оперативен офицер от секция SE/2 във Вашингтон и представителят на ЦРУ в Рим Джоузеф Лийб да се срещнат с Михайлов. В отчета за месец март 1953 се посочва:  
„Срещите разкриха, че … ако Михайлов реши да участва в бъдеще в тайни операции в България, поставените от него искания биха влезли в конфликт с целите на ЦРУ по същия начин, каквито са сегашните ни проблеми с д-р Димитров. Каналът за бъдещи преговори обаче ще остане открит.“...

Източник: geopolitica.eu

вторник, 11 април 2017 г.

Панагюрското златно съкровище

От: Публикувано на: 11.4.17
Панагюрско златно съкровище
Сн. Уикипедия
На 8-ми декември 1949 г. трима братя тухлари от Панагюрище - Павел, Михаил и Петко Дейкови, копаят ров за оттичане на вода край местната фабрика „Мерул“. Въпреки че земята е вече почти замръзнала те работят усилено, защото денят е намалял и нямат много време за почивка, ако искат да привършат по светло. На около 2 м. дълбочина, докато удрят твърдата глина с копачи, изненадващо лъсват няколко златни съда. "Чакайте бе, чакайте! Тука има нещо", извиква един от тях и обръща голяма буца пръст. И предметите се показват…

 „Бяха накуп. Таблата (фиалата) беше отдоле, каната с ръчките (амфората ритон) - в средата, пък другите предмети бяха отгоре. И като се сащисахме, ние рекохме: "Това е само за музея!",

 разказват един през друг откривателите на съкровището.

1949 г.:Панагюрище, на 2 километра от града
Сн. в-к "Марица"
 След това вземат предметите, измиват ги в близката река и ги слагат в няколко торби, които отнасят в Околийския народен съвет. "Вижте какво носим", казват на председателят на ОНС Стефан Калпаков и изсипват на масата му съдовете, „по които още имаше полепнала глина“, спомня си след години местният ръководител. Почти веднага той нарежда да се напишат уведомителни писма, които изпраща по пощата на музеите в Пловдив и София. А съкровището, за радост на откривателите и техните близки (и сигурно за ужас на днешните учени), излага "във витрината на Хавлиената фабрика, за да го види населението". 

 Два дни по-късно, на 11 декември, то е предадено в Пловдив, „за да го видят и пловдивчани“, наивно обяснява по-късно партийният ръководител. Наивно, защото след това изминават почти 65 години, преди оригиналите на съкровището отново да се завърнат в Панагюрище. 

 Наградата 
Тримата братя Дейкови - откриватели на съкровището
 По всеобщо мнение в Панагюрище тримата братя са били изключително честни хора. Може би и заради това, въпреки че първоначално им отреждат по 100 000 лв. тогавашни пари, по-късно решават да ги възмездят с още по 200 000 лв. Така тримата взимат общо 900 000 лв. Малцина знаят, но средства за откритието получават и хората, с които са работили заедно на обекта. Документите свидетелстват, че деветима работници вземат 10-15 000 лв. „на калпак“.

Съкровището


Деветте златни съда са били направени в края на IV и началото на III в. пр. Хр. Ритоните са осем: един с форма на амфора, от която може да пият двама души (предполага се, че е свързан с ритуала побратимяване), три са с форма на женски глави и четири с глави на животни (като единият от тях представлява козел с предната част на тялото му). Има и една фиала, украсена с негърски главички. Съкровището тежи общо 6,164 кг и е изработено от 23-каратово злато. 

 Фигуралните композиции пресъздават популярни сцени от древногръцката митология - сватбата на Дионис, Херакъл и Керинейската сърна, Тезей и маратонския бик, съда на Парис, както и гръцки божества: Аполон, Артемида, Хера, Нике. Амфората ритон е най-големият съд, а фиалата се отличава по цвят от другите - само тя няма червеникав оттенък. Предполага се, че съдовете са изработени в ателиетата на гр. Лампаск на малоазийския бряг на Дарданелите. Съществува и хипотеза, че те са дело на местни майстори, които са произвели и други предмети, намерени в Долината на царете. Едва ли някой може да твърди със сигурност кой е бил собственик на уникатите. 

Едно обаче е безспорно – най-вероятно той е бил достатъчно високопоставен и богат, за да може да си позволи да притежава подобни вещи. Директорът на Националния исторически музей, проф. Божидар Димитров, не изключва версията златните ритони да са били част от богатството на Александър Македонски. Според други то е изработено по поръчка на легендарния цар на одрисите Севт III. Трети пък твърдят, че техен собственик е бил Лизимах, наследник на Александър Велики в Тракия. Истинската загадка обаче е как, кога и защо то е било заровено. 

 Спорът 
Павел Цветанков и Стефка Ангелова
 Стефка Ангелова и брат й Павел Цветанков са двама от общо осемте живи наследници на братя Дейкови, но само те претендират за собственост върху Панагюрското златно съкровище. Двамата признават, че нямат нищо против то да бъде излагано където и да е, стига срещу това да получават определен процент от приходите. Ангелова и Цветанков привеждат в подкрепа на искането си това, че през 1949 г. дедите им са работили на терен, който е бил частна собственост на Георги Топалов.

През 2011 г. Златка Далева, която е най-голямата дъщеря на откривателя на Панагюрското съкровище Петко Дейков, и синът й Манчо не бяха чували, че сродникът им Павел Цветанков съди държавата за собствеността върху съкровището.
Сн. "24 часа"
Според действащия по това време Закон за старините, братя Дейкови се явяват съсобственици с него. Не на това мнение обаче е Върховният административен съд, който постановява, че към момента на откриване на съкровището – 08.12.1949 г., теренът принадлежи на национализираната керемидарна фабрика „Мерул“ и следователно претенциите им са неоснователни. 

 Знаете ли, че… 

1. Уникалните съдове са пренесени в Пловдив в обикновена раница и без охрана. 
2. 50 милиона евро е застрахователната стойност на Панагюрското златно съкровище. 
3. Над 4 милиона туристи от цял свят се възхищаваха на панагюрското злато в Лувъра. 
4. През 2012 г. в Панагюрище отваря врати уникалната зала трезор. В нея всяка година оригиналното съкровище гостува за 40 дни. Това е единственото място, в което всеки от 9-те съда е изложен в собствена витрина от бронирано стъкло и може да се види в детайли. 
5. През 2014 г. е доказано, че панагюрското злато е 100% истинско. Информацията е потвърдена от швейцарската фирма "Евротест контрол", която извършва цели 33 проби. Така окончателно рухна митът, че съкровището не е истинско, а е било заменено още преди години с дубликат.

понеделник, 10 април 2017 г.

Трагичната съдба на една българка от Македония

От: Публикувано на: 10.4.17

Роза Койзеклиева
Сред хилядите македонски българи, минали през затвора „Идризово“ край Скопие между 1945 – 1947 г., изпъква името на Роза Койзеклиева.
Родена в Щип през 1902 г. тя още от ранна детска възраст е възпитавана в родолюбие и безгранична вяра в българщината. Завършва основно образование в родния си град, а средно – в скопската сръбска гимназия. След това продължава следването си в скопския философски факултет по история.
Още като студентка се включва в тайното младежко движение, като участва в основаването на Тайната културно-просветна организация на македонските българи.
По време на Скопския студентски процес (1927 г.) тя остава неразкрита от сръбските власти. Те обаче явно отдавна са доловили неподатливоста й да служи на асимилаторските им цели, затова още след завършването й е изпратена в Ниш, където се надяват по-бързо да се претопи сред сръбското чиновничество. 
След разгрома на Югославия през 1941 г. Койзеклиева се прибира щастлива в Македония и бива назначена за учителка по история в една от скопските гимназии. Сега вече като историчка се отдава на усилена възпитателна дейност сред учащата се младеж, дотогава лишена от познания за героичната история на българския народ и специално на родна Македония.
Тъкмо затова новите поробители на българщината в Македония още в първите дни след заграбването на властта през 1944 г. я арестуват и я подлагат на жестоки изтезания. Ето какво пише по този повод известният български учен и общественик Коста Църнушанов:
...Роза се държи мъжки, защитава се невъзмутима срещу съчинените обвинения, брани българската кауза, възразява и бива бита по устата, за да млъкне. С подути кървави устни, цялата в синини по лицето, пребита от удари по цялото тяло, унижавана, тя също бива държана права цели денонощия. При това още в началото й дават солена храна, но я лишават от вода и и оставят да се мъчи от жажда права, без сън. През това време недалеч от нея мъчителите й се черпят с боза, възклицават от доволството при пиенето и се наслаждават на мъките й като префинени садисти. Когато пада примряла, те я оставят да се съвземе и отново я водят на разпит, но тя не е в състояние да говори поради надебелелия й от жажда език. Най-после е изведена пред съда в Скопие. За голямо удивление на съдиите, тя се държи юнашки: отхвърля обвинителния акт на прокурора като лишен от каквото и да е правно основание, тъй като дейността й като родолюбива българка не може да се счита като престъпление...
Роза Койзеклиева умира в нечовешки мъки в затвора най-вероятно в края на 1947 или началото на 1948 г. Гробът й и до ден-днешен е неизвестен.

Иманяри откриха уникална надгробна плоча

От: Публикувано на: 10.4.17
Сн. "24 часа"
   Внушителна надгробна каменна плоча с тегло около 1,2 кг. и размери 1,70 x 0,65 м. с изсечен върху нея надпис беше открита в района на античния град Хераклея Синтика, в местността "Рупите" край Петрич. 

По думите на доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН, монументът има уникална научна стойност.

Ценното в него е надписът - в стихотворна форма е описана криминална история, която започва с думите 
"Убит е Касандър..." 
Сн. БНТ

Според преподавателя в катедра „Класически филологии” на СУ „Св. Климент Охридски” и епиграф Николай Шаранков описанието представя цялата история около смъртта на човека, намерил вечен покой в този гроб. Въз основа на стилистичните особеност той датира артефакта около II в. след Хр.

Иманяри направили откритието

В началото на април т.г. директорът на НАИМ доц. Вагалински разкри, че плочата е била подготвена за нелегално изнасяне извън България. Благодарение на усилията на служители на Главна дирекция „Национална полиция“ уникалният артефакт е запазен за поколенията до мястото, на което е била открита. Оперативните действия започнали след сигнал и лична молба за съдействие от страна на учения. В процеса на предприетото разследване служителите от сектор „Престъпления, свързани с културно-исторически ценности“ в ГДНП стигнали до кръг от лица, които предлагали мраморната плоча с приблизителни размери 60/60/150 см с надпис на старогръцки език, открита в района на Рупите.

„Преди известно време, когато провеждахме своите разкопки на Хераклея Синтика до нас дойде сигнал от човек, чието име няма да съобщаваме, че иманяри са установили къде се намира ценната каменна плоча с древногръцкия надпис и се подготвят да я изнесат от района на Хераклея Синтика. Веднага сигнализирахме полицията и на 4 април те ни заведоха на мястото, където иманярите бяха покрили плочата с пръст. Уведомихме директора на Историческия музей и кмета на Петрич, после дадохме гласност за ценната археологическа находка. Кои са иманярите, откъде са и как са се добрали до плочата, както и как полицията е достигнала до разобличаването им – това вече не е от нашата компетенция“, разказа пред медиите доц. Вагалински. 

събота, 8 април 2017 г.

Какво значи "кански писък"

От: Публикувано на: 8.4.17
Птицата "Кана" по време на полет
(
Сн. Уикипедия)
Замисляли ли сте се някога откъде идва изразът "кански писък"? Оказва се, че той не е свързан нито с някакъв човек, нито с някакъв древноримски или древногръцки герой от митологията. Отговорът на тази загадка се оказва проста: става дума за птиците "кани", или "каня". 

Зоолозите твърдят, че в България днес се срещат само два вида от този древен хищник - черна и червена каня. В древността обаче те са били широко разпространени, за което свидетелстват редица автори, сред които Плутарх. Характерното им врещене обаче е емблематично и разпознаваемо. 

При нападение те обикновено надават характерен писък - именно оттам тръгва и понятието "кански писък", който по някой път в народните представи се среща и като "кански вопъл", "кански усилия" и т.н. 

петък, 7 април 2017 г.

Българчетата изоставиха шльокавицата

От: Публикувано на: 7.4.17
Сн. jenskologia.com
   Все повече българчета в интернет кореспонденцията си изоставят шльокавицата и се завръщат към традиционната кирилица. Това показват данните от проучването "Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към съвременния български книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му" на Института по български език към БАН и езиковеди от Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Вчера те представиха резултатите от изследването им, според които юношите между 13 и 14 години предпочитат да пишат на кирилица, докато чатят, вместо на латиница. Това обясни доц. Руска Стойчева от Института по български език към БАН, която е изследвала езика в интернет комуникацията, като в проучването й са участвали около 50-60 ученици.

Сн. Chitatel.net
По думите й при писмената онлайн комуникация се забелязва пренебрегване на препинателните знаци и главните букви. Също така тийнейджърите използвали съкращения като НЗ, вместо „не знам“, МН - „много“, вместо много, като по този начин чат комуникацията обособява свой речник.

„Всяка група от относително затворен или приятелски кръг създава свои съкращения. Има социални общности, които имат вече много богата система от такива съкращения“, обясни от своя страна проф. Красимира Алексова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

В хода на проучването чрез представителна анкета учените ще установят как днешните българи от различни поколения, населени места, с различно образование и социален статус се отнасят към правилата на съвременния български книжовен език. 

четвъртък, 6 април 2017 г.

Откриха загадъчен масов гроб от времето на Руско-турската освободителна война

От: Публикувано на: 6.4.17
Сн. kvorum-silistra.info
Археолози попаднаха на загадъчен масов гроб край Силистра. На находката се е натъкнал екип учени, начело с Деян Драгоев, уредник в Регионалния исторически музей в Русе. По време на спасителни разкопки те открили 11 гробни съоръжения с общо 23 броя скелети. Според специалистите, човешките останки са на мъже на възраст от 1 до 50 години, отбелязва kvorum-silistra.info. Любопитното е, че сред тях има и скелет на едногодишно дете. 

Археолозите са на мнение, че погребаните са бойци, загубили живота си при някоя от войните между Русия и Османската империя, водени през ХIХ в. 

"За по-голямата част от погребаните може да се предположи, че са войници, загубили живота си в Руско-турската война от 1877-1878 г. или непосредствено след нея", смята ръководителят на разкопките. Доказателство за това са откритите войнишки копчета и униформи, както и малка руска бронзова икона на Свети Никола, която мъжете обикновено слагали на гърдите си по време на битки. 


сряда, 5 април 2017 г.

Откриха най-големия некропол на антична Сердика

От: Публикувано на: 5.4.17
Сн. "Стандарт"
    Останките на най-големия некропол на антична Сердика бяха открити под някогашното едноименно кино в центъра на София. Това обяви пред "Дневник" заместник-кметът по образованието и културата д-р Тодор Чобанов.

  Съобщението бе потвърдено и от ръководителя на археологическите разкопки д-р
Юлиян Мешеков. Той допълни, че това място е било част от периферията на Източния некропол на древна Сердика, където жителите на града погребвали своите близки почти три века - от късния III до края на VI в. сл. Хр.

Карта на антична Сердика съпоставена с
днешната територия на столицата.
В горния й край се намира районът, в който са 

открити гробищните съоръжения. 
 И двамата обаче не скриха, че са озадачени от вандалското отношение към старините, което било демонстрирано от инженери, архитекти и строители само преди половин век.

"Намираме ги почти на ниво основи с много малка част запазена във височина, защото са били най-вероятно унищожени при строителство през 50-те и 60-те години, когато са подравнявали терена и всичките са отрязани на едно ниво", заяви пред БНТ д-р Мешеков.

По думите му под бившия двор и паркинг на сградата са открити 20 ямни погребения и шест фамилни гробници, които били разрушени в края на 60-те години на миналия век, когато се е строяла сградата на бившето кино "Сердика".

Специалистът е категоричен, че по време на изравняването на терена строителите не са обърнали внимание на останките и буквално са срутили горния свод, който е паднал и е затрупал с камъни и пръст останките от човешки скелети.
Снимка: БНТ
Снимка: БНТ

Снимка: БНТ
 Д-р Тодор Чобанов, който е историк по образование, допълни, че най-вероятно на това място са били погребвани най-бедните жители на града. За това свидетелстват липсата на каквито и да било украшения или дарове в гробниците.

   Предвижда се след приключване на археологическите проучвания да се свика експертна комисия, която да вземе решение какво ще стане с гробищните съоръжения.

Останки от внушителна сграда на няколко хиляди години откриха във Варна

От: Публикувано на: 5.4.17
Според експерти находката е на повече от 1500 години
сн. chernomore.bg
Останки от внушителна сграда на няколко хиляди години бяха открити в края на миналия месец във Варна. Находката е изникнала случайно по време на строителни работи в Гръцката махала, в района известен като "Петте кьошета". 

Първоначалният оглед на специалистите показва, че става дума за сграда от римско време. Дебелината на стените е значителна - на отделни места тя достига до 1,60 м., а разкритата до момента дълбочина е близо 3 метра.

"Учудващо е как стената е толкова добре съхранена, при положение че се намира в един гъсто населен район. Преди време на това място имаше доста масивна сграда, но явно основите й са били плитко вкопани", твърдят пред "Черно море" хора от района. 

понеделник, 3 април 2017 г.

Как София стана столица на България

От: Публикувано на: 3.4.17
Изглед към централната градска част на София, началото на 80-те години на XIX в. 
Идеята София да стане столица на Третата българска държава принадлежи на проф. Марин Дринов. През 1877 г. този голям български учен, професор в Харковския университет и автор на редица исторически изследвания е зачислен към канцеларията на началника на гражданското управление в окупираните български земи княз Черказки. След назначаването на П. Вл. Алабин за софийски губернатор на 05 февруари 1878 г., М. Дринов е извикан за негов помощник. 

По-късно, когато започва учредяването на отделните министерства, той оглавява просветното ведомство. Като началник на отдела Марин Дринов участва във всички мероприятия на окупационното управление и неговите съвети на местен и учен българин се взимат винаги предвид. Освен това той се ползва и с личните симпатии на княз Дондуков, който се отнася с голямо доверие към него. Вероятно заради това аргументите на Марин Дринов София да бъде избрана за столица на Българското княжество са възприети от временната руска власт. 

Ето и предимствата на София, които той изтъква: 

1. Намира се в центъра на българските земи;
2. Заема важно стратегическо положение;
3. Лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия;
4. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението;
5. Около столицата се простира обширен терен, удобен за разширение на града. 

Изборът кой български град да стане столица на България се провежда в Учредителното събрание в Търново на 22.03./03.04 н.ст./1879 г. Предложението е само едно: София. Така след кратко обсъждане градът между Витоша, Стара планина, Люлин планина и Лозенските възвишения е определен единодушно за новата българска столица. 

неделя, 2 април 2017 г.

Неофит Рилски прави първия български глобус

От: Публикувано на: 2.4.17
Глобусът на Неофит Рилски
сн. бТВ
  Известният възрожденски учител и книжовник Неофит Рилски създава първият български глобус. Експонатът, който понастоящем се намира в Църковно-историческия музей на Рилския манастир е направен от дебел картон през 1836 г. 

Той е разпределен на 12 картонени пояси, покрити с хартия. Върху нея са нанасяни очертанията на морета, океани и континенти, като е ползвано черно мастило. 

Континентите са оцветени в черно, зелено и кафяво, а земната ос представлява желязна пръчка, дебела около 2 мм, притисната в двата си края. Отделните 12 сектора, в северния и южния полюс, са залепени с по един книжен пояс, за да се скрият залепените краища на самите пояси, разказва пред БТА уредникът на Риломанастирския музей Живка Мантаркова. 



По думите й глобусът е изработен много фино и много качествено за времето си. "И в момента също е в много добро състояние, като само на места хартията е пожълтяла", отбеляза експертът. 

събота, 1 април 2017 г.

13-годишно българче удивлява турски генерал

От: Публикувано на: 1.4.17
Минко Минков
Сн. Уикипедия
  Най-младият българин служил като опълченец е 13-годишният Минко Минков. По време на Балканските войни (1912-1913) той e приет като барабанчик в VII Кумановска дружина и взима участие във всички битки с османските войски.

За него опълченецът Христо Евтимов разказва:
"Най-мил беше моментът, когато гледахме редиците, изпъстрени от доброволци на различна възраст, начело с шестдесетгодишният свещеник Георги Искренов, а пред него 12 годишният барабанчик Милчо Минков, като опашката се завършваше от 15 годишният ученик Таско Маноилов...”
/Сп. Български Доброволец” Бр. 7 от 1935 г./

Знамето на VII-ма кумановска дружина
Сн. Български бойни знамена
Само за няколко месеца юношата е повишен в чин „ефрейтор“ и получава кръст „За храброст“ IV степен. Особено много се отличава по време на боевете край село Мирхамли, когато родните войски нанасят тежко поражение на отстъпващите турски части, ръководени от Явер паша.

 Научавайки за несломимата воля на младия българин и впечатлен от крехката му възраст, османският военачалник възкликва:

 „Как вие, българите, няма да победите, когато сте тръгнали на война, даже с вашите невръстни деца..."

Популярно

Реклама